Решение № 5008 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2401/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. С. Х., гражданин на Сирия, срещу Решение № 24537 от 16.07.2025 г. на Административен съд София–град (АССГ) по адм. дело № 3808/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Решение № 1922 от 25.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извод, че не са налице предпоставките да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. Излага, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и непълен, като не кореспондира с личната история на молителя, търсещ закрила. Според касатора изводите на съда относно ситуацията в Сирия, са базирани на подход, който противоречи на методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, изискваща цялостна преценка на основанията за предоставяне на статут, което е свързано най-вече със събиране на доказателства от повече от един източник. Счита, че съдът не е приложил правилно релевантните международноправни и европейски стандарти, включително, че в множество свои решения Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) приема, че отправна точка при разглеждане на изискванията за международна закрила следва да бъде Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г. Сочи, че приложение следва да намери и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандартите за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС), както и принципът за забрана за връщане (non-refoulement), закрепен в правото на Европейския съюз и практиката на Европейския съд по правата на човека. Твърди, че съдът не е взел предвид при постановяване на решението си, че е призната нуждата от закрила на лица, чиито основния за предоставяне на убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава. Твърди, че всяко лице, което търси международна закрила, трябва да получи индивидуална оценка на молбата си за убежище, каквато не е извършена от първоинстанционния съд. Прави искане да се отмени обжалваното съдебно решение и да се постанови ново, с което да се отмени решението на председателя на ДАБ. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, оспорва касационната жалбата като неоснователна. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си, съдът е установил следното от фактическа страна: Административното производство е образувано по Молба за международна закрила, вх. № ПМЗ-В-894 от 09.12.2024 г. по описа на Регистрационно-приемателен център (РПЦ) – гр. София, подадена от М. С. Х., гражданин на Сирия, роден на [дата]. в гр. Халеб, Сирия, етническа принадлежност: [заличен текст], семейно положение - неженен. Личните му данни са установени въз основа на подписана от него декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съставена е Евродак дактилоскопна карта, реф. № BR106C2412090011 и му е генериран [ЛНЧ]. На 16.02.2025 г. с М. С. Х. е проведено интервю, обективирано в Протокол, рег. № УП-7339. От интервюто се установява, че М. С. Х. е напуснал Сирия през 2019 г. и нелегално е преминал в Турция, където е останал пет години. Там е работел, но твърди, че е имал проблеми с расизма и издаването на документи за легално пребиваване. През м. ноември 2024 г. с помощта на трафиканти е влязъл нелегално в Република България. Чужденецът е мотивирал молбата си за международна закрила с нежелание да се сражава за режима на групировката „Хаят Тахрир Алшам“ в държавата му по произход. Чужденецът заявява, че е учил до 12 клас и че е работил в Сирия като шивач, но заплатата му била твърде ниска. Не е служил в сирийската армия. Твърди, че през 2018 г. в гр. Идлиб е бил задържан за срок от един месец в затвора „Ал-хъсбе“ от групировката „Хаят Тахрир Алшам“, защото не е искал да се присъедини към тях. Пояснява, че в района на Идлиб има хаос и че групировката „Хаят Тахрир Ал Шам“, която управлява определя как да се обличат и подстригват хората. Изтъква, че не може да се завърне да живее там, защото новото управление е искало да стане част от тях, а той не ги одобрява. Обяснява, че не може да живее и никъде другаде извън Идлиб. Твърди, че семейството му има финансови проблеми. Опасява се от злобата и омразата на групировката „Хаят Тахир Алшам“. В страната си не е бил осъждан, не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и изповядваната от него религия. Не е членувал в секти, религиозни общности, политически партии. Декларира, че не е имал проблеми с официалните власти в страната си. Напуснал е заради проблема с войната и поради материални проблеми. В хода на административното производство е получено становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), с което специализираният орган е посочил, че не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай че отговаря на изискванията на ЗУБ. В хода на административното производство е ползвана информацията от Справка, вх.№ МД-02-55 от 27.12.2024 г. относно Сирия – общо положение в страната, актуална политическа и икономическа обстановка. В Становище, рег. № УП-7339 от 20.02.2025 г. на старши експерт в отдел „ПЗ - кв. Враждебна“, РПЦ - София е посочено, че предвид съвкупната преценка на доказателствата по преписката, кандидатът не отговаря на законовите изисквания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Издадено е обжалваното в първоинстанционното производство Решение № 1922 от 25.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на С. Х. М. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В хода на съдебното производство са представени Справка, вх.№ МД-02-262 от 19.05.2025 г., Справка, вх.№ МД-02-194 от 03.04.2025 г. и Справка, вх.№ МД-02-160 от 14.03.2025 г. относно актуалното положение в Сирия. При така установеното съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до извод за неговата отмяна, както и че същият е материално законосъобразен. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца, на база даденото от него интервю пред административния орган, както и другите, събрани в хода на производството доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съдът е счел, че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на чужденеца. Изложил е, че молбата на жалбоподателя не доказва, че той има основание да се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение в страната си по произход, каквито са предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Не е имал проблеми с официалните власти в страната по произход, не е бил арестуван, не е осъждан, не е членувал в политическа партия, не се интересува от политика, не е имал конкретни проблеми заради изповядваната от него религия, върху него и негови близки и роднини не е оказвано насилие от официалните власти в Сирия. Причините за напускане на страната по произход са от личен характер и не представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съдът е счел, че не са налице предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Посочил е, че жалбоподателят е напуснал доброволно, а не поради опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Анализирал е ситуацията в държавата на произход на чужденеца – Сирия, като е приел, че не са налице данни ситуацията там да сочи на наличие на "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който да е до степен на безогледност и/или повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на тази страна, както и живота, и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия, сам по себе да е изложен на реален риск от посегателство. Т.е. не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на Сирийската арабска република, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по дело № С-465/07 на СЕС. Предвид изложеното първоинстанционният съд е приел, че оспореното Решение № 1922 от 25.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно, поради което е отхвърлил жалбата на М. С. Х.. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен и съответен на закона и на събраните в хода на производството доказателства е изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт. При съответна на доказателствата установена по делото фактическа обстановка, включително отчетена личната бежанска история на жалбоподателя, както и ситуацията в държавата му на произход, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретната бежанска история, не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Видно от бежанската история на търсещия закрила, М. С. Х. не е доказал по отношение на него да има наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. От представената по делото административна преписка, както и от приложените доказателства, най-вече от проведеното с чуждия гражданин интервю не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на преследване. Съобщените от лицето причини за търсене на международна закрила са такива от икономически характер и не попадат в обхвата на цитираната разпоредба. По тези съображения крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и по отношение на извода за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия, поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отношение или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. При издаването на оспорения административен акт административният орган и съдът подробно са обсъдили ситуацията в страната по произход на М. С. Х., като са достигнали до правилен извод, че не са налице предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава не налага извод за съществен риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на жалбоподателя, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава. Обжалваното съдебно решение е постановено и при съобразяване на основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на кандидата се характеризира с липса на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Значението на понятието "въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното решение и доразвито (разширено относно субектите, участващи в този конфликт) в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Това разрешение следва да се тълкува във връзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт (бил той международен или вътрешен) безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изложеното обуславя извод, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В разглеждания случай не са налице кумулативно всички изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По делото не се установяват елементи от личното положение на кандидата за закрила, които да намаляват степента на безогледно насилие, която следва бъде установена в страната му по произход, за да получи той субсидиарна закрила, както е приел административният орган. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е съобразил представените по делото доказателства, с оглед променената хуманитарна и политическа ситуация в Сирия Изложените от първоинстанционния съд правни изводи във връзка с общото положение в Сирия се потвърждават и от представената в касационното производство Справка за актуалното положение в Сирия, с вх. № МД-02-103 от 13.03.2026г. Представена е и Справка за актуалното положение в Република Турция изготвена от ДАБ с вх. № МД-02-609 от 20.11.2025 г. От посочената справка относно актуалното положение в Сирия е видно, че няма заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. В страната не е налице въоръжен конфликт и безогледно насилие в степен да е налице реална опасност от тежки посегателства върху правата и сигурността на цивилни лица, а икономическата ситуация, както и сигурността в страната, не се влошава, поради което връщането на кандидата за международна закрила в страната по произход не би било свързано с неблагоприятни последици. В Справка, вх. № МД-02-103 от 13.03.2026 г., съдържаща информация относно актуалното положение в страната към 13.03.2026 г. е посочено, че според изчисленията на Върховния комисариат за бежанците на Организацията на обединените нации (ВКБООН) към 06.03.2026 г., считано от 08.12.2024 г. около 1 448 667 сирийски граждани са се завърнали в страната си. В Сирия от началото на 2026 г. 11 344 (41 265 души) са се възползвали от парични средства за завръщане и регистрация. Посочено е, че около 2678 души са получили парични помощни средства за създаване или регистриране на бизнес. Екипите на ВКБООН в Сирия остават всеки ден на двата официални оперативни гранични пункта в тясно партньорство с граничните власти за да проверяват пристигащите и да оказват съдействие. При пристигане ВКБООН предоставя на нуждаещите се и уязвими семейства, вода, зимни комплекти и транспортни услуги. Разработен е специален механизъм за помощ на завърналите се лица. Отчетено е, че основните причини за завръщане на лицата е подобрената политическа обстановка и събирането на семействата. Предвид изложената информация, съдържаща се в официалните справки, дори да се приеме, че вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, то не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход, в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. По делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, пар. 1 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако касаторът бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за предоставяне на исканата международна закрила следва да обхваща и цялостното поведение на чужденеца, включително и обстоятелството, че същият нелегално е влязъл първо в Турция, където не е подавал молба за закрила, въпреки че Турция е включена в списъка по чл. 98 ЗУБ като „трета сигурна държава“, както и фактът, че е преминал нелегално българската граница, без да носи със себе си какъвто и да било документ за самоличност. Цялостното поведение на касатора указва на желанието му да емигрира по икономически причини в държава от Европейския съюз, а не на опит да се спаси от реални заплахи за живота и здравето му. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, законодателят е възложил на дирекция "Международна дейност" при ДАБ събирането, поддържането и актуализирането на база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Справките с автор посочената дирекция се съставят в изпълнение на т. 7 от с. р., на базата на публично достъпни външни източници на информация. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на молителя. Данните за общественото-политическото и икономическо положение в Сирия се установяват не само от цитираните в първоинстанционното съдебно решение справки, но и от тези, представи в касационното производство и посочени по-горе. Същите са изготвени от дирекция “Международна дейност” на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенция на Европейския съюз в областта на убежището (бивша Европейска служба за подкрепа в областта на убежището) за изготвяне на информация за страните на произход и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Направено е изложение в жалбата, че при разглеждане на исканията за предоставяне на международна закрила следва да бъдат съобразени Женевската конвенция и протоколът към нея, във връзка с това излага съображения относно приложението на принципът „за забрана за връщане“, Хартата за основните права на ЕС, установената практика на ЕСПЧ и приложението на ЕКПЧ. По повод на тях следва да се уточни, че и административният орган и решаващият административен съд в постановените от тях актове са издирили и приложили относимите разпоредби на правото на ЕС е съдебната практика на СЕС отнасящи се до предоставянето на международна закрила. По конкретно бежанската история на молителя и неговото лично положение е изследвано в светлината на решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и на т. 39 от решението не на последно място и с оглед на чл. 3 „забрана за връщане“ от Конвенцията за защита правата на човека. Относно твърдението, че сигурността в държавата на произход търпи непрекъснато развитие и промяна и съдът следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него, следва да се отбележи, че съдът е постановил съдебния си акт въз основа на актуална и осъвременена информация за сигурността в Сирия. Отчетени са настъпилите промени след падане на режима на Башар Асад, както и действителната, сегашна и съвременна обстановка в икономическия, политическия, социалния и обществен живот в страна на произход. Налага се изводът, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. М. С. Х. е напуснал Сирия, за да се засели другаде, от желание за промяна и по причини от личен характер, което го прави мигрант, а не бежанец. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на лицето, кандидатстващо за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в Сирия той би могъл да води нормален начин на живот. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение правилно са тълкувани и приложени разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което оспореният съдебен акт не страда от сочените с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на изложеното, като е приел Решение № 1922 от 25.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,