Решение № 16014 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6420/2019 г.

Решение № 16014 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6420/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Шугър Джоб" ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. С., ул. "А. К." .№..., приподписана от адв. Агова и адв. Атанасов, срещу решение № 2276 от 02.04.2019 г. по адм. дело № 702/2019 г. по описа на Административен съд – С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 0394140 от 02.01.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" (ОД) в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) С., с която е постановено запечатване на търговски обект – ресторант, находящ се в гр. С., ул. "Ш." ..№... и забрана за достъп до него за срок от 5 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в спорната заповед липсват фактически и правни основания за издаването й. Релевират се доводи, че при извършената от проверяващите контролна покупка в обекта на дружеството, същото е издало касов бон, който съдържа всички необходими реквизити по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Ответникът – началникът на отдел "ОД" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП С., чрез юрк. Илиев оспорва касационната жалба. Счита, че същата е неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗПАМ № 0394140 от 02.01.2019 г., издадена от началник отдел "ОД" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП С., с която е постановено запечатване на търговски обект, стопанисван от "Шугър Джоб" ЕООД – ресторант, находящ се в гр. С., ул. "Ш." ..№... и забрана за достъп до него за срок от 5 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). В обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е установил, че на 17.12.2018 г. в 20: 00 часа била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - ресторант, находящ се в град С., ул. "Ш.", ..№... стопанисван и експлоатиран от "Шугър Джоб" ЕООД при която било констатирано, че дружеството не е осигурил фискална касова бележка, издавани от монтираното и въведено в експлоатация в обект фискално устройство FP-05 DV с ИН на ФУ ЕЕ059361 и ФП № 1125900, която да съдържат задължителните реквизити, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, а именно - наименование на стоката/услугата, количеството и стойността по видове закупени стоки или услуги. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта. Решението е правилно. Административният съд правилно е приел, че ЗПАМ е издадена от компетентен орган. По делото е представена Заповед № 3 ЦУ-ОПР-16 от 17. 2018 г. на ИД на НАП, съгласно т. 1, от която началниците отдели "Оперативни дейности" в ГД "Фискален Контрол" при ЦУ на НАП С. са упълномощени да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС. Правилно е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 АПК. Касационната инстанция установи липсата на спор по фактите. Доводите на касатора са свързани с неправилното приложение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС като се твърди, че няма извършено нарушение, тъй като в случая е издаден касов бон. Административният съд е обсъдил доводите на жалбоподателя и правилно е посочил, че съобразно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалните бонове имат задължителни реквизити. Видно от мотивите на заповедта, фактическите основания за прилагане на принудителната мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС са че издадената фискална касова бележка от ФУ в обекта не съдържа следните реквизити – наименование на стоката/ услугата, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги - нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 година. Тази касова бележка не отговаря на изискванията за съдържание, с което е нарушен реда и начина за отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти. Липсата на цитираните реквизити е нарушение на установените правила по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. относно отчитането на продажбите. Съгласно текста на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, което представлява административно нарушение на чл. 185 ЗДДС във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Принудителната административна мярка е с превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, респ. тя не е административно наказание, не притежава санкционен характер и съответства на предвиденото в чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възраженията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 АПК са неоснователни. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Неоснователно е оплакването на касатора, че липсата на реквизити в касовия бон не може и не следва да им се вменява в тежест, защото същото е заплатило възнаграждение на дружеството доставчик на фискалното устройство и не е очаквало, че доставеното им фискално устройство не отговаря на изискванията на действащата нормативна уредба. В случая "Шугър Джоб" ЕООД е данъчно задължено лице и като такова следва да е наясно с приложимата нормативна уредба. Позоваването в касационната жалба на изложените мотиви в определение № 88 от 04.01.2019 г. по адм. дело № 60/2019 г. по описа на АССГ са неотносими към настоящият спор, защото предмет по адм. дело № 60/2019 г. по описа на АССГ е било разпореждането, с което е било допуснато предварителното изпълнение на ЗПАМ № 0394140 от 02.01.2019 г. на началник отдел "ОД" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП С. Решението е правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. При този резултат по спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. за настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на осмо отделение