Решение № 432 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2007 г.

Решение № 432 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р., град Ч., срещу въззивно решение № 18 от 18.06.2007 г. по гр. дело № 28/2007 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният срещу П. "Л" установителен иск за собственост за 290/2110 кв.м. идеални части от недвижим имот, представляващ УПИ * в кв. по плана на село С., община Ч., област Стара Загора, целият с площ от 2110 кв. м., при граници: от две страни улица и имоти №*-* и -***. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд неправилно е приел, че при продажбата на процесната фурна през 1995 г. е била продадена и идеална част от дворното място. В нотариалния акт само е посочено дворно място с площ 2 110 кв. м. с оглед уточняване местоположението на фурната. По този начин не е взета предвид действителната воля на страните. Никъде в решенията на общите събрания на Р. "Ч" и П. "Л" не се споменава за купуване на идеална част от дворното място. Доказателство за тази воля е и последващото завеждане в данъчната служба от купувача по сделката П. "Л" само на фурната без идеална част от дворното място. За да се приеме, че в посочената базисна пазарна цена от 109 290 кв. м. е включена и стойността на 290/2110 идеални части от дворното място, трябва да има изрично отбелязване в нотариалния акт, каквото липсва.

Ответникът по касационната жалба П. "Л", с. С., община Ч., не е заявил становище.

Касационна жалба е подадена и от П. "Л", с. С., община Ч., чрез пълномощника и адвокат С, срещу същото решение в частта, с която е признато за установено по отношение П. "Л", че Р. "Ч" е собственик на 1820/2110 идеални части от недвижим имот, представляващ УПИ * в кв. по плана на село С., община Ч., област Стара Загора, целият с площ от 2110 кв. м., при граници: от две страни улица и имоти №*-* и -***. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателства. Необосновано е приел, че ищецът е доказал активната си материалноправна легитимация. В нотариалния акт има ясно изразена воля за продажба и на цялото дворно място заедно с фурната. Допуснати са били свидетели в нарушение на разпоредбата на чл. 133, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), тъй като с тях са установявани обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт.

Ответникът по тази жалба Р., град Ч., оспорва същата като неоснователна.

Жалбите са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими.

Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

С решение № 15 от 16.05.2005 г. по гр. дело № 65/2005 г. Старозагорският окръжен съд е оставил в сила решение № 69 от 08.12.2004 г. по гр. д. № 96/2004 г. на Чирпанския районен съд, с което е признато за установено по отношение на П. "Л", че Р. "Ч" е собственик на недвижими имоти: УПИ * в кв.по плана на село С., община Ч., област Стара Загора, целият с площ от 2110 кв. м., при граници: от две страни улици и имоти №*-* и -***; търговски обект - масивна сграда на два етажа с избени помещения; търговски обект - масивна сграда на един етаж; гараж и склад - горива.

С решение № 1403/16.01.2007 г. по гр. дело № 2039/2005 г. на ВКС на РБ е отменено решение № 15 от 16.05.2005 г. по гр. дело № 65/2005 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за признаване за установено, че Р. "Ч" е собственик на недвижим имот - УПИ * в кв.*по плана на село С., община Ч., област Стара Загора, целият с площ от 2110 кв. м., при граници: от две страни улици и имоти №*-* и -*** и делото в тази част е върнато за ново разглеждане от друг състав.

С обжалваното решение № 18 от 18.06.2007 г. по гр. дело № 28/2007 г. Старозагорският окръжен съд е отменил решение № 69 от 08.12.2004 г., постановено по гр. д. № 96/2004 г. на Чирпанския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на П. "Л", че Р. "Ч" е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ * в кв. по плана на село С., община Ч., област Стара Загора, целият с площ от 2110 кв. м., при граници: от две страни улици и имоти №*-* и -***. По реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е признато за установено, че Р. "Ч" е собственик на 1820/2110 идеални части от същия имот, като е отхвърлен предявеният иск за собственост в останалата част от 290/2110 идеални части от същия имот. Въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на процесното дворно място като правоприемник на кооперация "Н", с. С., която е придобила същото с нотариален акт за покупко-продажба № 47 от 1934 г. и нотариален акт за отчуждаване по регулация № 3 от 1952 г. По делото е установено, че действителната воля на страните е била продажбата на фурната и прилежащото и дворно място от 290 кв. м. В подкрепа на това обстоятелство е и установеното от експертиза, че базисната пазарна цена на фурната заедно с 290 кв. м. от дворното място е в размер на 109 200 лв. и същата е посочена в нотариалния акт.

Правилен е изводът на въззивния съд, че ищецът се легитимира като собственик на процесното дворно място като правоприемник на кооперация "Н", с. С., която е придобила същото с нотариален акт за покупко-продажба № 47 от 1934 г. и нотариален акт за отчуждаване по регулация № 3 от 1952 г. Обосновано е прието, че действителната воля на страните е била да бъде продадена фурната и идеалната част от земята, върху която е построена сградата, а не само суперфициарно право в полза на купувача. В случая не се касае за установяване обстоятелства, за доказването на които законът изисква писмен акт, а за тълкуване на договора за покупко-продажба. Според разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договора трябва да се търси действителната воля на страните. При издирването на вътрешното съдържание на волята на страните и установяването на точния смисъл на уговореното са допустими всички доказателствени средства и ограничението по чл. 133, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) е неприложимо. По делото е установено по несъмнен начин, че действителната воля на страните е била продажбата на фурната и прилежащото и дворно място от 290 кв. м.

Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора деловодни разноски не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.