Решение № 15197 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12985/2017 г.

Решение № 15197 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12985/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на земеделски производител И. Г., [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника адвокат Г. Гълъбова срещу решение № 391 от 21.09.2017 г. по адм. дело № 701/2016 г. на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Постановление от 12.07.2016 г. по чл. 405а ал. 2 от КТ, издадено от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда"-Плевен, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между А. С.-общ работник в земеделието и ЗП И. Г., считано от 17.04.2016 г., и са присъдени разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, както и че не е кредитирал събраните по делото гласни доказателства-показанията на свидетелите Б. Христова. Иска се отмяна на решението и отмяна на оспорения административен акт, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът- Дирекция "Инспекция по труда"-Плевен чрез юрисконсулт Стоянов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Пъшев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на земеделски производител И. Г. срещу Постановление от 12.07.2016 г. по чл. 405а ал. 2 от КТ, издадено от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда"-Плевен, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между А. С.-общ работник в земеделието и ЗП И. Г., считано от 17.04.2016 г. За да постанови решението си в този смисъл, административният съд е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудовото правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Решение е правилно. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изцяло изяснена фактическа обстановка. Установено е, че И. е регистриран като земеделски производител от 22.03.2012 г. По повод настъпила смърт на лицето А. Симеоново от длъжностни лица при Инспекция по труда Плевен и НОИ Плевен е извършена проверка. От Х. Р.-главен инспектор при Инспекция по труда Плевен е издадено Постановление от 12.07.2016 г., с което на основание чл. 405а ал. 2 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето А. С., изпълняваща длъжност общ работник в земеделието и работодателят-земеделски производител И. с обект зеленчукова градина, намираща се в [населено място], считано от 17.04.2016 г. В постановлението длъжностното лице е посочило, че на 17.04.2016 г. в 10. 30 часа в зеленчуковата градина, намираща се в землището на [населено място], стопанисвана от В. починалата А. С. е полагала труд като изпълнявала длъжността общ работник в земеделието. Посочено е още, че според писмените обяснения на свидетели лицето е работило в установено работно време, имало обособено работно място и е под контрола на работодателя, като е получавало възнаграждение, поради което са налице всички елементи на трудовото правоотношение. Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, която изисква отношенията при предоставянето на работна сила да се уреждат само като трудови правоотношения. Събраните по делото доказателства сочат на извода, че дейността на С. и условията, при които е извършвана покриват елементите на трудово правоотношение по смисъла на КТ. Извършваната от нея дейност в деня на инцидента по пълнене на торачката с изкуствен тор, както и в предходни дни по плевене, бране, поливане на дини, торене и др. (както сочи в обяснението си жалбоподателят) представляват престиране на работна сила, а не изработване по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, тъй като няма за предмет предоставяне на трудов резултат-готов продукт. Събраните гласни доказателства установяват също, че лицата, работещи на зеленчуковата градина, включително починалата С., са извършвали дейността си с материали и техника на земеделския производител и под негов контрол, като не са ходили на работа през почивните дни - събота и неделя. На тези лица е заплащано за свършената работа, като в приложените по делото декларации е посочено в пари. Неоснователни са наведените оплаквания, че извършваната дейност от С. е имала инцидентен характер. Тази дейност има сезонен характер, което предполага еднократно или периодично предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение - наличие на работно място и работно време, както и дължимо трудово възнаграждение за престирания труд. Съществуването на трудово правоотношение е правен извод вследствие преценка на фактите- налице ли е организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения, инструменти и работно облекло, технологичен процес ръководен от него- лично или чрез специалист/технически ръководител/, работно време и почивки, като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. Отношенията по граждански договор са да се предостави само резултат от извършената работа. Но в настоящият случай е установено по безспорен начин, че работникът само предоставя работната си сила. В случая жалбоподателят В. е разполагал с възможност да сключи трудов договор по чл. 114а от КТ- трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж, евентуално трудов договор по чл. 67, 68 от КТ или при други хипотези на КТ. На основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Оспореното постановление е издадено от контролните органи на инспекцията по труда при наличие на материалноправните предпоставки по чл. 405а, ал. 1 от КТ - установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2. Като е приел, че жалбата е неоснователна и я е отхвърлил, Административен съд Плевен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно се явява искането на ответника по касационната жалба за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ същото следва да бъде определено в размер на 100, 00/сто/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение