Решение № 11020 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5438/2024 г.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е било Решение 32-95905/13.03.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което е определен нов код по ТАРИК 7212300080 за 4 броя рулони -галванизирани стоманени ленти с широчина по -малка от 600 мм, с общо нето тегло 8893,00 кг. - част от декларираната стока с МД с MRN 21BG001008031484R1; определено е, че за част от стоката по посочената МД - 4 броя рулони, с общо нето тегло 8893,00 кг., цитирани в колона 1 от Таблица 1 възниква вносно митническо задължение на датата на приемане на МД - 22.02.2021 г.; определена е митническа стойност за част от стоката - 4 броя рулони, с общо нето тегло 8893,00 кг. в размер на 15132,08 лв.; определено е допълнително мито, като вносно митническо задължение в размер на 3783,02 лв.; определено е задължение за 20% ДДС при внос в размер на 3783,02 лв. при данъчна основа 18915,10 лв.; определено е за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 3782,02 лв. и за вземане под отчет и досъбиране на ДДС 756,60 лв., като е начислена и лихва за забава.

Според фактическите установявания, направени от първоинстанционния съд "Галва Метал България" ЕООД, сега в несъстоятелност, е подало митническа декларация (МД) с MRN 21BG001008031484R1, с дата на приемане 22.02.2021 г. С нея дружеството е декларирало за режим "допускане за свободно обращение" стока с описание в ел. д. 6/8 на МД "Галванизирани стоманени ленти с широчина по-малка от 600 mm 31641 кг.; - 0,56 мм x 200 мм - 9305 кг. - 5 бр.; - 0,56 мм х 150 мм - 2676 кг. - 1 бр.; - 0,56 мм x 122 мм - 2061 кг. - 1 бр.; - 0,56 мм х 0,80 мм - 2472 кг. - 1 бр.; - 0,56 мм x 125 мм - 2135 кг. - 1 бр.; - 0,56 мм x 175 мм - 2992 кг. - 1 бр. Стоката е декларирана с код по ТАРИК- 7212300020, който отговаря на: "Плосковалцовани продукти от желязо или от нелегирани стомани, с широчина, по-малка от 600 mm, плакирани или покрити; поцинковани по друг начин; откислени с алуминий; плакирани или покрити чрез горещо поцинковане с цинк и/или с алуминий, но не и с други метали; химически пасивирани; съдържащи тегловно: 0,015 % или повече, но не повече от 0,170 % въглерод, 0,015 % или повече, но не повече от 0,100 % алуминий, не повече от 0,045 % ниобий, не повече от 0,010 % титан и не повече от 0,010 % ванадий; на рулони, на разкроени по размери листове и на тесни ленти".

Със Заповед 3ТД-1000-409/07.06.2022 г., издадена от директора на ТД Митница Бургас, изменена със Заповеди 3ТД-1000-566/08.08.2022 г. и 3ТД-1000-627/07.09.2022 г., на основание чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за митниците (ЗМ) е извършена проверка в рамките на последващия контрол, на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза (Регламент 952/2013 г. или МКС) и чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ на декларирането и митническото оформяне на стоки за режим "допускане за свободно обращение" по процесната МД, подадена от " Галва Метал България " ЕООД, в несъстоятелност. Установено било, че химичният състав на приложените към МД Mill Test Certificate, издадени от GALVA METAL SAN. VE TIC. A. S., Република Турция, не съответства на химичния състав на стоката по предоставените от проверяваното лице Quality Control Test Certificate, издаден от TEZCAN GALVANIZLI YAPI ELEMANLARI SANAYI VE TICARET A.S., Република Турция. Прието е, че от данните в предоставените сертификати, издадени от TEZCAN GALVANIZLI YAPI ELEMANLARI SANAYI VE TICARET A.S., Република Турция, се установява, че химичният състав на част от стоката (4 броя рулони с общо нетно тегло 8893,00 кг.) не се съдържа алуминий, поради което тази стока следва да бъде класирана в код по ТАРИК 7212300080 - "плосковалцовни продукти от желязо или от нелегирани стомани с широчина, по-малка от 600 mm, плакирани или покрити; Поцинковани по друг начин; Други".

На 05.10.2022 г. на дружеството било връчено уведомление за провеждане на заключително обсъждане, на основание чл.84к ЗМ. На 07.10.2022 г. било проведено заключително обсъждане относно извършената проверка с негов представител. От страна на "Галва Метал България" ЕООД, в несъстоятелност, било представено становище, без друг вид доказателства, касаещи допуснатите до свободно обращение стоки. Изготвено и връчено било уведомление по чл. 22, § 6 от Регламент 952/2013 г. и впоследствие било издадено оспореното митническо решение.

