Решение № 6927 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11301/2016 г.

Решение № 6927 от 2.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11301/2016 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" срещу решение № 1176 от 02.08.2016 г., постановено от Административен съд Б. по адм. д. № 364/2016 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Й. И. С., представляван в производството от адв. Бузгьова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски направени за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на уведомително писмо изх. № 02-010-6500/1113 от 02.04.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и специфично подпомагане. Уведомителното писмо е оспорено в частта, с която на Й. И. С. е удържана сума в размер на 1353,10 лв. Съдът е отменил уведомителното писмо в оспорената част, като незаконосъобразен административен акт, постановен в нарушение на материалния закон и немотивиран. За да стигне да правен извод за незаконосъобразност, съдът приема, че посоченото правна основание на извършеното прихващане - наложена санкция за бъдещ период с уведомително писмо изх. № 01-6500/9066 от 25.08.2014 г., е отпаднало, тъй като този акт е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение на Административен съд Б. При това положение и след като не е налице насрещно ликвидно и изискуемо вземане не е налице основание за извършеното прихващане. Съдът приема, че уведомителното писмо в оспорената част не е мотивирано, тъй като не са изложени конкретни фактически основания за издаване на акта. По тези доводи съдът е отменил уведомителното писмо в оспорената част. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Като фактическо основание за издаване на акта, в оспорената част, е посочено, че от оторизираната и изплатена сума е прихваната сума в размер на 1353,10 лв, която е резултат от преизчислени санкции за бъдещ период, за които бенефициента е уведомен с уведомително писмо за кампания 2011 г. с изх. № 01-6500/9066 от 25.08.2014 г. При така изложените лаконични мотиви правилен е изводът на решаващия съд, че удържаната сума е резултат от прихващане с наложена санкция за бъдещ период с цитираното уведомително писмо. В хода на съдебното производство е установено, че посочения като фактическо основание административен акт е обжалван и с решение на Административен съд Б. е обявен за нищожен. Това решение е оставено в сила с решение № 6013 от 18.05.2016 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - четвърто отделение по адм. д. № 11292/2015 г. При това положение и с оглед изхода от спора, следва да се приеме че обявения за нищожен административен акт - уведомително писмо изх. № 01-6500/9066 от 25.08.2014 г. не поражда целеното правно действие и то считано от датата на издаването му, тъй като нищожния административен акт е изначално невалиден. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че наложената санкция за бъдещ период е изискуема с издаването на уведомително писмо, а не с влизането му в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 268, т. 1 от АПК само влезлия в сила административен акт е изпълнително основание, поради което следва да се приеме, наложена санкция за бъдещ период е изискуема след влизане в сила на уведомителното писмо, с което е наложена. В уведомително писмо за следваща кампания може да се предвиди удържане на санкция за бъдещ период, наложена за предходна кампания, но във всички случаи законосъобразността на този акт следва да се прецени с оглед на това дали санкционния акт е влязъл в сила и на това основание съставлява изпълнително основание. Правилно съдът приема, че основание за прихващане, съгласно националното законодателство, е наличие на насрещни ликвидни и изискуеми вземания. Към този ред изрично препраща разпоредба на чл. 5б от Регламент /ЕО/ № 885/2006 г. на Комисията. С оглед установените по делото факти, обоснован е изводът на решаващия съд, че наложената санкция за бъдещ период не е изискуемо вземане, тъй като уведомителното писмо с което е наложена е обявено за нищожен административен акт, поради което не е налице основание за удържане на част от оторизираната сума. С оглед на тези доводи настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба направените за тази инстанция разноски в доказания размер от 500 лв. Искането за присъждане на разноски по делото за тази инстанция, направено от касационния жалбоподател е неоснователно с оглед изхода на спора, поради което следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение