Решение № 169 от 25.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 110/2010 г.

Решение № 169 от 25.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 110/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 419 и сл. от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 5906/09 г. по описа на Софийски районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 9.11.2009 г., с което е извършено групиране на наказанията, наложени на Д. С. с влезли в сила присъди.

В искането на Главния прокурор се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е сред основанията за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона при определяне на съвкупността по чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Освен, че не е бил спазен принципът за приложение на най-благоприятното за осъдения съчетание при групирането, СРС е допуснал и друго нарушение на материалния закон, свързано с приложението на чл. 24 от НК.

В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор, по съображенията изложени в него и моли същото да бъде уважено.

Защитникът на осъдения предоставя на съда да се произнесе по основателността на искането, но при допускане на възобновяване, се пледира за приложение на най-благоприятното за осъдения групиране.

Осъденият С. се присъединява изцяло към становището на защитата.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното определение е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество искането е основателно.

С определение от 9.11.2009 г., постановено по чнд № 5906/09 г., СРС, НО-107 състав, е извършил кумулиране на наказанията, наложени на Д. С. С. със съответните влезли в сила присъди, както следва:

• на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 от НК е групирал наказанията, наложени по нохд № 2018/07 г. на РС - Добрич - една година и единадесет месеца лишаване от свобода и по нохд № И-956/09 г. на СРС - четири месеца лишаване от свобода, като е определил едно общо и най-тежко наказание от една година и единадесет месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличил на две години и пет месеца лишаване от свобода;

• постановено е отделно изтърпяване на наказанието, наложено по нохд № 8957/08 г. на СРС-три месеца лишаване от свобода.

В рамките на първоинстанционното производство, решаващият съд е бил изправен пред една усложнена форма на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в условия на съвкупност, а други на рецидив, поради което не е било възможно единно групиране на наказанията по всички осъждания. Това е налагало прецизно да се изследва въпросът за наличието на предпоставките по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, в контекста и на установената трайна съдебна практика по тези въпроси, след което да се избере и приложи най-благоприятният за осъдения вариант на кумулиране. Това принципно разбиране е било възприето от съда в неговия акт, но независимо от това практически не е било сторено. Без да установи всички възможни варианти за групиране на наказанията, наложени на осъдения С., след което да приложи принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, съдът декларативно е приел, че най-благоприятен за подсъдимия е вариантът на групиране, посочен по-горе, както и, че не следва да преразглежда, направено по чнд № 2247/08. г от РС-Бургас кумулиране на част от присъдите. С това, решаващата инстанция е допуснала нарушение на закона, тъй като, така както се твърди в искането за възобновяване извън направеното групиране, е възможна и друга съвкупност, като от една страна се кумулират наказанията по нохд № 2018/07 г. на РС-Добрич, нохд № 1039/04 г. на РС-Шумен, нохд № 72/04 г. на РС-Левски, нохд № 24/05 г. на РС-Царево и нохд № 657/05 г. на РС-Троян - с общо наказание от една година и единадесет месеца лишаване от свобода, да се запази кумулативната връзка на наказанията по нохд № 2546/04 г. на РС-Бургас, нохд № 69/2005 г. на РС-Царево и нохд № 3732/07 г. на РС-Бургас (в искането е допусната техническа грешка при изписването на последната присъда, като отново е посочено нохд № 657/05 г., включено в предходната група), с общо наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, а наказанията по нохд № 8957/08 г. на СРС и по нохд № И-956/09 г. се изтърпят отделно. При това съчетание общият времеви период на изтърпяване на наказания лишаване от свобода, е възможно най-малък в сравнение с други варианти на групиране на наказанията, който факт е от значение при преценката за по-благоприятното за осъдения съчетание. Всичко това дава основание на настоящият съдебен състав да приеме, че първата инстанция е допуснала нарушение на материалния закон, като не се е съобразила и с практиката на ВКС - ПП № 4 от 28.06.1965 г. и ТР № 3 от 16.11.2009 г., а именно да извърши групиране на наказанията при наличието на данни за цялостната престъпна дейност на осъденото лице във възможно най-благоприятния вариант за С. Също така, СРС е допуснал нарушение и при приложението на чл. 24 от НК и по-точно на правилата за допустимо увеличаване на наказанието, които са законодателно ситуирани в този текст.

При гореизложеното, настоящият съдебен състав, намери, че са налице основанията на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, поради което производството следва да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. В рамките на което производство, съдът следва да приложи правилно закона, като установи всички възможни варианти за групиране на наказанията, наложени на осъдения С. със съответните актове и приложи най-благоприятния за него.

Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение