Решение № 2167 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13803/2016 г.

Решение № 2167 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13803/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Н.-К." ЕООД, подадена чрез процесуалния представител адв. Паунова, против решение № 5930 от 19.09.2016 г., постановено по адм. дело № 6240/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробно развити съображения в подкрепа на наведените оплаквания. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на дружество "Н.-К." ЕООД срещу акт за прихващане или възстановяване № П-22221715037059-004-001/13.03.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП - С., алтернативно се иска делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Развиват се оплаквания за неправилност на извършеното от органа по приходите прихващане, като се позовава на отмяната на двата РА при административното им обжалване. Твърди се, че са били налице условията за възстановяване на претендираната сума. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Волянова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: По фактите не е имало спор пред първоинстанционния съд и те са следните: На 23.02.2015 г. "Н.-К." ЕООД е подало искане за прихващане и/или възстановяване на ДДС в размер на 565 552.49 лв. и съответните законни лихви за забава. В случая с ревизионен акт /РА/ № 291300219 от 19.02.2014 г. на "Н.-К." ЕООД са установени задължения за данък по ЗДДФЛ, лихви и лихви за корпоративен данък. Дружеството е оспорило РА само в частта на установените задължения по чл. 38, ал. 10 вр. чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г., както и в частта на извършено частично прихващане на данъка по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 3 230 354.40 лв. за сметка на суми за възстановяване, включващи ДДС в размер на 566 576.64 лв. В останалата част ревизионния акт не е обжалван и е влязъл в сила. Ревизионният акт, в обжалваната му част е отменен с решение на директора на "ОДОП" С. и преписката е върната за извършване на нова ревизия. Процесната ревизия приключва с ревизионен акт от 18.01.2015 г., с който са определени задължения само за лихви върху данък по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ, който е отменен с решение на директора на "ОДОП" С.. По искането е издаден процесният АПВ, с който е установено, че за дружеството са налице основания за възстановяване на претендираната сума в размер на 565 552.49 лв. и лихви в размер на 148 786.62 лв. От справката на общите задължения на дружеството е установено, че има изискуеми публични задължения, поради което органа по приходите е извършил прихващане до размера на претендираната сума главница и лихва. Процесният АПВ е потвърден по административен ред. За да отхвърли жалбата срещу АПВ, първоинстанционният съд е приел, че процесният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и е законосъобразен като постановен в съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 6 вр. с ал. 3 от ДОПК. Съдът е приел, че независимо от отмяната на ревизионните актове, не е имало пречка органът по приходите да извърши прихващането. Това е така, тъй като ревизионният акт, в необжалваната му част е влязъл в сила и е имало възможност за прихващане с установените с него задължения за лихви върху невнесените в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. Решението е правилно. Фактическата обстановка по делото е изяснена и е безспорна. Правните изводи на първоинстанционния съд са във връзка с изискуемостта на публичните вземания по влязъл в сила РА, /въпреки твърденията на касатора за неговата отмяна/ поради необжалването му, в частта, с която са установени задължения за лихви върху невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък. В случая с РА № 291300219 от 19.02.2014 г. на "Н.-К." ЕООД са установени задължения за данък по ЗДДФЛ, лихви и лихви за корпоративен данък, като дружеството е оспорило РА само в частта на установените задължения по чл. 38, ал. 10 вр. чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011 г., както и в частта на извършено частично прихващане на данъка по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 3 230 354.40 лв. за сметка на суми за възстановяване, включващи ДДС в размер на 566 576.64 лв. В останалата част, в която са установени задължения за лихви върху невнесените в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. ревизионния акт не е обжалван и е влязъл в сила. Именно с тези изискуеми публични задължения е извършено прихващането до размера на претендираната сума главница и лихва, което е установено по категоричен начин от съдържащата се в преписката справката на общите задължения на дружеството. Поради това неоснователни са твърденията на касатора за извършено прихващане със суми по отменени ревизионни актове. Не е спорно по делото, че ревизионния акт, в частта му, в която е обжалван е отменен с решение на директора на "ОДОП" С. и преписката е върната за извършване на нова ревизия, като впоследствие ревизията приключва с ревизионен акт от 18.01.2015 г., с който са определени задължения само за лихви върху данък по чл. 38, ал. 10 от ЗДДФЛ. Този РА е отменен с решение на директора на "ОДОП" С.. Не е било спорно също, че РА, в частта му, в която не е обжалван е влязъл в сила. Поради това е била налице възможност за прихващане с установените с него задължения за лихви върху невнесените в срок авансови вноски за корпоративен данък. С оглед на това правилни и законосъобразни са изводите на съда за липса на пречка органът по приходите да извърши прихващането с установените с ревизионния акт /в частта му в която поради необжалването му е влязъл в сила/ публични задължения. Като е достигнал до същите законосъобразни правни изводи и е отменил обжалваното пред него АПВ, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора не се дължат разноски в полза на жалбоподателя. В полза на бюджета на ответника по касация следва да се присъди сума в размер на 8185 лв., представляваща претендирано юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение