Решение № 14022 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9702/2010 г.

Решение № 14022 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9702/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Анелия Терзиева, против решение № 7162 от 1.06.2010 г. по адм. дело № 9831 от 2009 г. по описа на Върховния административен съд - пето отделение. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - "Топлофикация - Перник" ЕАД - чрез юрк. Александрова, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд в петчленен състав на II колегия намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на "Топлофикация - Перник" ЕАД против разрешително за емисии на парникови газове № 28 от 15.05.2009 г. на министъра на околната среда и водите в частта, с която са определени инсталациите - предмет на разрешителното, като в него не са включени парогенератори № 3 и 4, предвидени да бъдат използвани като заместваща мощност на ПГ5 в случай на авариен или планов ремонт. С обжалваното решение, в частта, с която е върната преписката за произнасяне по отношение на ПГ3 и ПГ4 е прието, че непроизнасянето от компетентния административен орган по искането в тази му част, води до незаконосъобразност на акта и преписката следва да бъде върната на министъра на околната среда и водите за издаване на мотивирано решение по ал. 4 на чл. 13 от Наредбата за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове и осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове /обн., ДВ, бр. 65 от 11.08.2006 г./. По отношение оспорения административен акт в частта за ПГ5, е прието, че обжалваното разрешително за емисии на парникови газове е положителен акт /с позитивен за жалбоподателя ефект/, поради което липсва правен интерес от обжалване, и производството по делото е прекратено в тази част, в която решението е влязло в сила като необжалвано. Настоящият състав споделя изводите на тричленния състав, че така издаден, административният акт не позволява на съда да се произнесе по същество за неговата законосъобразност, тъй като не може да замени конкретните мотиви на административния орган, поради което преписката е следвало да се върне на компетентния административен орган за решаване на въпроса и при отказ - постановяване на мотивиран акт. Възприетите от съда факти и обстоятелства кореспондират с данните по административната преписка. При правилно установените от тричленния състав фактически положения изводите му за липса на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК са законосъобразни и обосновани. Жалбоподателят пред първата инстанция и настоящ ответник има право да сезира компетентния административен орган и да иска произнасяне по цялото заявено искане на оператора с изричен акт. Съобразно изричната разпоредба на ал. 4 на чл. 13 от наредбата преразглеждането на издадено разрешение приключва, като министърът на околната среда и водите издава решение за потвърждение или изменение на издаденото разрешително. Решението по ал. 4 на чл. 13 от наредбата трябва да съдържа произнасяне по целия предмет на заявлението за изменение на разрешението, включващ наред с парогенератор 5 и парогенератори 1, 2, 3 и 4. "Топлофикация Перник" ЕАД на 19.12.2008 г. е представило заявление за промяна на разрешителното за емисии на парникови газове на горивна инсталация с номинална топлинна мощност, превишаваща 50 MW, включваща парогенератори ПГ1, ПГ2, ПГ3, ПГ4 и ПГ5, използващи като суровини кафяви въглища - местни, природен газ и дизелово гориво. След изпълнение на предвидената в чл. 13 и 14 от наредбата процедура за преразглеждане и изменение на разрешения за емисии, с разрешително за емисии на парникови газове № 28 от 15.05.2009 г., издадено от министъра на околната среда и водите, "Топлофикация Перник" ЕАД като оператор е оправомощено да експлоатира горивна инсталация за производство на електрическа и топлинна енергия - само с парогенератор № 5. Като основание за издаване на това разрешение е посочено решение № 39 от 2008 г. за изменение на разрешително № 28 от 2006 г. за емисии на парникови газове, което включва в предмета си ПГ1, ПГ2, ПГ3, ПГ4 и ПГ5. В обжалваното разрешително за емисии на парникови газове няма произнасяне по отношение на процесните парогенератори 3 и 4. Правилно е заключението на първоинстанционния съд, че при положение че е налице законова норма, която да легитимира "Топлофикация - Перник" ЕАД да иска от административния орган произнасяне по цялото заявено искане, с което е сезиран по отношение на ПГ3 и ПГ4, то компетентният орган дължи изрично мотивирано волеизявление за отказ съобразно фактите по преписката и законовите изисквания. Дори да се приеме, че е формиран мълчалив отказ, същият е незаконосъобразен, тъй като административният орган дължи изрично произнасяне, което не може да бъде извършено от съда по същество. Мотивирането на административния акт е изцяло в компетентността на издаващия го административен орган, поради което демотивиране и допълване на акта в съдебната фаза на производството е недопустимо. По изложените съображения, и тъй като не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като обосновано и законосъобразно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на II колегия,