Решение № 173 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2255/2013 г.

Решение № 173 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2255/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП) и от "Велди консулт България" ЕООД, с адрес за кореспонденция гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 39, ЕИК 201044521 против решение № 7300/27.12.2012 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 1590 по описа за 2011 г. на този съд. Касаторът Д "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, отменяща Ревизионен акт № 20001006124/15.09.2010 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 101/20.01.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" град София в частта, в която за данъчен период м. 03.2010 г. е отказано правото на данъчен кредит в размер на 60 245 лева по фактура № 0000000004/2.03.2010 г., фактура № 0000000005/10.03.2010 г., по фактура № 1000000005/15.03.2010 г., по фактура № 0000000012/25.03.2010 г. и по фактура № 0000000013/27.03.2010 г. издадени от "Мулти Сорс Мобайл Къмпани" ЕООД, с предмет на доставка общо 8 200 броя ризи, както и в частта на определения като дължим ДДС за данъчен период м. 03.2010 г., на основание чл. 85 от ЗДДС за сумата от 34 000 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли касационната жалба да бъде уважена и да се присъдят направените разноски. "Велди консулт България" ЕООД обжалва съдебното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА. Касаторът твърди, че решението в тази му част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния данъчен закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяната на решението в тази част. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Двете касационни жалби са допустими, тъй като са предявени от страни по делото и в срок. Разгледани по същество и двете са неоснователни. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт се явява незаконосъобразен в частта, в която е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 03.2010 г в размер на 60 245 лева по фактура № 0000000004/2.03.2010 г., фактура № 0000000005/10.03.2010 г., по фактура № 1000000005/15.03.2010 г., по фактура № 0000000012/25.03.2010 г. и по фактура № 0000000013/27.03.2010 г. издадени от "Мулти Сорс Мобайл Къмпани" ЕООД, с предмет на доставка общо 8 200 броя ризи, както и в частта на определения като дължим ДДС за данъчен период м. 03.2010 г., на основание чл. 85 от ЗДДС за сумата от 34 000 лева. В допълнение административният съд се е позовал на решение от 21.06.2012 г., постановено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, като е счел, че в конкретния казус органите по приходите не са представили доказателства, че ревизираното лице е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки са част от данъчна измама. По отношение отказа на правото на данъчен кредит по фактури, издадени от "Универс Транс" от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се доказва действителното осъществяване на доставките на транспортни услуги по фактури № 61/28.03.2010 г. и фактура № 66/28.06.2010 г. издадени от този доставчик съгласно чл. 9 във връзка с чл. 12 от ППЗДДС. Последната норма предвижда, че услугата се смята извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. В случая се установява, че прекият доставчик разполага с транспортно средство по силата на договор за лизинг и персонал, но не се установява да е извършил превоз по конкретен маршрут, с това транспортно средство по възлагане от жалбоподателя. По отношение непризнаването на ВОД, декларирана в данъчен период м. 06.2010 г. Както в хода на ревизията, така и в съдебното производство от страна на жалбоподателя не се установяват предпоставките на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2 от ППЗДДС /ред. ДВ, бр. 6 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) са осъществяване на ВОД - не са представени документи за транспорт на стоката от България до Германия, както и такива за получаването й в другата - държава членка. По касационната жалба на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП Направените оплаквания са неоснователни. Правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът е обсъдил всички факти от значение за правния спор, обосновано е приел, че ревизиращият орган незаконосъобразно е отказал приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Доказателствата, събрани през двете фази на спора, като протоколи от извършените насрещни проверки и приложенията към него, установяват, че са налице реално извършени доставки от доставчика "Мулти Сорс Мобайл Къмпани" ЕООД, с предмет на доставка общо 8 200 броя ризи. В конкретния случай органите по приходите оспорват реалността на сделките по фактурираните доставки на ризи, като обосновават твърденията си с количествено несъответствие по представените фактури на прекия доставчик, който е разполагал с 20080 бр. ризи, а е фактурирал само 8200 ризи. Отделно, възраженията в жалбата касаят липсата на документи за товарене, разтоварване, съхранение и в тази връзка наличие на складово помещение, доказателства за извършено плащане по процесните стоки, липса на платежни документи и индивидуализация на стоките с оглед характера им на родово определени вещи. Видно от данните по делото, съдът правилно е приел, че извършването на доставки е положителен факт в обективната действителност от възникването на който възникват и определени права за данъчния субект. Доводите на данъчните за липса на заведена счетоводна отчетност в счетоводството на жалбоподателя по стойност на стоките са неотносими към изводите за наличие на материални запаси, след като по сметките от група 30 е водена аналитична отчетност, която позволява проследяването на стоките по вид и количество и установяване наличието на доставка на стока. Стойността на процесните стоки се доказва от приложените към фактурите приемо -предавателни протоколи. В случая ревизираното лице и издателите на фактури за спорните родово определени вещи са доказали този факт в хода на ревизионното производство, като са представили договор за покупко-продажба, по който е уговорено разплащане по банков път за процесните ризи, както и уговорка, че транспорта на стоката е за сметка на купувача "Велди консулт България" ЕООД. По делото е представен и договор за наем от 3.01.2010 г. за наемане на складово помещение, по силата на който наемодателят "Мулти Сорс Мобайл Къмпани" ЕООД отдава под наем същото, в което се съхраняват процесните стоки. С оглед на тези данни, съдът обосновано е приел, че наличните доказателства са достатъчни за доказване на прехвърлянето на собствеността на стоките по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 293 и чл. 321 от ТЗ, независимо, че в приложените приемо-предавателни протоколи стоките не са индивидуализирани по вид, единична обща стойност, размер, количество на бройка. Същите са частни документи, които удостоверяват правнозначими факти на предаване на стоките и след като не са били оспорени, правилно са ценени с оглед удостоверителната им материална доказателствена сила. Следователно, след като са налице доказателства за декларираните обстоятелства за съхранение, транспортиране, предаване на платежните документи за реално изпълнение на наемния договор, се налага крайния извод за обективно осъществяване на доставката на ризи, като е налице реална престация и прехвърляне на собствеността обективирано в процесните фактури. За посочените стоки са установени елементите на фактическия състав на чл. 68, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС и РА правилно е отменен само в обжалваната част с оглед наличие на основанията за упражняване на правото на данъчен кредит. Решението като обосновано и правилно следва да се потвърди в тази му обжалвана част. По касационната жалба на "Велди консулт България" ЕООД Оплакванията, свързани с тази жалба са неоснователни и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Административен съд - София - град правилно и обосновано е приел, че от анализа на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС се налага изводът, че за да възникне право на данъчен кредит за получателя по доставките е необходимо да е налице реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Съгласно трайно установената съдебна практика, издаването и включването на първичен счетоводен документ - фактура от двете страни по сделката не е цялостно доказване на валидни договорни отношения, респективно на договорености отразени по фактурата. Фактурата между търговците не може да бъде третирана като договор независимо, че съдържа всички необходими реквизити и в този смисъл, не може да се приеме, че само нейното наличие прави сделката действителна. Следва да се посочи, че съгласно чл. 85 от ЗДДС, данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъкът във фактурата и/или известие по чл. 112 ЗДДС. В настоящия случай жалбоподателят не е оборил констатациите на органите по приходите по отношение на фактурираното количество стоки обективирани в процесните фактури, като количеството на отделните артикули от съответния вид е по-голямо отколкото стоките, които са налични, което е очевидно от направените сравнения в табличен вид, подкрепено от заключението на назначената ССЕ. С оглед на това констатираното несъответствие е обусловило липсата на настъпване на данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 във вр. с чл. 6 от ЗДДС по отношение на спорните фактури и РА в обжалваната част - относно приложението на чл. 85 от ЗДДС е пълен и мотивиран поради което правилно е потвърден от съда. В този смисъл обосновани са изводите в решението на съда по отношение на ВОД декларирани за данъчния период м. 06.2010 г. Изложени са правни аргументи във връзка с неосъществени ВОД с получател германското дружество, тъй като при проверката е установен невалиден VIN на същото и при липса на доказателства за осъществена сделка, правилно е отказано право на ДК на последващите доставки за посочения период. Решението на административния съд в тази част е резултат на подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който обективно е установена обстановката по спора и са формирани обосновани и верни изводи, и е приложен правилно материалния закон. Решението като обосновано и правилно следва да се потвърди в тази си обжалвана част. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,