Решение № 5758 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2013 г.

Решение № 5758 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1055/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Велур" АД гр. Ловеч срещу решение № 179 от 10.12.2012 г. по адм. д. № 16/2012 г. на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу акт за установяване на задължение за такса битови отпадъци № 108/19.10.2011 г., издаден от орган по приходите в Дирекция "МДТ" при Община Ловеч, потвърден с решение № 14 от 13.12.2011 г. на директора на Дирекция "МДТ" в Община Ловеч. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради противоречие с разпоредбите на чл. 12 и чл. 16 от Наредбата за определяне и администриране на местните данъци и такси и цени на услугите на територията на гр. Ловеч, които задължават общината реално да предоставя услугите по чл. 62 от ЗМДТ и да ги предоставя качествено. Съгласно заповед № 1465 от 29.10.2009 г. на кмета на Община Ловеч, недвижимите имоти попадат в трети район, а в т. IV от същата заповед качеството на предоставяната услуга е определено по количествен признак, като е посочено, че услугата по поддържане на чистотата на териториите се предоставя два пъти месечно. Сочи се, че от заключението на вещото лице е установено, че общината не е изпълнила задължението си и не е предоставила качествена услуга по отношение на количеството й, от заключението е установено, че през процесната 2008 г. общината е предоставила услугата "почистване уличната настилка от листа, отпадъци, наноси и други " за цялата година 7 пъти при определена честота на предоставянето съгласно заповедта два пъти месечно, миене на уличната настилка е извършено един път през цялата година. Излагат се доводи, че районирането на дадено населено място, което се извършва от кмета на съответната община, представлява поемане на конкретно задължение от страна на общината към собствениците или ползувателите на недвижими имоти, попадащи в съответния район, в противен случай разделянето на населеното място по райони и определяне на различна честота на предоставяна услуга би било ненужно. Счита се за неправилен извода на съда относно законосъобразността на административния акт, в частта установяваща задължение за лихви. Евентуално се прави искане да се отмени обжалваният административен акт в частта за такса "Чистота" за сумата над 3539,90 лв. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че определената такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е дължима, тъй като Община Ловеч е извършвала услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване през 2010 г. в рамките на регулацията на града, през процесния период са извършвани дейности като почистване на уличната настилка от отпадъци, натоварване на отпадъците и извозването им, миене, метене и др. Услугата е извършвана по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намират недвижимите имоти на жалбоподателя и без правно значение за дължимостта и размера на ТБО е регулярността и обема на предоставяне на услугата и в района на процесните имоти, самият характер на териториите предполага ползването им от всички лица, собственици или ползватели на недвижими имоти в съответното населено място, дължимостта на този компонент на такса битови отпадъци не зависи по силата на действащата законова уредба от това дали даден имот генерира отпадъци или не. Прието е, че е извършено предоставяне на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и не е налице условието по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на тази услуга. От доказателствата по делото е установено, че Община Ловеч е предоставяла тази услуга за гр. Ловеч през 2010 г. и конкретно по отношение на територията, където се намират имотите на жалбоподателя. Задълженията за ТБО са изчислени на базата на посочената от жалбоподателя отчетна стойност на имотите в подадената от него декларация по чл. 17 от ЗМДТ въз основа на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ловеч и промилите, приети от Общински Съвет Ловеч за 2010 г. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че недвижимите имоти, които се намират в парк "Стратеш" не попадат в районите, определени със заповедта на Кмета на Община Ловеч, с оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя, че следва да заплати по-малък размер на таксата, поради "неточно изпълнение" на договореното между Община Ловеч и "Еко" ЕАД Ловеч, необходимо е общината да е предоставяла извършване на услугата по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намират недвижимите имоти, а не конкретно по отношение на самите имоти. В случая е доказано предоставянето на услугата на територията на гр. Ловеч и в района, в който се намират имотите на жалбоподателя. В Наредбата е определена методиката на изчисляване на таксата и няма възможност таксата да се изчислява на базата на извършените дейности, както неправилно е поискал жалбоподателя и е поставил задача на вещото лице. Изложени са съображения, че договорните отношения между общината и концесионера и евентуално допуснати нарушения на публичния