Решение № 1064 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11674/2008 г.

Решение № 1064 от 26.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11674/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Гама-7"-гр. Варна, представляван от Георги Георгиев срещу решение № 986 от 8.7.2008 г., постановено по адм. д. № 1145 по описа за 2008 година на Административен съд - гр. Варна, с което е била отхвърлена жалбата на търговеца срещу РА № 6-5659 от 12.3.2007 г. на ТД на НАП-Варна, потвърдено с решение № 282 от 18.5.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП за данъчен кредит за данъчни периоди на 2000 г. по фактури на двама доставчика. Твърди обща неправилност на решението, без да конкретизира основанията по чл. 209 от АПК и развива съображения. Основните му доводи са свързани с разпределението на доказателствената тежест. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отмени и атакувания РА. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Делото е за втори път пред настоящата инстанция. При първоначалното разглеждане на делото ВАС с решение № 5613 от 15.5.2008 г. е преценил, че РА е издаден от оправомощен за това орган в рамките на производство по отмяна и връщане за нова ревизия, поради което е издаден в срока на чл. 109 от ДОПК, поради което е върнал делото за разглеждане по същество на спора. За да отхвърли жалбата съда в пространно изложение е приел, че са безспорно установени основанията по чл. 109 ал. 11 и 12 от ДПК (отм.) и е налице данъчно предимство. Прието е и, че след като доставчика не е начислил данък по смисъла на чл. 55 ал. 6 от ЗДДС, то не е налице предпоставката по чл. 64 т. 2 от ЗДДС (отм.) Решението е правилно като краен резултат и по отношение на мотивите само в частта, където е посочено, че не са доказани от касатора предпоставките по чл. 64 т. 2 от ЗДДС (отм.) Занимавайки се текстовете на чл. 109 ал. 11 и 12 от ДПК (отм.), които като материално-правни такива в процесуален закон бяха отменени и излишно теоретизирайки решението, съда е извел изводи, които изцяло не са съобразени с издаденото през 2004 година ТР № 5, където се посочи, че в тежест на данъчните органи (сега органите по приходите) е да докажат наличието на данъчно предимство, а не на лицето. В тежест на последното (данъчно-задълженото лице) е, когато не са установени данни от органите по приходите по чл. 109 ал. 11 и 12 от ДПК (отм.) както е в случая, е да докаже положителните си твърдения - че са налице всички данни за признаване на правото на данъчен кредит по процесните фактури - чл. 64 и сл. от ЗДДС (отм., за което след 2004 година е налице обилна и безпротиворечива съдебна практика. И макар съдът принципно да е сбъркал в разсъжденията си по посочените текстове, неоснователни се явяват доводите на касатора както по отношение на доказателствената тежест, така и по отношение на твърдяните допуснати процесуални нарушения при ревизията. След като доставчиците не са били намерени на адресите от органите по приходите, не са могли да бъдат проверени изцяло счетоводствата им, то изцяло в тежест на жалбоподателя е било да поиска доказателства в подкрепа на твърденията си, че при тях всичко е било изрядно. Не само с представяне на писмени доказателства, но и с вещо лице, което да провери счетоводствата, така както също наложи съдебната практика. Такива доказателства не само не са били събирани, но и не са били поисквани от касатора при двата пъти на разглеждане на делото. След като е налице пасивно процесуално поведение на касатора и доказателства по делото няма, то правилно като краен резултат жалбата е била отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение