Решение № 7926 от 16.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11590/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Л. Г. и Б. К. Г., от гр. София, чрез пълномощника им адв. И. Стоянов, срещу Решение 18216 от 27.09.2024 г., постановено по адм. дело 8228/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение Ж-651/19.07.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. В жалбата са наведени доводи за неговата неправилност и необоснованост, поради нарушение на материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 49 от Правилника за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ и липсват доказателства, на база на които съда е изложил мотивите си. Иска се отмяната на съдебния акт. В съдебно заседание, чрез адв. Стоянов поддържа жалбата и претендира разноски. Ответната страна Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, чрез пълномощника си юрк. Ненков, в представени писмени бележки и съдебно заседание оспорва касационната жалба. Дава становище за неоснователност и недоказаност на същата и моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от насрещната страна. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД чрез пълномощника си юрк. Славчев, в съдебно заседание излага становище по оспорване на касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението като правилно и законосъобразно. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на Л. Л. Г. и Б. К. Г., срещу Решение Ж-651/19.07.2023 г. на КЕВР, С него, жалбата им, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, е приета за неоснователна и производството е прекратено. От фактическа страна съдът е установил, че на 03.04.2023 г. служители на Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД, извършили проверка на проверка на средство за техническо измерване /СТИ/ с фабричен 1021026047, регистрирано на клиент Л. Л. Г.. Било установено, че пломбата на щита на капачката на клемния блок била нарушена на самия капак, като третата фаза на трифазния електромер, входящата и изходящата фаза били свързани заедно, като по този по този начин не се измерва консумирана от съответната фаза ел.енергия и се получава присъединение преди средството за търговско измерване. Проверката била извършена в присъствието на И. Кадиев - представител на Федерацията на потребителите. За констатациите при проверката на тел.112 са били уведомени органите на МВР и е съставен Констативен протокол. Въз основа на Констативен протокол 1028577/03.04.2023 г. и на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ е извършена корекция на количеството електрическа енергия по абонатен 9433728098, за периода от 04,01.2023 г. до 03.04.2023 г. С писмо изх. TZ185769/04.04.2023 г., Г. е уведомен от ЕРМ Запад за извършената проверка на измервателната система и констатираната при проверката промяна в схемата на свързване, както и за предстоящо преизчисление на количеството електрическа енергия. С придружителното писмо на Г. е изпратен и Констативен протокол 1028577/03.04.2023 г. Писмото и констативния протокол са изпратени чрез пощенски оператор М и БМ Експрес ООД на 05.04.2023г. на клиента на дружеството Г.. На 16.05.2023г. писмото е върнато в дружеството като неполучено. След направен подробен анализ на приложимите разпоредби на Правила за измерване на количеството електрическа енергия, съдът приел, че в случая не са ограничени и нарушени правата на жалбоподателя по повод твърдяното в жалбата извършено нарушение от Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД на разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Обосновал се е, че жалбоподателят е имал възможност да се запознае със съдържанието на съставения констативен протокол и да оспори констатациите. По тези съображения съдът е приел жалбата срещу оспорения акт на КЕВР за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани със задълженията им по този закон. Административният акт е издаден на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката от компетентен административен орган, при спазване на установената от закона форма и процедура и в съответствие с материалноправните разпоредби. Във връзка с възражението, че са нарушена правата на жалбоподателя по чл. 49 от ПИКЕЕ, настоящата инстанция не намира, че е извършено нарушение, което да налага отмяна на решение Ж-651/19.07.2023 г. на КЕВР. Правилно е съобразено от съдът, че при извършената техническа проверка е била спазена процедурата, уредена в чл. 49 и следващите от Правила за измерване на количеството електрическа енергия. При проверката са спазени разпоредбите и на чл. 49, ал. 1, ал. 2, ПИКЕЕ, съгласно които при извършване на проверки по реда на тези правила, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол и той се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. При отсъствието им или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора, като в констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. Съответно в случаите по ал. 3 в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. В случая констативният протокол напълно отговаря на посочените изисквания, тъй като е подписан от съставителя и негов колега, както и от присъстващ на проверката представител на Федерацията на потребителите. Настоящата инстанция намира, че е спазена и разпоредбата на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ, като действителният ползвател е бил уведомен в предвидения седемдневен срок за съставения констативен протокол с писмо, изпратено по пощенски оператор с обратна разписка на адрес. Както правилно е установил съда, пратката е върната като неполучена, но дружеството е спазило предписания от ПИКЕЕ начин за изпращане на констативния протокол и попълнило правилно адреса, посочен от Л. Г., като неполучаването на пощенската пратка не може да му се вмени във вина. Следва да се отбележи, че във връзка с чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, констатациите в хода на проверката за промяна в схемата на свързване е довела до точност в измерването на електрическата енергия, следователно и тази процедура е спазена. По повод искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС: Съобразно чл. 628 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, отправянето на преюдициално запитване до СЕС е обусловено от необходимостта от тълкуването на разпоредба на общностното право. Процедурата, уредена в чл. 267 ДФЕС, е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните съдилища или юрисдикции, чрез който СЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз, които са им необходими за разрешаване на спор, с който са сезирани. Националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени предвид особеностите на делото, както необходимостта от преюдициално запитване, така и релевантността на въпросите, които поставя на съда. Националните юрисдикции не следва да отправят преюдициални запитвания до СЕС, когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно негово решение или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Настоящият съдебен състав намира, че искането не следва да бъде уважено, тъй като по отношение на относимите в случая норми от правото на ЕС, съобразно фактите по делото, не се констатира да е налице неяснота при тълкуването им, значението и смисълът на разпоредбите са ясни и не будят съмнение. При този изход на спора, искането на ответниците за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция се явява основателно, като касаторите следва да заплатят сумата от по 100 лева юрисконсултско възнаграждение на всеки от ответниците, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,