бюджет са въпроси в контролните правомощия на други органи и не са предмет на това съдебно производство. Облигационните отношения между общината и търговските дружества, осъществяващи сметосъбиране и сметоизвозване и депониране на битови отпадъци са ирелевантни и нямат отношение към законосъобразността на оспорения административен акт. Посочено е, че обжалваният акт е издаден в съответствие с целта на закона и в смисъла, който законодателят влага в института на публичното общинско вземане за такса за ползване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Решението е правилно. Правилно е приетото въз основа на заключението на вещото лице, че двата имота на жалбоподателя се намират на ул. "Хан Кубрат" и попадат в трети район, а другият имот - пречиствателна станция, находяща се в парк "Стратеш", попада в четвърти район, съгласно заповедта на Кмета на Община Ловеч. Установено е, че процесните имоти са промишлени и попадат в урбанизирана територия, в регулационните граници на гр. Ловеч и в районите, в които Община Ловеч извършва дейностите по поддържане чистотата на обществените площи. С назначената по делото съдебно-икономическа експертиза е доказан фактът на предоставяне от общината на услугата почистване на териториите за обществено ползване в процесния период - 2010 г. От проверката на представените при концесионера протоколи, вещото лице е заключило, че за ул. "Хан Кубрат", където се намират значителна част от имотите и за парк Стратеш са извършвани дейности като почистване на уличната настилка от отпадъци, натоварване на отпадъците и извозването им, миене, метене и др. От утвърдената План-сметка за разходите на общината, от представените договори, с които общината е възложила на "ЕКО" ЕАД гр. Ловеч да извършва "Поддържане улична мрежа и обществени площи в община Ловеч" и от заключението на вещото лице е установено, че Община Ловеч е предоставяла услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за гр. Ловеч през 2010 г. Установено е, че задължението по акта, съответствува на промилите, определени с решението на ОС Ловеч за 2010 г. В този смисъл доводите на жалбоподателя, че не дължи такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване са неоснователни. Задълженията са, по компонента на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ - за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, в размер на 6621,59 лв.; по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ - за предоставеният, съгласно своевременно подадена молба № 77/22.11.2009 г., съд за битови отпадъци, в размер на 213,01 лв. и лихви 1034,39 лв. Обстоятелството, че съгласно решението лихвата е начислена към 17.01.2011 г., а в акта са посочени две различни дати 18.01.2011 г. и 18.10.2011 г. и че в обжалвания акт липсват мотиви по отношение на лихвите, не е основание да се приеме, че лихвата е определена незаконосъобразно. От съдебната експертиза е установено, че лихвата е начислена за периода 1.04.2010 г. до 18.10.2011 г., вещото лице е изчислило размера на лихвата за съответния период. Неоснователно се счита от жалбоподателя за установено, че недвижимите имоти на "Велур" - АД, които се намират в парк "Стратеш" не попадат в районите, в които Община Ловеч през процесния период, е предоставяла услугите по "сметосъбиране и сметоизвозване", "депо" и "чистота на териториите". Тези твърдения не се основават на фактическите констатации на съда. Вещото лице по техническата експертиза е посочило, че пречиствателната станция, попадаща в парк "Стратеш" не е включена поименно в един от районите, в които Община Ловеч извършва дейностите по поддържане на чистотата на обществените площи, сметосъбиране и сметоизвозване до градското депо - Ловеч, но същевременно - че всички имоти на "Велур" АД попадат в урбанизираната територия на гр. Ловеч, в регулационните граници на гр. Ловеч и в районите, в които Община Ловеч извършва дейностите по поддържане на чистотата на обществените площи, сметосъбиране и сметоизвозване и депо. Неправилно се твърди, че предвид разпоредбата на чл. 12 от наредбата на Община Ловеч, при установяване на фактическата страна на спора по законосъобразността на административния акт следва да се установи качеството на предоставяната услуга, чрез установяване изпълнението на поетите ангажименти от Община Ловеч, чрез "Еко" АД. Със заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ се определят границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване. Според закона се определя честотата на сметоизвозването, а не честотата на предоставяне на услугата по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя. По отношение на твърденията за нерегулярно изпълнение на услугите по чл. 62 ЗМДТ (повтарящи доводите в жалбата пред първоинстанционния съд), решаващият съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Недължимост на таксата за услугата може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, която в случая не е налице. Касае се за публичноправно задължение, което не може да бъде намалено поради неизпълнение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение,