Решение № 6447 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4818/2016 г.

Решение № 6447 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4818/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена срещу решение № 523 от 29.01.2016 г., постановено по адм. дело № 807/2014 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), в частта, с която касаторът е осъден да заплати на М. Й. Г. сума в размер на 3768 лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за 6 месеца, през които същата не е заемала държавна служба, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 18.03.2013 г. до окончателното изплащане на паричното задължение. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се на първо място, че обезщетението следва да бъде присъдено в размер на 3468 лева въз основа на заплатата от 578 лева, която Г. е получавала преди прекратяване на служебното й правоотношение, тъй като длъжността й липсва като позиция в структурата на КЕВР към момента на признаване на заповедта за незаконосъобразна. На второ място, лихвата върху главницата неправилно е присъдена от съда от 18.12.2013 г. - датата на предявяване на иска, вместо от 09.03.2015 г., когато незаконосъобразният административен акт е отменен с влязло в сила съдебно решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е частично основателна. Съображенията за този извод са следните: Фактическата обстановка е правилно изяснена. Законосъобразно и обосновано е прието от АССГ, че приложима в конкретния случай е последната редакция на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл (ДВ, бр. 38 от 01.07.2012 г.) относно дължимостта на обезщетение от 6 месеца, през които служителката е останала без работа съгласно приложените писмени доказателства. Споделят се и мотивите на АССГ, че след като като длъжността младши експерт с ранг V младши в ГД "Разглеждане и решаване на спорове", териториално звено "Юг" - П., заемана от Г., вече не съществува в щатното разписание към датата на признаване на уволнението й за незаконно - 09.03.2015 г., то не следва да се взема предвид месечното й трудово възнаграждение отпреди прекратяване на служебното правоотношение от 578 лева. Правилно и в съответствие с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл като база е взета определената за новосъздадената длъжност младши експерт с ранг V младши в ГД "Контрол и решаване на спорове", териториално звено "Ю. Б." месечна заплата от 628 лева, тъй като тази длъжност е идентична като система от функции, задължения и изисквания по длъжностна характеристика като заеманата от Г.. Жалбата е основателна относно датата, от която съдът е присъдил законната лихва върху дължимото обезщетение от 3768 лева. Неправилно е прието, че тя се дължи от датата на предявяването на иска. От една страна, такъв петитум не е въведен от ищцата, а от друга страна, този извод противоречи на т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2015 г. на ОСГК на ВСК по дело № 3/2004 г. Съгласно същото, началният момент на дължимост на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизането в сила на решението за отмяна на унищожаемия административен акт, т. е. в случая тя се дължи от 09.03.2015 г. Предвид изложените съображения, решението следва да бъде отменено като неправило в частта относно датата, от която се дължи законната лихва върху обещетението от 3768 лева, като такава се присъди от 09.03.2015 г. В останалата част решението следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. При този изход на делото юрисконсултско възнаграждение не се присъжда. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,