Решение № 7507 от 29.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение 6784 от 17.11.2021 г. на Административен съд София-град по административно дело 6780/2021. С обжалването решение е отменено Решение 46/13.03.2020 г. на Държавна комисия по хазарта, с което по отношение Национална лотария АД с [ЕИК] е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно отнемане на лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение за издаден лиценз 000030-15354/03.12.2019 г. за срок от три месеца. С измененията и допълненията на Закона за хазарта (ЗХ) от ДВ, бр. 69 от 2020 г. Държавната комисия по хазарта е закрита, като правомощията по прилагане на ПАМ са предоставени на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, поради което същият е надлежен касатор. Касационният жалбоподател - изпълнителният директор на НАП счита, обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че по делото е безспорно доказано, че дружеството има неплатени задължения към държавата за такси за организиране на хазартни игри в особено големи размери, които са установени с актове за установяване на държавни вземания, по които има влезли в сила актове за допускане на предварително изпълнение, поради което тези публични задължения са изискуеми, не са платени от длъжника и за тях не е предоставено обезпечение. Счита, още че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложел чл. 85, ал.1, т.1 ЗХ и не е съобразил целта, с която е допуснато предварително изпълнение. Обосновава, че са налице всички основания за прилагане на конкретната ПАМ. Моли съда да отмени решението и да постанови друго за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Иска присъждане на направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Н. Горанов. Ответникът Национална лотария АД, чрез процесуалния си представител адв. А. Андонов изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, за правилен извода на съда, че приложението на чл. 85, ал.1, т1 ЗХ изисква наличието просрочени публични задължения над 5000лв, които да са безспорно установени по основание и размер с влязъл в сила акт за установяване на публично държавно вземане. Сочи, че в случая е доказано, че спорните публични държавни вземания не са установени с влязъл в сила административен акт, поради което съдът правилно е заключил, че липсва елемент от фактическия състав за прилагане на конкретната ПАМ. По изложените съображения ответникът иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба и подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Въз основа на представените по делото доказателства съдът е установил следното от фактическа страна: Национална лотария АД има издадено Удостоверение 000030-15354 от 03.12.2019 г. за хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн. На 14.02.2020 г. с Акт за установяване на публично държавно вземане 1 на председателя на ДКХ са установени задължения на Национална лотария АД за такси по чл. 30, ал. 3 ЗХ в размер на 293 597,41 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 118 282,89 лв. На акта е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 АПК и същото е влязло в сила на 11.03.2020г. след съдебен контрол. На 14.02.2020 г. с Акт за установяване на публично държавно вземане 2 на председателя на ДКХ са установени задължения на Национална лотария АД за такси по чл. 30, ал. 3 ЗХ в размер на 14 651 873,42 лв. главница и лихви за просрочие в размер на 3 897 214,84 лв. На акта е допуснато предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 АПК и същото е влязло в сила на 11.03.2020г. след съдебен контрол. На 14.02.2020 г. ДКХ е започнала производство по отнемане на лиценза на Националната лотария АД за организиране на хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн за срок от 3 до 6 месеца на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 ЗХ, за което на основание чл. 26, ал. 1 АПК на дружеството е изпратено уведомление изх. 206 от 14.02.2020 г. Уведомлението е връчено на представител на дружеството на същата дата. С уведомлението административният орган е определил 7-дневен срок за представяне на обезпечение. На 21.02.2020 г. в определения срок Национална лотария АД писмено заявява, че съгласно удостоверение от 20.02.2020 г. на НАП дружеството няма просрочени публични задължения по чл. 87 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), но въпреки това предлага обезпечение под формата на залог на ценни книжа(талони/билети с разновидност: Диамантена 7:1 печалба х 500 000 лв. и 3 х 100 000 лв. 6-ти лимитиран тираж; 5 300 000бр. талони/билети, номинална стойност 5,00лв, серия А-2019, с номерация от 132-005322-001 до 132-061281-100, предоставени в полза на дружеството от трето лице, ведно с негово писмено съгласие. Прилага и удостоверение за наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК от 20.02.2020 г. и постановление от 19.02.2020г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 ДОПК във връзка с публично задължение в предполагаем размер 10 078 654,60лв и във връзка с ревизия, възложена със заповед от 04.02.2020 г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на Националната лотария в четири търговски банки. На 13.03.2020 г. е издадено Решение 46 на ДКХ, с което на основание чл. 31, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 85, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗХ е приложена принудителна административна мярка временно отнемане на лиценза на Национална лотария АД за организиране на хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение 000030-15354/03.12.2019 