Решение № 570 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9576/2016 г.

Решение № 570 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9576/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на О. К. О., роден на ..**** г., гражданин на Афганистан, срещу решение № 105 от 25.07.2016 г. по адм. д. № 150/2016 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена подадената от него жалба против заповед № УРИ 4518 ОЧ-391/30.05.2016 г. на Началник ГПУ-Б. за налагане на принудителна административна мярка "Принудително настаняване в СДВНЧ към Дирекция "Миграция" МВР".

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че жалбоподателят е следвало да докаже отрицателния факт, че не е придружен. Липсват доказателства за свързаност на пълнолетния адресат на акта А. О. с непридружения малолетен О. К. О.. Административният орган не е доказал нито правна, нито фактическа връзка между двете лице, за да бъде вписан непълнолетния в заповед, касаеща трето пълнолетно лице. Не е ясно въз основа на какви доказателства съдът приема, че издаващият орган при ГДГП е установил връзките между жалбоподателя и пълнолетното лице и придружеността на непълнолетното лице.

Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата, поради недопустимост на оспореното съдебно решение. Счита, че жалбоподателят не е адресат на заповедта.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че възражението за липса на основания за издаване на обжалваната заповед е неоснователно. Принудителното настаняване в СДВНЧ е мярка по обезпечаване на изпълнението на принудителното отвеждане до границата на Р. Б., т. е обезпечава изпълнението на заповед № УРИ 4518 ОЧ-390/30.05.2016 г. за налагане на принудителна административна мярка"Принудително отвеждане до границата на РБ", поради което доводите за нищожност на обжалваната заповед поради липса на основание за издаването и са изцяло неоснователни. Заповедта е издадена в съответствие със законоустановената възможност за това на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ и при наличие на визираните в разпоредбата предпоставки, неизпълнението на които обаче би било основание за незаконосъобразност, водеща до унищожаемост на административния акт, а не до неговата нищожност.

За неоснователно е прието възражението за противоречие на заповедта с императивната разпоредба на чл. 44, ал. 9, предложение трето от ЗЧРБ. Съгласно посочената разпоредба принудително настаняване не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица, но в случая от събраните в административното производство доказателства се установява, че жалбоподателят е придружен непълнолетен. От граничните полицейски служители е установена както самоличността на всяко от лицата, така и връзката им едно с друго. Доказателства за обратното не са ангажирани от жалбоподателя, а доказателствената тежест за това е указана от съда.

Заповедта не е издадена в противоречие с императивна законова разпоредба. Чл. 44, ал. 9, изр. 1 от ЗЧРБ предвижда възможност за прилагане на принудителната административна мярка спрямо придружени непълнолетни и малолетни по изключение, при наличие на предпоставките на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ и тези предпоставки са били налице.

За неоснователно е прието и възражението за ограничаване правото на защита на жалбоподателя с оглед нарушение на императивни разпоредби на Закона за закрила на детето и Закона за убежището и бежанците, които се явяват специални. ЗЧРБ също съдържа специални норми по отношение на непълнолетните и малолетните лица. Видно от разпоредбата на чл. 44, ал. 9, изр. последно от ЗЧРБ, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, уведомява съответната дирекция "Социално подпомагане", която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето /ЗЗД/. Съобразно посочената разпоредба мерките по ЗЗД се прилагат едва след издаването на заповедта за налагане на принудителната административна мярка и се явяват последица на издадената принудителната административна мярка.

Решението е правилно.

Оспорваното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 44, ал. 9 ЗЧРБ придружените малолетни и непълнолетни лица се настаняват в специален дом само като изключение, при наличие на обстоятелствата по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ (в приложимата редакция преди изм. ДВ бр. 97/2016 г.), а непридружени малолетни и непълнолетни не се настаняват в специален дом.

Видно от диспозитива на оспорената заповед, с нея органът действително изразил изрично воля за прилагане на принудителна административна мярка "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци" на пълнолетното лице А. О., роден на ..**** г. Органът не е посочил изрично, че настанява принудително и касатора, а го посочил като придружен от г-н О. лице.

В същото време правното основание, на което е издадена оспорената заповед е чл. 44, ал. 6, 8, 9 и 10 от ЗЧРБ.

Алинея 6 е правното основание за прилагане на принудителната мярка "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци". Алинея 8 урежда продължителността на настаняването. Алинея 9 предвижда прилагане на тази мярка по отношение на малолетни и непълнолетни придружени лица, като разпоредбата изрично сочи, че когато лицата не са придружени, мярката не се прилага. А алинея 10 изрично установява, че настаняването на чужденци в специалния дом се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване.

Така посочените от органа правни основания, съотнесени към факта, че касаторът изрично е посочен в диспозитива на заповедта, макар и да не се сочи изрично, че се настанява, както и към факта, че касаторът е настанен в специалния дом и факта на настаняването му изрично се сочи от органа, дава основание на съда да направи извод, че оспорваната заповед, макар и непрецизна като изказ, е акт, с който на касатора е приложена принудителна административна мярка "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци". Допълнителен аргумент в тази връзка е и срокът, за който лицето е настанено - три месеца, който е пределен срок за настаняване на малолетни и непълнолетни.

От съдържанието на оспорваната заповед е безспорно установима волята на органа да настани принудително в специалния дом не само г-н А. О., но и касатора, поради което за него е налице правен интерес от обжалване на процесната заповед, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Законосъобразен и изводът на съда че, жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство е подадена извън законоустановения 14 - дневен срок, поради което е допустима единствено и само досежно наведените доводи за нищожност.

В съответствие с чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Национална полиция", "Гранична полиция" и "Борба с организираната престъпност", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. В случая със заповед № 5935/11.11.2014 г. на Директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Д., на основание чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на Министерство на вътрешните работи, във вр. с чл. 53 от ЗМВР и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ са делегирани правомощия на началниците и заместник началниците на ГПУ I степен и началниците на ГРУ II степен числящи се в състава на РДГП Д., да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по реда на ЗЧРБ. С оглед изложеното, оспорваната заповед е издадена от компетентен орган при условията на делегация и в съответствие с предвидената законова възможност за това.

Оспорваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, като в същата са посочени правните и фактически основания послужили за издаването й. Противно на защитната теза на касатора, в чл. 44, ал. 9 от ЗЧРБ е предвидена възможност за принудително настаняване в специален дом на малолетни или непълнолетни лица, със срок до три месеца. Административният орган е приел, че жалбоподателят е придружен непълнолетен с оглед обстоятелствата при които е преминал границата, още повече носи същата фамилия както пълнолетното лице. Освен това на 14.06.2016 г. жалбоподателят заедно с останалите придружени и придружителят им са предадени на служители на Транзитен център - с. П. при ДАБ, от което също може да се направи извод, че жалбоподателят е бил придружен. За пълнота следва да бъде отбелязано, че ЗЧРБ е специален по отношение на Закона за закрила на детето, като в съответствие с чл. 44, ал. 9, изр. последно от ЗЧРБ, органът издал заповедта за принудително настаняване, уведомява съответната дирекция "Социално подпомагане", която предприема мерки за закрила съгласно ЗЗакрД.

По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,