Решение № 10169 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10400/2009 г.

Решение № 10169 от 26.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10400/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е образувано по касационни жалби на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пътна инфраструктура" (ИАПИ) и Васил Димов Даскалов против решение № 53 от 19.06.2009 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 7513/2008 г. Касаторът - изпълнителният директор на Агенция "Пътна инфраструктура" (съгласно ПМС, обн. ДВ, бр. 75/2009 г.) обжалва решението изцяло по съображения за постановяването му при неизяснена фактическа обстановка. Касаторът - Васил Димов Даскалов оспорва решението в частта, в която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за разликата от 842, 54 лева до 3 809, 37 лева, както и размерът на присъденото възнаграждение за вещо лице, което е осъден да заплати. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на изпълнителния директор на Агенция "Пътна инфраструктура" и за частична основателност на касационната жалба на Даскалов. Излага съображения за неправилно определяне на размера на дължимото обезщетение. Касационните жалби са подадени в срок от страни с правен интерес от оспорването и са процесуално допустими. За да се произнесе по същество настоящият състав на Върховният административен съд, пето отделение, съобрази следното: Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Васил Димов Даскалов за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за разликата между 3 809, 37 лв., представляващи брутна заплата за 10 месеца, считано от незаконосъобразното прекратяване на служебното му правоотношение, и получаваното от него трудово възнаграждение за периода от 23.12.2005 г. до 23.10.2006 г. Първоинстанционният съд е установил, че с влязло в сила решение на Софийски градски съд от 19.10.2007 г., постановено по адм. дело № 385/2006 г., оставено в сила с решение № 2287 от 27.02.2008 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 12406/2007 г., е отменена заповед № 50/14.12.2005 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пътна инфраструктура", с която е прекратено служебното правоотношение на Васил Димов Даскалов за длъжността "главен експерт" в отдел "Ремонт и поддържане на РП" при дирекция "Експлоатация и поддържане на РП" на ИА "ПИ", считано от 15.12.2005 г. Установено е по делото, че Даскалов е получавал възнаграждение по трудово правоотношение, считано от 14.01.2006 г. По делото е била назначена и приета съдебна експертиза, съгласно заключението на която касационният жалбоподател би получавал към 27.02.2008 г. (датата, на която е влязло в сила съдебното решение за отмяна на незаконното му уволнение) брутна заплата в размер на 535, 42 лв. Тази заплата е изчислена на база основната заплата на служителя към момента на прекратяване на служебното му правоотношение - 393 лв. и 27% допълнително възнаграждение за прослужени години (393 лв. х 27% - 106, 11 лв.) или 499,11 лв. брутно възнаграждение към датата на уволнението. За да определи брутното възнаграждение на касатора към датата, на която е влязло в сила съдебното решение за отмяна на незаконното му уволнение, вещото лице е отчело настъпилите промени на заплатите в бюджетните организации и дейности, по силата на ПМС 168/7.07.2006 г. и ПМС 175/24.07.2007 г. Приел е, че на осн. чл. 9, ал. 1, т. 2, б. "ж" от ПМС 168/7.072006 г. е настъпило 4%-но увеличение на основната месечна заплата на Даскалов, считано от 1.07.2006 г. и на осн. чл. 11, ал. 1, т. 2, б. "ж" от ПМС 175/24.07.2007 г., 2%-но увеличение на основната месечна заплата на жалбоподателя, считано от 1.07.2007 г. Актуализиран е и размерът на възнаграждението за прослужени години съответно на 29%. По делото е установено, че през 10-месечния период, за който се дължи обезщетението по чл. 104, ал. 1, от ЗДСл Даскалов е получавал доходи по трудово правоотношение, които следва да бъдат приспаднати от дължимото обезщетение. Според вещото лице разликата между брутната заплата, изчислена по описания по-горе начин, и полученото възнаграждение за работа по трудово правоотношение е 842, 54 лв. Съдът е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и предявеният на това основание иск е основателен. По отношение на размера на дължимото обезщетение е приел, че казусът попада в приложното поле на чл. 9, ал. 1, т. 2, б. "ж" от ПМС 168/7.072006 г. и е уважил иска до размера, предложен от вещото лице. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно правилото на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца, а брутната заплата за определяне на обезщетението е определената брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването на държавния служител да заеме службата. Нормата на чл. 7, ал. 5, вр. ал. 4 от Постановление № 175 на МС от 24.07.2007 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (отменено, но в сила към момента, в който обезщетението е било дължимо) определя, че индивидуалните основни месечни заплати на възстановените служители се определят до размера на средната основна месечна заплата, изчислена въз основа на минималния и максималния размер на основната месечна заплата за съответната длъжност, като в приложенията към постановлението са определени минималните и максимални основни месечни заплати. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 5, ал. 5 вр. ал. 4 на действащото към настоящия момент Постановление на МС № 46 на МС от 26.02.2009 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности. При присъждане размера на обезщетението съдът не се е съобразил с посоченото правило, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане, при което съдът следва да назначи съдебно-икономическа експертиза със задача да даде заключение за размера на дължимото обезщетение на държавния служител за 10 месеца, считано от датата на прекратяване на служебното правоотношение на Даскалов с оглед разпоредбите на ПМС № 175 на МС от 24.07.2007 г. за заплатите в бюджетните организации и дейности (отм.), с който размер да бъде съобразен и размера на изтеклата лихва за забава. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1, т. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,