г. В този административен акт, ДКХ се произнася и по предложението за предоставяне на обезпечение като е приела, че предложените активи (талони/билети) не представляват годно обезпечение на публично задължение, тъй като подлежат на унищожаване. При така пълно и точно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд прави следните правни изводи: Оспорваното Решение 46/13.03.2020г. е издадено от компетентен орган, съгласно действащата редакция на ЗХ към датата на издаването ДКХ. Актът е издаден в предвидената от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването му. Счита, обаче че адресатът не може да разбере защо е приложена конкретната ПАМ, предвид че в актът са посочени два акта за установяване на публични държавни вземания, а в уведомлението за започване на административното производство са посочени 6 лиценза, спрямо които ще бъдат приложени ПАМ. Относно материалната законосъобразност на акта съдът приела, че материалноправните предпоставки за прилагане на конкретната ПАМ временно отнемане на лиценза са: 1. Издаден и действащ лиценз; 2. Наличие на лице по чл. 4 ЗХ; 3. наличие на просрочени публични задължения над 5 000 лв; 4. липса на обезпечение. Съдът приема, че няма категорични доказателства за установяване на публичните задължения над 5000 лв по основание и размер предвид, че актовете за установяване на публично държавно вземане не са влезли в сила, поради което въпреки допуснато предварително изпълнение за тях, спорът относно основанието и размера им не е разрешен окончателно към момента на издаване на процесното решение. Съдът прави извод, че актът за установяването на публично държавно вземане, който не е влязъл в сила не може да бъде годно основание за прилагането на ПАМ - временно отнемане на лиценза. Излага и съображения за несъразмерност на приложената ПАМ, предвид че удостоверението за лиценза е върнато доброволно, поради невъзможност да се организират игрите, за които е издаден. Така според съда оспорваният акт засяга права и законни интереси на адресата в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. С тези съображения първоинстанционният съд е отменил оспореното Решение 46/13.03.2020 на ДКХ като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му. Неправилни са изводите на съда, че дружеството не е разбрало защо се прилага конкретната ПАМ спрямо него. Видно от събраните доказателства дружество е уведомено за започване на производството срещу него. В акта по чл. 26, ал.1 АПК ясно, в т. 4, е посочен лиценза за организиране на игрално казино онлайн, за който е издадено Удостоверение 000030-15354/03.12.2019 г. обект на приложената ПАМ с оспорваната заповед. Това уведомление съдържа посочване на публичните задължения с точно посочени главница и лихва, за които дружеството титуляр на лиценза може да представи обезпечение. Действително в това уведомление не са посочени актовете за публично държавно вземане, с които са установени тези задължения, но това не може да бъде определено като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото е посочен общият размер (главница и лихва) на просрочените публични вземания и лицето е предупредено, че може да даде обезпечени в този размер. Няма пречка ПАМ по чл. 85, ал.1, т.1 ЗХ да бъде приложен за публични вземания, установени с повече от един акт. Необходимо е общият размер на публичните вземания по всички посочени в решението за прилагате на ПАМ да е повече от 5 000 лв. В случая това условие е спазено. Оспорваният акт е мотивиран от фактическа страна с два акта за установяване на публични държавни вземания и двата издадени на 14.02.2020 г. като общата им стойност 14 945 470,83 лв главница и 4 015 495,73 лв лихва. Още повече че от доказателствата, представени от настоящия касатор на 21.02.2020 г., в рамките на административното производство, може да се заключи, че дружеството е било уведомено за започването на изпълнително производство за обезпечаване на установени публични вземания в предполагам размер към 18.02.2020 г. 10 078654,60лв. (видно от постановление за налагане на предварителна обезпечителна мярка на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК). Следователно неправилен и не съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че актът не е мотивиран в достатъчна степен и адресатът му не може да разбере, защо е приложена конкретната ПАМ. Административният орган от фактическа страна е мотивирал акта си с непогасени публични задължения в размер над 5 000лв, установени с актове за установяване на публично държавно вземане 1 и 2 и двата от 14.02.2020 г., за които е образувано изпълнително производство пред публичен изпълнител (21.02.2020г.) и дружеството не е представило обезпечение. Неправилни са изводите на съда относно предпоставката наличие на просрочени публични задължения над 5 000лв. Съгласно чл. 85, ал.1, т.1 ЗХ (в редакция действаща към 13.03.2020г), ДКХ прилага принудителна административна мярка - отнемане за срок от три до шест месеца на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 2, когато лицето по чл. 4 или по чл. 8, ал. 1, т. 1 има просрочени публични задължения в размер над 5 000 лв. и не е представено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Неправилено съдът счита, че процесната принудителна мярка може да се приложи само след влизане в сила на акта, с който са установени публичните задължения. За да е налице тази предпоставка, е достатъчно публичните задължения да са установени и изискуеми, т. е. да има издаден акт, с който са установени по основание и размер и да е настъпил техният падеж. Обжалването на акта, с който са установени, е правноирелевантно обстоятелство за решаване на спора, тъй като актът има предварително изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на неговия издател (след като е преминало съдебен контрол в случая). Доколкото към момента на прилагане на мярката няма влязло в сила съдебно решение, с което се отменя подлежащият на предварително изпълнение акт за установяване на публично държавно вземане, административният орган правилно е приел, че установените с него публични задължения са възникнали в тежест на титуляря на лиценза и са изискуеми. Относно момента на предоставяне на обезпечението, съдът неправилно приема, че то следва да бъде представено едва е след влизане в сила на акта за установяване на публично задължение. Предвид допуснатото предварително изпълнение, последният е годно изпълнително основание по чл. 268, т. 1 АПК, поради което налагането на обезпечителни мерки не е задължително да се предхожда от влизането му в сила. Съгласно чл. 195, ал. 1 ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Следва да се отбележи, че актът, с който тези задължения са установени, се издава и подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В случая в съответния закон е Законът за хазарта и в него не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 166, ал. 2 ДОПК, съгласно която публичното вземане се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно следващата ал. 3 актът се обжалва също по реда на АПК. Изпълнението на този акт обаче е по реда на ДОПК. Съгласно чл. 92, ал. 3, изр. 1 ЗХ (в приложимата редакция преди изм. и доп. ДВ, бр. 69 от 2020 г.) неплатените в срок годишни вноски за социално отговорно поведение, държавни такси и лихви за забава подлежат на принудително изпълнение от публичен изпълнител по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обезпечението на тези задължения се извършва по същия процесуален ред съгласно чл. 210, ал. 2 ДОПК компетентен орган е публичният изпълнител. При наличие на предварително изпълнение на акта за установяване на публично вземане, то същият се изпраща на публичен изпълнител и той образува изпълнително дело. В случая е доказано, че такова е образувано още на 21.02.2020г. и по него са предприети действия за събиране/обезпечаване на вземанията, като са наложени обезпечителни марки в размер на 3 358 209,53лв, но предвид че размерът на вземанията е много по-голям, то обезпечението не е достатъчно. Следователно налага се извод, че са налице всички предпоставки за прилагане на конкретната ПАМ, а обратният извод на съда е несъответен на събраните по делото доказателства и закона. Не се споделят изводите на първоинстанционния съд за несъразмерност на мярката предвид че на 09.03.2020 г. Национална лотария АД на основание чл. 40, ал.1 ЗХ е върнала Удостоверение 000030-15354/03.12.2019 г. Съгласно чл. 40, ал.1 ЗХ (редакция действаща към 09.03.2020 г.) - Организатор на хазартни игри може да преустанови дейността си за определен срок, като подаде заявление до председателя на Комисията и до Националната агенция за приходите. Организаторът е длъжен да подаде заявлението най-малко 7 дни преди датата на преустановяване на дейността. В тридневен срок от подаване на заявлението организаторът предава удостоверението си за издаден лиценз на съхранение в Комисията. При форсмажорни обстоятелства заявлението се подава незабавно след настъпване на обстоятелствата.. В подаденото от дружеството заявление няма посочване нито на времето, за което дружеството ще прекрати дейността си, нито на обстоятелството, което го налага. Освен това заявлението е подадено само до ДКХ, а нормата изисква същото да е подадено и до НАП и поражда действието си след уведомяването и на двете ведомства и реалното връщане на удостоверението. С оглед посочено дружеството не е изпълнило надлежно изискванията на чл. 40, ал.1 ЗХ, поради което не може да се направи извод че същото е породи действието си. Следователно няма гараниция, че дружеството няма да продължи дейността си. Мярката временно отнемане на лиценза е насочена именно към препятстване на възможността дружеството да продължи дейността си, поради което същата е съразмерна на преследваната от закона цел да се ограничи дейността на дружество, което има просрочени публични вземания на 5 000 лв за определен срок, в който същите да бъдат погасени/обезпечени. Налага се извод, че доводът касатора, че първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон е основателен по изложените по-горе съображения. С оглед всичко изложено обжалваното съдебно решение е неправилно. Първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и настоящият съд следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на Национална лотария АД срещу Решение 46/13.03.2020 г. на Държавна комисия по хазарта, с което по отношение Национална лотария АД с [ЕИК] е приложена ПАМ временно отнемане на лиценз за организиране на хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение за издаден лиценз 000030-15354/03.12.2019 г. за срок от три месеца. С оглед на изхода от спора, направеното от касатора искане за присъждане на разноски е основателно. Същият е доказал разноски в размер 70 лева за държавна такса за касационна жалба и за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на по 100 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 143, ал.3 АПК съдът следва да осъди Национална лотария АД с [ЕИК] да плати в полза на НАП разноски в размер от 170 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1, АПК, Върховният административен съд, седмо отделение