Решение № 257 от 26.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 254/2009 г.

Решение № 257 от 26.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 254/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Задочно осъденият Д. Ш. Ш. е отправил на 14 април 2009 г. чрез свой защитник искане по реда на глава 33 от НПК (неточно наречено "молба") за възобновяване на наказателното дело, по което е осъден от Кубратския районен съд - като първа инстанция, и от Разградския окръжен съд - като втора (въззивна) инстанция. Първоинстанционният съд е издал присъда № 444 от 25 ноември 2008 г. по н. о. х. д. № 315/2008 г., с която Ш. е наказан 2 години лишаване от свобода при строг режим за извършеното от него хулиганство по чл. 325, ал. 4 НК във връзка с ал. 2 (още заради оказаната съпротива на орган на власт-полицай, и опасния рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК - във връзка с предишните му осъждания). Присъдено е и отделното изтърпяване на предишно условно наказание 2 години лишаване от свобода, в изпитателния срок на което е извършено хулиганството. Второинстанционното (въззивно) решение - № 5 от 3 февруари 2009 г. по в. н. о. х. д. № 337/2008 г., е за потвърждаване на присъдата след обжалването й от служебния защитник на подсъдимия. Решението не е проверявано от следваща инстанция. Искането за възобновяване на делото е изрично основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК (а не на специалния чл. 423 НПК), и по-конкретно - на основанието за възобновяване "нарушение на закона" (чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК); изложени са доводи, които според подателя на искането подкрепят това основание и позволяват ново разглеждане на делото. Искането е поддържано в съдебното заседание на тази инстанция, а прокурорът е за отхвърлянето му. Върховният касационен съд намери, че оспореното осъждане трябва да бъде оставено в сила. Липсват основания за възобновяване на делото - нито претендираното, нито някое друго, с оглед на което биха могли да се свържат доводите в подкрепа на искането. Подателят на искането погрешно смята за несъставомерно по чл. 325 НК деянието, породено по личен мотив на дееца към лице, към което отправя обиди, нанася му телесна повреда и други подобни. Такъв мотив би могъл само да сочи на евентуален умисъл за хулиганство, щом това отнасяне към третото лице едновременно грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото (срвн. р. I, т. 3 от П. 2/1974 - Пл. на ВС). От друга страна, престъпното отнасяне към третото лице, което съпровожда хулиганските прояви, не изключва последните, както също погрешно смята подателят на искането, а те и телесна повреда, обидата и т. н. образуват една съвкупност от престъпления (пак там, т. 7). Приложението на НК е все пак съпроводено с грешка, но тя е останала неотбелязана в искането, вероятно защото не се отразява на изхода на делото. Осъждането по н. о. х. д. № 53/1997 г. неправилно е включено в съдимостта от значение за правната квалификация "опасен рецидив"; както се вижда от свидетелството за съдимост (л. 16 от дос. д.), наложеното по него наказание 4 години лишаване от свобода е изтърпяно условно предсрочно на 4 май 1999 г., а с изпитателния срок - на 1 юли 2000 г., т. е. повече от 5 години преди извършване на сегашното хулиганство на 2 април 2007 г. (вж. отново свидетелството, където е посочено и р. 189 от 19 март 2003 г. на ВКС - III н. о., с което по реда на възобновяването на наказателните дела е отменено приложението на чл. 70, ал. 7 НК, извършено при второто по ред осъждане на Ш. по н. о. х. д. № 308/2001 г.) Останалите доводи, с които е свързано основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, са относими всъщност към основанието за възобновяване във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - "същественото нарушение на процесуалните правила". Точно това представлява претенцията, че осъждането на Ш. не е съобразно със съдебномедицинското удостоверение и показанията на М. и К. Дейността по преценката на доказателствата е поначало дейност по прилагане на процесуалния, а не на материалния закон, но въпреки това уточнение искането за възобновяване на делото си остава неоснователно. Както удостоверението, представено в първата инстанция (л. 40 от делото при нея), така и казаното от свидетелите в тази инстанция (л. 27-29), не само са били обсъдени от съдилищата (вж. мотивите им, към присъдата - л. 49, към решението - л. 29), но са обсъдени убедително против защитната позиция на подсъдимия и несъгласието с тези мотиви е просто израз на обяснимо пристрастие. Ръководен от изложеното и с оглед на останалите приложими разпоредби от глава 33 от НПК, ВКС-I наказателно отделение