При така установеното от фактическа страна, по което съдът приел, че спор не е формиран, в обжалваното съдебно решение е направен извод за законосъобразност на спорния административен акт. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че митническото решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Направил извод, че определянето на новия код по ТАРИК е извършено при съобразяване на фактите, посочени в приложените писмени доказателства - анализни сертификати, издадени от производителя, от които се установява липсата на алуминий в част от стоката - 4 броя рулони, което я класирало в различен код по ТАРИК 7212 30 00 80. Според съда от страна на дружеството не е подадено валидно искане за прилагане на посочената тарифна квота, а отделно от това същата към момента на постановяване на митническото решение била изчерпана, поради което правилно митническият орган е начислил допълнително задължение за мито и ДДС. По тези съображения оспорването, предявено от настоящия касационен жалбоподател, било отхвърлено.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС:

Както сочи процесуалният представител на касационния жалбоподател в съдебното заседание пред настоящия съд, искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е направено в хода на първоинстанционното производство, оставено е без уважение и в производството пред Върховния административен съд се поддържа на същите основания.

Правилата за управление на тарифните квоти се съдържат в Глава 1, Обща митническа тарифа и тарифно класиране на стоки, Раздел 1 - Управление на тарифните квоти от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на МКС. В случая митническото задължение е определено на основание чл. 77 от Регламент 952/2013 г., а не основание чл. 79 от същия регламент, за да бъде приложима разпоредбата на чл. 86, § 6 от Регламент 952/2013 г. В този смисъл, така както е формулирано искането, то се явява неотносимо, тоест ненужно, с оглед правилното решаване на делото. По тези причини то следва да се остави без уважение. В допълнение, поставените въпроси от процесуалния представител на настоящия касационен жалбоподател не се отнасят до приложение на национални норми, които да противоречат на норма от правото на ЕС. Техният отговор не е пряко свързан с преюдициалния и тълкувателен характер на запитването, а с произнасянето по конкретния спор, което е задължение на националната инстанция. Освен това, тук е ред да се посочи, че в спорното решение ясно е дефинирана датата на възникване на задължението 22.02.2021 г. По т. 2 и т. 4 от диспозитива на административния акт на основание чл. 54, ал. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 77, § 1, б. а от Регламент 952/2013 г. и чл. 77, § 2 от същия, митническото задължение възниква в момента на приемане на митническата декларация, а именно 22.02.2021 г., а на датата на възникване на митническото задължение, възниква и задължение за ДДС. При съобразяване приложимостта на чл. 77, неоснователно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, обосновано с приложимостта на чл. 86, § 6 МКС, съгласно който когато митническото законодателство предвижда благоприятно тарифно класиране за дадена стока или пълно или частично освобождаване от вносни или износни мита съгласно чл. 56, § 2, б. г ж, членове 203, 204, 205 и 208 или членове 259 262 от регламента или съгласно Регламент (ЕО) 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 г. за установяване на система на общността за митнически освобождавания, това благоприятно тарифно третиране или освобождаването се прилагат също така и в случаите на възникване на митническо задължение съгласно чл. 79 или 82 от настоящия регламент, при условие, че пропускът, довел до възникване на митническо задължение, не съставлява опит за измама. От страна на търговското дружество не се установява и изявления в тази насока не са направени, че е налице пропуск от страна на дружеството, довел до възникването на митническото задължение. Следва да се съобрази и обстоятелството на приложимост на чл. 86, § 6 само в случаите на възникване на митническо задължение съгласно чл. 79 или чл. 82, какъвто процесният случай не е. Член 82 регламентира възникването на митническото задължение при неизпълнение, систематичното място на същия е в раздел 2, митническо задължение при износ, а чл. 79 регламентира възникване на митническо задължение при неизпълнение. При съобразяване на направените изводи относно датата на възникване на митническото задължение и неприложимостта на чл. 86, § 6 МКС, искането за отправяне на преюдициално запитване с посочени в същото въпроси, следва да се остави без уважение.

Съдът е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспореното решение на директора на ТД Митница Бургас. Изводите му са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства. В резултат, след правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за законосъобразност на спорното митническо решение, който е съответен на материалния закон. На спорните по делото въпроси съдът е дал подробен, обстоятелствено мотивиран и правилен отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Неоправдано е оплакването на касационния жалбоподател, че по делото не са приобщени доказателства за компетентността на органа, издал обжалвания административен акт. По делото са приети и обсъдени от съда заповедите, въз основа на които се установява компетентността на органа, издал спорното решение и заповедта за възлагане, респективно изменения (вж. л. 419, 420 и 555 558 от том 2 та първоинстанционното дело), които са дали основание на съда да направи правилния извод за валидност на спорния акт. Обосновано също така първоинстанционният съд е приел, че проверката в рамките на последващия контрол е осъществена въз основа на заповед за възлагане по чл. 84в ЗМ от компетентен орган. Твърдението за недоказаност на условията за заместване при възлагането на контрола е неоснователно. Фактът кое е именно лицето, изпълнявало длъжността директор на ТД Митница Бургас не е бил спорен по делото.

Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд относно валидността на спорното митническо решение са правилни. Административният акт е издаден от директора на ТД Митница Бургас. Съгласно чл. 19, ал. 7 ЗМ, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент 952/2013 г., решения, взети без предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. Съобразно чл. 29 от Регламента, освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и член 26, 27 и 28 се прилагат и за решения взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. В случая няма спор относно обстоятелството, че решението на митническия орган е взето без подаване на предварително заявление от лицето. То е решение по смисъла на чл. 5, т. 39 от Регламента, съгласно който решение означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай и който има правни последици за съответното лице.

Правилни и в съответствие със закона са изводите на съда, за законосъобразност на процедурата по провеждане на последващия контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ. Оплакванията на касационния жалбоподател за обратното са неоснователни. Възлагането на последващ контрол следва да се предхожда от обосновано съмнение за нарушаване на митническото законодателство. Съгласно чл. 48 МКС за целите на митническия контрол, митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. Съгласно чл. 46, § 1, митническите органи могат да извършват всякакъв митнически контрол, който считат за необходим. Съобразно § 2, митническият контрол, различен от проверките на случаен принцип, се основава главно на анализ на риска чрез средства за електронна обработка на данни с цел идентифициране и оценка на риска, както и разработване на необходимите мерки за предотвратяване на риска въз основа на критерии, разработени на национално равнище, на равнището на съюза и където е възможно, на международно равнище. Не се отразява на законосъобразността на административния акт, евентуалното неспазване на срока за извършване на последващия контрол.

Във връзка с твърдението на касационния жалбоподател, че докладът му е връчен след изтичане на срока по чл. 84л, ал. 4 ЗМ следва да бъде съобразено това, че на 25.10.2022 г. от проверяващия екип е посетен адресът на управление на Галва Метал България ЕООД, в несъстоятелност, в гр. Бургас, ул. Сердика 2Б, ет. 3 ап. офис 1. При посещението управителят на дружеството не е намерен на цитирания адрес, като това обстоятелство е документирано чрез бележка на връчителя, подписана и от двама свидетели.

Неоснователно е касационното оплакване, че уведомлението до дружеството по реда на чл. 22, § 6 от Регламент 952/2013 г. не отговаря на съдържанието, което следва да има по смисъла на чл. 8 от Регламент (ЕС) 2015/2447 - в същото не било посочено правото на достъп на дружеството до документите и информацията, които административният орган смята да използва като основание за своето решение. Съгласно чл. 8 от посочения регламент, в съобщението, упоменато в чл. 22, § 6, ал. 1 МКС се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение, както и упоменаване на правото на съответното лице на достъп до документите и информацията. В процесния случай приложимите разпоредби от българското национално право са тези по чл. 34 АПК, като в уведомлението е посочено правото на лицето по чл. 34 АПК. Член 34 АПК регламентира участието на страните в производството по издаване на административния акт. Изискването за съдържание на уведомлението е спазено с посочването на приложимата разпоредба от АПК, като недължимо е възпроизвеждане на съдържанието на приложимото право. Уведомяването по чл. 22, § 6 МКС гарантира спазването на принципа на правото на защита като основен принцип на правото на ЕС и на правото на изслушване във всяка административна процедура като неразделна част от този принцип (вж. Решение на СЕС от 3 юни 2021 г. по дело С-39/20 г., т. 30 и т. 31 и цитираните там други решения). В случая е извършено уведомяване на дружеството за мотивите на предстоящото неблагоприятно решение и е дадена възможност на неговия адресат да изрази становище в 30 дневен срок, които установявания обосновават извод, че правото на изслушване не е нарушено.

Оплакването за неосигурен превод на всички искания и актове на митническия орган е било заявено пред първоинстанционния съд съвсем общо и при липса на всякаква конкретика, по който начин се поддържа формално и пред касационната инстанция, поради което отговор по фактите и правото във връзка с него не се следва.

Обосновано първоинстанционният съд е приел, че стоката не попада в хипотезата на ТАРИК 7212 30 00 20, предвид това, че в състава й липсва алуминий, а с оглед характера на стоките, те попадат под тарифен код 7212 30 00 80, който се отнася за други плосковалцовани продукти от желязо или нелегирани стомани с широчина по-малка от 600 мм. Правилно съдът е съобразил също така, че тарифните квоти се управляват от Комисията и от държавите членки в съответствие със системата за управление на тарифни квоти, предвидена в членове 49-54 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Съгласно разпоредбата на чл. 51, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, количествата за всяка тарифна квота се разпределят от Комисията въз основа на получените от нея искания.

Правилно съдът е приел, че направеното искане за ползване на квотата по ТАРИК код 7212 30 00 20 към датата на подаване на митническата декларация не е било валидно, доколкото продуктите по своя химичен състав не са отговаряли на този код. Независимо, че те са отговаряли на ТАРИК код 7212 30 00 80, не може да се ползва наличната към датата на подаване на декларацията преференциална квота по него, доколкото не е било налице валидно искане от страна на дружеството за това, поради което е начислено вносно мито в размер на 25% на основание чл. 85, § 1 от Регламент 952/2013 г. Тези съображения се споделят от настоящия касационен състав. За да се гарантира правната сигурност и контрола, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията по Комбинираната номенклатура, както и в обяснителните бележки към разделите или главите (Решение на СЕС от 16 септември 2004 г. по дело DFDS, С-396/02, т. 27).

Неоснователни са касационните оплаквания, че количествата по квотата