Решение № 9854 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10267/2011 г.

Решение № 9854 от 6.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10267/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Стефан Димитров Джамбазов, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Стефан Джамбазов", срещу решение № 1557 от 24.06.2011 г. по адм. дело № 2958 по описа за 2010 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу ревизионен акт (РА) № 271001174 от 26.05.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 561 от 29.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил ревизионен акт (РА) № 271001174 от 26.05.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 561 от 29.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на едноличния търговец, като с него му е определено задължение за ДДС в размер на 12 323.50 лв. и лихва за забава в размер на 813.44 лв. за данъчен период м. 09.2009 г., както и задължение за данък върху дохода в размер на 557.38 лв., главница и 214.42 лв. лихва за отчетната 2008 г. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, включително и гласни, както и заключенията по изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Органът по приходите е отказал правото на приспадане на данъчен кредит в посочения размер по 4 броя фактури, издадени от "Симко 97" ООД, понеже няма данни за реално получени доставки на стоки и услуги по чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, липсва възникнало данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС, като това е станало на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По повод втората част от спора относно правилното облагане за отчетната 2008 г., органът по приходите е приел, че с оглед на чл. 26, т. 11 от ЗКПО не трябва да се признаят на ревизирания търговец за данъчни цели разходи в размер на 3 712.73 лв. Административният орган е приел, че същите представляват "скрито разпределение на печалбата" по смисъла на § 5, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗКПО. Приетото е рефлектирало върху размера на данъчната основа и съответно на задължение за данък. Основният спорен момент по прилагането на ЗДДС за данъчния период м. 09.2009 г. е дали доставките, по повод на които са издадени 4 броя фактури на ревизираното лице, са действителни. Предмет на същите е стоки - материали (по три броя фактури) и услуга - СМР (по една фактура). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение в тази част не е правилно. В хода на административното производство не са представени достатъчно доказателства от ревизираното дружество и от прекия доставчик, които категорично да обосноват реалността на доставките. В съдебното производство са събрани писмени и гласни доказателства. Конкретно по делото са изслушани две експертизи, като изготвените заключения по техническата са две, поради невъзможността да се отговори конкретно на поставените задачи, а при счетоводната експертиза не е отговорено по всички формулирани въпроси, поради невъзможността да се осъществи проверка на счетоводството на прекия доставчик. Съдът подробно е обсъдил всички доводи, като се установява, че такива стоки са доставяни и такава услуга е реализирана, но не се констатира дали това е осъществено от прекия доставчик. Основното касационно възражение в тази част на спора е относно неправилното преценяване на доказателствата и на фактите по делото. Според касатора за доставките има издадени фактури, начислен е ДДС, осъществено е плащане по повод на тях, като реалността на доставките е доказана. С жалбата се повдига спорът дали наличието на фактура и начисляване на данъка са достатъчно основание за признаване на правото на данъчен кредит, като очевидно е, че с оглед на самия механизъм на облагане с този кумулативен данък следва да се съобразява обстоятелството дали действително, реално, е осъществено прехвърлянето на правото на собственост или е изпълнена дължимата услуга. По конкретното дело това се явява доказано, като при преценката дали това е направено от конкретния доставчик следва да се имат предвид и събраните гласни доказателства - разпит на управителя на дружеството пряк доставчик и съдебно-техническата експертиза в тази й част. Правото на данъчен кредит при касатора не бива да бъде препятствано от твърдяна нереалност на доставките, както и неправомерност на начисляването на данъка от този доставчик поради факта на ненамиране на този доставчик на адреса за кореспонденция в административното производство, както и поради липса на част от неговите счетоводни документи. По делото се установява, че е налице счетоводно отразяване на фактурите при доставчика и получателя, както и начисляване на данъка при ревизирания търговец, осъществено е плащане по тях. Не следва да се ограничава правото на данъчен кредит, при наличието на останалите предпоставки за упражняването му, за което не се спори, само и единствено на твърдяна неправомерност. Последната конкретно се изразява в наличието на нереални доставки, което според събраните доказателства не е налице. Обжалваното решение в тази му част следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора. Относно вторият спорен момент, този по повод облагането с данък върху дохода, за което, и с оглед на чл. 26, т. 11 от ЗКПО, във връзка с § 5, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗКПО на ревизирания търговец за данъчни цели не са признати разходи в размер на 3 712.73 лв., същият в качеството на жалбоподател не е ангажирал никакви доказателства. Видно е от съдържанието на ревизионния доклад, (стр. 286 от него) става въпрос за разходи по повод осъществени от търговеца разходи за придобиване на стоки, несвързани с осъществяваната дейност от него, по смисъла на легалното определение, дадено в допълнителната разпоредба на закона. Не са ангажирани никакви доказателства относно свързването и използването в дейността на търговеца на стоките, описани във фактурите посочени в същия този доклад. Обжалваното решение като правилно в тази част следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 1 171.20 лв., а на ответната страна в размер на 100.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение