Решение № 15191 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7658/2020 г.

Решение № 15191 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7658/2020 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение № 626 от 04.02.2020 г., постановено по адм. д. № 7595/2019 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – "Булдра" ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците – Столична община и "ВЕИ Пирин" ЕООД не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед № РА-50-95/08.02.2019 г. на главен архитект на Столична община, в частта на одобрения проект за ИПУР в участъка от о. т. 60 а - о. т. 80 – о. т. 81, чрез което се отнема част от собствения на "Булдра" ЕООД недвижим имот, представляващ УПИ VIII-1171- поземлен имот с идентификатор 68134.604.1171 и се предвижда трафопост с идентификатор 68134.604.1171. 2, собственост на дружеството, да попадне изцяло в улицата. Със обжалваната заповед главният архитект на Столична община одобрява проект за изменение на ПУР в участъка между о. т. 60 а-о. т. 60 б-о. т. 60 А – о. т. 60 Б-о. т. 60 В (без о. т. 60 Г – о. т. 60 Д-о. т. 60 Е) между кв. 148, 150 и 150 а, като тези осеви точки се заличават и се създава нова улична регулация между о. т. 60 а (запазва се) и нови о. т. 80-о. т. 81-о. т. 82 и изменение на ПР на контактните УПИ I "за отоплителна централа" от кв. 150, УПИ VIII-1171 и УПИ ХIII "за закрити спортни съоръжения" от кв. 148. За да постанови този резултат съдът приема, че в оспорената й част заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Приема, че при постановяване на заповедта не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая (нарушение на чл. 35 АПК) като от мотивите на заповедта е видно, че са събрани доказателства относно други засегнати от изменението сгради, но не и относно законно построеният от "Булдра" ЕООД трафопост с идентификатор 68134.604.1171. 2, попадащ изцяло в новата улична регулация. Излага съображения, че производтвото е започнало служебно по инициатива на главния архитект, а не както е посочено в заповедта от кмета на район "Подуяне" – СО, тъй като от последния е направено само запитване в производство по отчуждаване на части от поземлени имоти за прилагане на уличната регулация по РП от 1999 г. Приема, че изменението на ПУР се прави с цел осигуряване на хомогенен напрачен профил на улица "549", като посоченото фактическо основание не попада в хипотезите по чл. 134, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че "Булдра" ЕООД е собственик на ПИ № 68134.604.1171 и на законно построеният в него трафопост с идентификатор 68134.604.1171. 2, въведен в експлоатация, който изцяло попада в новата улична регулация, в участъка от о. т. 60 а - о. т. 80 – о. т. 81. Установено е, че при издаването на заповедта са събрани доказателства относно други засегнати от изменението сгради, общинска собственост – сграда с идентификатор 68134.604.1049. 6, за която не се съхраняват одобрени строителни книжа и сграда с идентификатор 68134.604.1049. 7, представляваща трафопост, за която не се съхраняват одобрени строителни книжа, но се констатира, че попадат в хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. За изградения от "Булдра" ЕООД трафопост, който е нанесен в КККР с идентификатор 68134.604.1171. 2 и е въведен в експлоатация, съгласно разрешение за ползване № ДО. 07. 143/13.04.2006 г. от началника на СРДНСК не са събирани доказателства и не е изследвано дали това е най-икономичния и целесъобразен начин за преминаване на новата улична регулация. Законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта на главния архитект на СО, в обжалваната й част е постановена в нарушение на материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че не е налице съгласие на засегнатите лица по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ каквото основание е посочено при издаване на заповедта. В хода на първоинстанционното производство не са представени доказателства, а и не се твърди такова съгласие да е давано от "Булдра" ЕООД. От представените по делото доказателства се установява, че Столична община не притежава собственост в имот 68134.604.1171. В заповедта не са изложени мотиви и за това кои и какви са съществените промени в обществено-икономическите и устройствени условия, които са настъпили, както и кои са възникналите нови държавни и общински нужди за обекти – собственост на държавата, на общините или на експлоатационните дружества, които са нововъзникнали, различни от предвидените с действащия регулационен план, които да обосноват необходимостта от изменение на вече одобрения ПУП-ПУР. За изменение на ПУР, в обжалваната част, не са изложени каквито и да било фактически основания, сочещи наличие на хипотезите на чл. 134, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ като такива не се съдържат и в приложените към административната преписка документи. По делото не са ангажирани и доказателства, установяващи осъществяване на изискванията на цитираните норми за изменение на ПУР в обжалваната част, което обосновава материалната незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Неоснователно е твърдението, че започването на отчуждителна процедура, с цел прилагане на действащ план и изграждане на мероприятие публична собственост, каквото е изграждането на улица, води до промяна в обществено икономическите условия. Улицата е предвидена по предходния действащ ПУП, а обстоятелството, че същата няма хомогенен състав не обосновава наличие на правното основание на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Неоснователен е доводът на касатора, че изграденият от "Булдра" ЕООД трафопост, представлява временен строеж. От доказателствата по делото е видно, че разрешението за строеж (л. ЗЗ, л. 34) е издадено за трафопост тип: "Метален комплектен трафопост" 1 Х400 кV и кабели средно напрежение на основание чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ(в съответната редакция), касаеща инсталации, съоръжения и уредби във връзка с чл. 91, ал. 1 ЗУТ, които разпоредби не регламентират временни строежи. Също така посоченият в РС обект не попада в кръга на обектите, предвидени като временни в разпоредбата на чл. 50 ЗУТ в ред. 2005 г. към датата на издаване на РС. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди Столична община да заплати на "Булдра" ЕООД сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,