Решение № 12982 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4806/2013 г.

Решение № 12982 от 8.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4806/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 939 от 12.02.2013 г. по адм. дело № 4630/2012 г. на административен съд - София град. С него по жалба от Седефка Николова Павлова е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо изх. № 02-100-6500/4713 от 2.10.2011 г. и преписката е върната за процедиране в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Правят се доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна Седефка Николова Павлова чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че чрез проверка на място през 2012 г., не е възможно да се установи каква част от заявените за подпомагане площи през 2010 г. са годни за подпомагане. Поради това съдът е изслушал свидетели и се е позовал на техните показания. Сочи още, че базата данни на ИСАК не е задължителна за прилагане, а може да бъде следвана от всякаква друга административна проверка, както и от проверка на място. Като не е извършил такива проверки, административният орган не е изяснил в пълна степен верността на установените несъответствия. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Седефка Николова Павлова против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. изх. № 02-100-6500/4713 от 2.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С него е отказано финансово подпомагане за 2010 г. по СЕПП за 4321.08 лева и по НР1 в размер на 2099.75 лева, както и са наложени санкци за бъдещ период. Възраженията са били за наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК, изразяващи се в: липса на мотиви в оспорения административен акт; негодни критерии за определяне на допустимите за подпомагане площи; липса на предпоставки за намаляване на площите, заявени за подпомагане по СЕПП; извършена добросъвестна обработка на заявените БЗС; платени суми за подпомагане за предходния период на 2009 г. и несъобразяване на административния орган с допустимия толеранс при измерването. От приложената административна преписка, съдът е установил, че жалбоподателката е подала искане за финансово подпомагане за директни плащания на площ по три мерки: по СЕПП за 18.7 ха; по НДП за 0.44 ха и по НР1 за 9.76 ха. Заявени са 13 имота за първата мярка, 1 за втората и 3 за третата, намиращи се в две села - Мурсалево и Смочево. Декларирани са, като затревени площи /мери и пасища/, естествени ливади и трайни насаждения - череши. След извършване на кръстосана проверка от системата ИСАК на база актуалния допустим слой по СИЗП на площи, подходящи за подпомагане, са установени недопустими за подпомагане площи по СЕПП в размер на 8.16 ха или 77.42 % наддеклариране и 7.46 ха по НР1, които са 100 %. Данните са описани в табличен вид към уведомителното писмо. За изясняване на спора, съдът е изслушал три експертизи: единична и допълнителна към единичната, изготвени от едно вещо лица и повторна експертиза, изготвена от друго вещо лице. Трите заключения са изработени за отговор на всички въпроси, поставени от страните по делото, както и от съда при изпълнение на служебното начало за изясняване на спора. В заключението на допълнителната експертиза от 12.11.2012 г. в табличен вид е отразено, че размерът на наддекларираните площи по СЕПП е 66.47 % и 100 % по НР1. Отделно от това, съдът е събрал писмени доказателства от МЗХ за създаването, поддържането и обновяването на СИЗП, както и за проверките по парцелите, заявени от конкретната жалбоподателка. Приложени са и протоколите за извършени теренни проверки на парцелите в село Мурсалево, попаднали в частта от територията на страната извън извършеното през 2010 г. самолетно заснемане и извън зоните, покрити от сателитни изображения от 2009 г. По искане на жалбоподателката са разпитани и двама свидетели. В мотивите на решението, съдът изключително обстойно е пресъздал трите заключения на съдебно-техническата експертиза, като изрично е посочил, че напълно ги възприема. Направил е обаче уговорка, че те са изготвени въз основа на предоставени от административния орган данни от СИЗП. Обсъдил е свидетелските показания, като е счел, че те установяват състоянието на парцелите към 2010 г., не са противоречиви и кореспондират с останалия доказателствен материал. На базата на приетата за установена фактическа обстановка е счел за неоснователни доводите за липса на мотиви към писмото. Приел е обаче допуснати нарушения на административно-производствените правила, доколкото административният орган не е съдействал на жалбоподателката при подаване на заявлението да установи попадането на заявените парцели в недопустимия за подпомагане слой. Отделно от това, не е извършил допълнителни проверки и не е събрал релевантни докадзателства. По тези съображения, съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката с указания за прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно, При постановяването му съдът напълно е игнорирал всички доказателства и се е произнесъл единствено на базата на свидетелските показания, неправилно сочейки, че те не противоречат на останалия доказателствен материал. В действителност те са в противоречие със заключенията на експертизата, изготвени в съответствие с картния материал. След като е уважил всички искания на жалбоподателката и е изслушал заключения по всички поставени въпроси, той напълно е игнорирал изводите в заключенията с несъстоятелния аргумент, че са изготвени въз основа на предоставени от ответника данни. По искане на процесуалния представител на жалбоподателката е допусната повторна експертиза. Първата й задача е вещото лице лично да извърши разчитане на аерофотоснимките в МЗХ и на тази база да провери правилно ли е изключването от допустимия слой. Независимо от това, съдът сам е поставил задачи на експерта да се запознае с данните от разшифровката и където е технически възможно да извърши проверка за редовността й само за БЗС 59-1-1 и 538-1-1. В изпълнение на задачите, вещото лице е извършило проверка по документи и преглед на екран за коректност на дешифровката на ЦОФК. За пълнота и яснота специално е обърнало внимание на факта, че дешифрирането е част от процеса на създаване на Цифрова ортофото карта, както и че представлява автоматизирано разпознаване на определени обекти върху тази карта, които са изобразени с определена точност и отговарят на нормативните изисквания. На поставените въпроси са дадени отговори в заключителната част на експертизата. От отговора на втори въпрос на стр. 7 от експертизата е посочено, че данните от дешифрирането на ЦОФК се съдържат в СИЗП. Допустимият за подпомагане слой се определя чрез два възможни начина. Първият е разчитане на ЦОФК чрез вградени компютърни програми, автоматично прилагащи критериите на единните правила и регламенти. Вторият е чрез теренни проверки на физическите блокове /измервания с GPS, които автоматично се обработват и постъпват, като автоматизирана база данни в СИЗП/. Посочено е и за кои парцели на жалбоподателката, кой от двата метода е използван. Отделно от това, от останалите писмени доказателства се установяват и причините за използването на двата подхода. Вещото лице е отговорило и на третия въпрос, че към датата на заявяването на БЗС 69261-59-1-1 и 69261-538-1-1 е била налична новата ЦФОК, отразяваща фактическото им състояние към 2010 г. Дори и впоследствие при стартираната проверка и последната обновена база данни, не е променен слоят "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП" за 2010 г. Всички тези категорични отговори на експертизата правят напълно необоснован извода на съда на л. 9 от мотивите, че данните от СИЗП не установявали действителното състояние на БЗС на място към момента на заявяването им и за съответната селскостопанска година. Съдът изцяло е пренебрегнал заключителното изречение на това заключение, че от 14.05.2010 г. до окончателните кръстосани проверки за оторизацията на допустимия слой, конфигурацията на двата БЗС не е променяна и те са били и си остават извън този слой. Необоснован е доводът на съда, че приетите за недопустими БЗС, заявени от жалбоподателката изглеждат по сходен начин със съседните блокове, които са включени в допустимия слой. В тази връзка вещото лице е дало пояснения при изслушване и приемане на заключението в съдебното заседание на 2.01.2013 г. На зададеният такъв въпрос от процесуалния представител на жалбоподателката, вещото лице е отговорило, като отговорът е записан в протокола на на л. 163 от делото. На следващо място са необосновани изводите на съда, че жалбоподателката е била лишена от възможност активно да участва в административното производство, както и че не й е оказано дължимото съдействие. В т. 4 от констативно-съобразителната част от повторната експертиза ясно е посочено, че БЗС, с които е кандидатствала жалбоподателката са идентифицирани и очертани от нея, като местоположение и размер върху ЦОФК, налична към месец май на 2010 г. Към датата на подаване на искането за подпомагане - 14.05.2010 г., тя е подписала справка "Данни за стартирана проверка", в която е посочен размерът на недопустимата за подпомагане площ. В т. 5 от констативно-съобразителната част, вещото лице е отразило ясно, че по този начин заявителката е била официално уведомена, че посочените в справката площи по една или друга причина са определени, като негодни за подпомагане за 2010 г. и са били изключени от слоя за подпомагане за кампания 2009 г. На следващо място по делото са представени писмени доказателства, както и е направена констатация в т. 11 от повторната експертиза, че след регистрация на заявленията в ИСАК, бенефициентите са могли да се информират чрез съобщения на електронните страници на МЗХ и ДФЗ, както и да извършат сами справка по заявленията за подпомагане. Жалби с възражения са били подавани до МЗХ до 20.05.2011 г. Съдът е приел, като доказателство по делото писмено възражение от жалбоподателката, датирано от нея с датата - 16.05.2011 г. В същото време обаче, не е отчел, липсата на каквито и да било данни и отразявания върху възражението, доказващи, че то е постъпило при адресата или друг орган от неговата система. Приемайки допуснати от административния орган нарушения на производствените правила, съдът не е съобразил и отговорите на вещото лице в т. 3 от констативно-съобразителната част на повторната експертиза, че протоколите с резултатите от теренните проверки се използват единствено със служебна цел за обновяване данните в СИЗП. Поради това при тези проверки МЗХ, ОДЗ и ОСЗ нямат задължение да уведомяват кандидатите за подпомагане за извършените замервания. При всички тези данни по делото, съдът неправилно е приел, че административният орган не е установил наличието на нормативните предпоставки за издаване на оспорения отказ. Вместо това е приел, че жалбоподателката категорично установила твърденията си по жалбата с показанията на двамата разпитани свидетели. За да направи подобен извод, съдът изцяло е пренебрегнал всички писмен доказателства, трите експертни заключения и поясненията на двете вещи лица, давани в съдебните заседания. На това игнориране се дължи необоснованият извод на съда за липса на противоречие на свидетелските показания с останалите данни по делото. Необосноваността на съдебния акт е самостоятелно основание за отмяната му, предвидено в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и спорът се реши по същество, като подадената жалба срещу уведомителното писмо се отхвърли, поради неоснователност. С оглед изхода на делото и претенциите на пълномощника на административния орган, направени в писмената защита в първоинстанционното производство от 30.01.2013 г. и в касационната жалба, ответната страна в касационното производство дължи направените разноски в размер на 100 лева за експертиза пред административния съд и юрисконсултско възнаграждение по 150 лева за всяка една от двете съдебни инстанции или общо 300 лева за двете. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,