Решение № 10158 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5092/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационната жалба на М. А. И., гражданин на Сирия, чрез адв. Апостолова, срещу Решение 3661/11.04.2025 г., постановено по адм. д. 542/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково (АС-Хасково), с което е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин срещу Решение 1776/17.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, отказващо му предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според изложеното в нея съдът неправилно е преценил факта, че жалбоподателят се е отклонил от военна служба в Сирия, което е наказуемо с лишаване от свобода, и е индиция, че при евентуалното му завръщане в страната ще бъде подложен на нечовешко и унизително отношение основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Твърди се, че ако жалбоподателят се върне в своето село в област Даара, ще бъде изложен на риск поради сблъсъците между различни племена, а съдът не посочва други части от страната, в които чужденецът може да се установи по смисъла на чл. 9, ал. 5 ЗУБ. Жалбоподателят счита, че ситуацията в Сирия и в конкретния регион, където трябва да бъде върнат, е опасна за населението и към настоящия момент не е такава, каквато е приел съда. Според него общите условия в обособената част от държавата по произход и личната му история са неправилно преценени от съда в нарушение на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС. Искането на касатора е да се отмени първоинстанционното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба - председателят на ДАБ при МС оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Хичовски и иска да бъде оставено в сила оспореното решение на АС - Хасково. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното пред първостепенния съд Решение 1776/17.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя М. А. И., роден на [дата]. в гр. Дамаск, по молбата му с вх. 3778/26.09.2024 г. С оглед заявената бежанска история и отсъствието на данни спрямо касатора да е осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, АС-Хасково е възприел като правилен извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и е заключил, че мотивите за напускане страната му по произход не са релевантни за придобиване на бежански статут. След анализ на материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, съдът приема, че заявителят не бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или друг вид уронващо достойнството наказание. След преценка на данните от представените по делото актуални справки за ситуацията в Сирия от м. март 2025 г. той обосновава изводи за неприложимост и на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, чл. 9, ал. 3, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените от жалбоподателя пороци, налагащи отмяната му като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Правилни са изводите на първостепенния съд, че от бежанската история на жалбоподателя не се установява той да се страхува основателно от преследване по определението в ал. 4 на чл. 8 поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. В проведено на 14.01.2025 г. интервю М. А. И. твърди, че е [вероизповедание]. Адресът му е в [населено място], област Дараа. Напуснал е Сирия на 10.09.2024 г. и преминал нелегално в Турция, където останал 5 дни. Пристигнал в България нелегално на 15.09.2024 г. Не е бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава; не е имал проблеми заради религията или етноса си; не е членувал в политическа партия или организация; не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Споделя, че напуснал Сирия, защото се страхувал, че от редовната армия ще го вземат в казармата, а той не иска да ходи в казарма, за да не бъде убит и за да не убива свои сънародници. Не е получавал призовка за отбиване на редовна военна служба, но през 2021 г. в неговото село идвали полицаи да вземат други хора в казармата. Освен това се страхува от отмъщение от страна на другото племе, което живее в неговото село. Обяснява, че по време на войната през 2012 г. човек от неговото племе убил човек от другото племе и традициите изискват отмъщение. През 2022 г. се сбил с младежи от другото племе, а през 2024 г., когато отишъл до аптеката на територията на селото, контролирана от другото племе, един човек му казал, че ако отиде пак в техния район ще го убие и стрелял в земята с автомат. Други заплахи или насилие не е имало. Въпреки така описаната вражда между двете племена, майката на И., която е от другото племе, продължава да живее в селото и няма проблеми. Съпругата му живее в Дамаск и няма проблеми. Сестра му също е в Сирия. Според чл. 8, ал. 5, т. 5 ЗУБ действия на преследване от страна на официалните власти могат да бъдат наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 3. Нормата от националния закон транспонира чл. 9, пар. 2, б. д) от Директива 2011/95. Според т. 27 и т. 28 от Решение на СЕС от 19 ноември 2020 г. по дело С-238/19, EZ, даващо тълкуване на посочената норма от директивата, действията на преследване, на които твърди, че е изложено лицето, което иска да му бъде признато качеството на бежанец на основание на тази разпоредба, трябва да произтичат от отказа му да отбие военната служба. Следователно този отказ трябва да е единственият начин, позволяващ на заинтересованото лице да избегне участието в престъпленията, посочени в член 12, параграф 2, буква а) от същата директива (вж. в този смисъл Решение от 26 февруари 2015 г., Shepherd, C-472/13, т. 44). От това следва, че обстоятелството, че търсещият убежище не е използвал процедура по общия ред за отказ от военна служба, изключва всякаква закрила по член 9, параграф 2, буква д) от Директива 2011/95, освен ако същият докаже, че не е имал достъп до никаква процедура от такова естество в неговото конкретно положение (вж. и т. 45 от решението по дело C-472/13). По делото не са налице данни за това гражданинът на Сирия да е получил призовка/повиквателна от официалните власти да отбие редовната си военна служба, на която повиквателна той да не се е подчинил и да е отказал да постъпи в армията като новобранец. Освен това, положението от 2021 г., за което разказва чужденецът, свързано с принудително набиране на хора за армията, е променено към м. септември 2024 г., когато той е напуснал Сирия, и към настоящия момент. Изводите на първостепенния съд, че според данните в представените по делото справки в Сирия не се извършва принудителна мобилизация, а случаите на такава са по-скоро изключения, се потвърждават и от данните в справката за Сирия от м. юли 2025 г. Според същата още през м. февруари 2025 г. президентът А. Ш. е обявил, че премахва задължителната военна служба, освен в ситуации на извънредно положение, и вместо това армията разчита на доброволно набиране на войници. През м. февруари 2025 г. сирийската телевизия съобщава за слухове, според които преходните власти в провинциите Тартус и Латакия са призовавали и наемали мъже за военна служба, но тези слухове са отречени от официални източници в провинция Тартус. Поради изложеното правилно първостепенният съд приема, че е неоснователен страхът на чужденеца от наказателно преследване във връзка с отказа му да отиде в казармата, което изключва предоставянето на закрила по чл. 8 ЗУБ. Що се отнася до заплахата, отправена към И. през 2024 г. от човек от другото племе, когато посетил аптека на територията, контролирана от това друго племе, същата правилно е преценена от съда като неотговаряща на определението за преследване в чл. 8, ал. 4 ЗУБ - нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Обосновани са и изводите на АС-Хасково за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. М. А. И. не заявява да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е извършен анализ на бежанската история на чужденеца и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07 по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие.