Решение № 9414 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4937/2015 г.

Решение № 9414 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4937/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие", със седалище и адрес на управление в гр. С., срещу решение № ЕО-3/4.03.2015 г. на министъра на околната среда и водите с което, на основание чл. 85, ал. 4 и ал. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 4, т. 1 и чл. 14, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за ЕО), чл. 37, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони (Наредба за ОС) е решено да не се извършва екологична оценка на "Програма за трансгранично сътрудничество по Европейския инструмент за съседство "Черноморски басейн" 2014-2020 г. ", при прилагането на която няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Жалбоподателят навежда доводи за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт. Сочи се, че издателят на акта е взел решение при условията на оперативна самостоятелност само върху данни на възложителя, на становища на вътрешноведомствени експерти за МОСВ и само на едно единствено становище на институция извън МОСВ - Министерството на здравеопазването (МЗ) без да са проучени други данни. В решението липсват мотиви. Необходимостта от проверка за извършване на екологична оценка не е извършена въз основа на законовите критерии. Иска се отмяна на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата - министърът на околната среда и водите, редовно призован, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска се отхвърляне на оспорването. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - Главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска се отхвърляне на оспорването. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. От фактическа страна настоящата инстанция приема, че за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка за Програма за трансгранично сътрудничество по Европейския инструмент за съседство "Черноморски басейн" 2014-2020 г. на Министерството на околната среда и водите с писмо с изх. № 04-00-2297/22.01.2015 г. до заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството е адресирано писмо от министъра на околната среда и водите в което се посочва, че следва да се депозира искане за преценяване на необходимостта от ЕО, което да съдържа подробна информация по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ЕО, както и че към искането следва за де представи и проекта на програмата. Искането за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО е депозирано в МОСВ под вх. № ЕО-7/12.02.2015 г. заедно с проекта на програмата. С писма от 13.02.2015 г. от страна на МОСВ, във връзка с искането за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО са изискани становища от 1/ Басейнова дирекция: Черноморски район - В.; Източнобеломорски район - П.; Дунавски район - П.; 2/ Национална служба за защита на природата (НСЗП) към МОСВ; 3/ Министерство на здравеопазването. С писмо от 24.02.2015 г. главният държавен здравен инспектор е изразил становище, че не се очаква изпълнението на програмата да доведе до възникване на здравен риск за населението и в този аспект няма необходимост от извършване на екологична оценка. С писмо от 23.02.2015 г. директорът на дирекция НСЗП към МОСВ е изпратил становище в което се отбелязва, че програмата няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитените зони от мрежа Натура 2000. Изложени са мотиви, обективирани в 2 пункта. Посочено е, че планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, предмет на "Програма за трансгранично сътрудничество по Европейския инструмент за съседство "Черноморски басейн 2014-2020 г.", попадащи в обхвата на приложенията към ЗООС или извън тях и попадащи под разпоредбите на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) подлежат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на защитените зони и могат да бъдат одобрени само след положително решение /становище по ОВОС/ЕО/ОС и при съобразяване с препоръките в извършените оценки, както и с условията, изискванията и мерките, разписани в решението/становището. От страна на Басейнова дирекция са изразени становища (съответно на 23 и 24.02.2015 г.). Директорът на Басейнова дирекция източнобеломорски район (БДИБР) с център П. не може да вземе становище поради отдалеченост на района от черноморския басейн. А директорите на басейновите дирекции на Черноморски и Дунавски район изразяват становище за допустимост на проекта спрямо Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ). В резултат на проведената процедура е издадено процесното решение № ЕО-3/2015 г. от 4.03.2015 г. на министъра на околната среда и водите. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е неоснователна. В тази насока съдът констатира, че подателят на жалбата е сдружение, регистрирано по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел за извършване на дейност в обществена полза, за което има регистрация в Министерство на правосъдието и целта му е свързана с опазване на интересите на гражданите в областта на околната среда, при което за него е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на административния акт. Оспореният акт е издаден от министъра на околната среда и водите, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 4 ЗООС, като предвид характера на акта и в съответствие с разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредбата за ЕО. Решението е постановено в съответствие с изискванията за форма на акта - към акта са издадени мотиви, изложени в 10 пункта, съгласно изискванията на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на екологично оценка на планове и програми (Наредбата за ЕО). При постановяване на акта са спазени предвидените административнопроизводствени правила. Процедурата е регламентирана в Г. VI, Раздел II от ЗООС и глава II от Наредбата за ЕО. Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗБР, за плановете, попадащи в обхвата на ЗООС, оценката за съвместимост се извършва чрез процедурата по ЕО на плана по реда на ЗООС. Процедурата е започнала с подаване на искане по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за ЕО от страна на възложителя ГД "Управление на териториалното сътрудничество" към МРРБ относно искане за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка с приложена изискуемата документация по реда на същата разпоредба - ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за ЕО. Така представената документация е изпратена на съответните специализирани органи - Басейнова дирекция: Черноморски район - В.; Източнобеломорски район - П.; Дунавски район - П.; 2/ Национална служба за защита на природата (НСЗП) към МОСВ; 3/ Министерство на здравеопазването, в съответствие с разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Наредбата за ЕО. От същите са постъпили становища, че искането за преценяване на необходимостта от извършване на екологична оценка на Програмата за трансгранично сътрудничество е допустимо спрямо заложените в ПУРБ цели и мерки за постигане на добро състояние и са посочени мерките за спазване. Въз основа на представената от възложителя информация по чл. 8 от Наредбата за ЕО и критериите по чл. 85, ал. 4 ЗООС органът постановява процесното решение, с което разпорежда да не се извършва екологична оценка. Противно на наведените твърдения в жалбите, процедурата, в следствие на която е издаден оспорения акт, не предвижда съгласуване с обществеността, респ. публично обсъждане със заинтересовани организации. По смисъла на чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗООС, извършването, респ. отказът от извършване на екологична оценка, е превантивна дейност. Процедурата по преценяване на необходимостта от извършване на ЕО не предвижда провеждане на обществени обсъждания, като такива, каквито е задължително да бъдат организирани при извършването на процедура по ОВОС по реда на глава VI, раздел III от ЗООС. С оспорения акт е преценено да не се извършва екологична оценка. Следователно следва да се приложи реда на Г. II от Наредбата за ЕО, която не предвижда провеждане на консултации с обществеността. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и неговата цел. В съответствие с предоставената му компетентност и при съобразяване на представената от ГД "Управление на териториалното сътрудничество" към МРРБ информация по чл. 8, ал. 2 от Наредбата за ЕО и становищата на МЗ, БД и Дирекция "НСЗП" министърът е преценил, че в случая не следва да се извършва екологична оценка, тъй като при осъществяване на Програмата за трансгранично сътрудничество по Европейския инструмент за съседство "Черноморски басейн" 2014-2020 г., няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Целите на програмата са свързани със защита на околната среда и съвместни действия за намаляване на морските отпадъци, чрез мониторинг на околна среда, насърчаване на трансграничното сътрудничество на морските власти и насърчаване на трансгранични кампании за почистване на Черноморския басейн и др. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност на акта поради непоискани, респ. непредставени становища от НПО, научната общност, МВнР и др. ЗООС и Наредбата за ЕО не поставят такива нормативни изисквания, а специализираните органи по чл. 13 от Наредбата за ЕО са предоставили необходимите становища, видно от данните по делото и изложеното по-горе. Преценката за необходимостта от допълнителни становища е изцяло в компетентността на министъра на околната среда и водите и не подлежи на проверка за законосъобразност. В останалата част в жалбата се развиват доводи относно процедурата по ОВОС, а не по ЕО, какъвто е настоящият случай. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е законосъобразен, при което оспорването на жалбоподателя следва да бъде отхвърлено. В полза на Министерството на околната среда и водите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие". По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение