Решение № 4588 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1894/2021 г.

Решение № 4588 от 12.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1894/2021 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и. д. директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Пловдив, чрез процесуален представител, срещу решение № 2095/19.11.2020 г. по адм. дело № 1243/2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед № 183/21.04.2020 г. на директора на ОДБХ - Пловдив, с което е отказано изплащане на обезщетение по заявление на "Айва 81" ЕООД и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението. Касаторът поддържа в касационната жалба, в съдебно заседание и в писмена защита чрез процесуален представител, че обжалваното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Ответникът по касационна жалба - "Айва 81" ЕООД, [населено място], чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената заповед, издадена на основание чл. 148, т. 3 във връзка с чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за ветиринарномедицинската дейност (ЗВМД) е отказано на "Айва 81" ЕООД изплащане на обезщетение за смъртта на 3600 (три хиляди и шестотин) броя патици мюлари в животновъден обект за отглеждане на патици мюлари за асистирано хранене (гушене) с рег. № 4132 - 0110, находящ се в [населено място], община Раковски. В мотивите е посочена причина за отказа - неизпълнение от дружеството на изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 3б от ЗВМД - неосигуряване и неспазване на мерките за биосигурност в животновъдния обект. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в съответната писмена форма, но при липса на мотиви и при допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила по чл. 147, ал. 2 и ал. 3 ЗВМД, както и в нарушение на материалното право - липса на доказателства за неспазване от страна на дружеството на изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 3б ЗВМД и целта на закона. Решението е допустимо. Същото е и правилно като краен резултат, макар и настоящият съдебен състав да не споделя всички изложени от АС мотиви. Касаторът не сочи конкретни оплаквания, които да водят до твърдяната от него недопустимост на решението. Същото е допустимо, като постановено по допустима жалба и при надлежно конституирани страни. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. Недопускането до разпит на членовете на комисията, изготвили доклада за епизоотичното проучване, е мотивирано с обстоятелството, че самият доклад е приет по делото като част от административната преписка и подлежи на обсъждане в съдебното решение. Същият действително е обсъден в съдебното решение и не е кредитиран поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на комисията. Доводът за специалните познания на поискания от касатора като свидетел не кореспондира с приложимите процесуални разпоредби - а именно чл. 195 ГПК вр. чл. 144 АПК, според които при необходимост от специални познания се назначава вещо лице. Това е и сторил съдът, назначавайки експертизата по делото, чието заключение е прието без оспорване от страна на ответника, поради което за пръв път изложените в касационната жалба доводи срещу заключението на вещото лице са несвоевременни предвид разпоредбата на чл. 200, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на АС за съществено административно - процесуално нарушение, допуснато от ответника, състоящо се в неуведомяване на жалбоподателя за нередовност на подадените от него документи, тъй като оспореният отказ за изплащане на обезщетение не е поради нередовност на документите, подадени от дружеството, в който случай действително пропускът за уведомяване за нередовността би се отразил на правото на защита на дружеството. В случая е посочено друго основание за отказ и то няма връзка с редовността на представените документи. В съответствие с доказателствата по делото е констатацията за липса на задължителното съгласуване по чл. 4, т. 3 от Правилата на определените членове на комисията за конкретното епизоотично проучване със заместник - председателя на постоянната комисия. Нарушени са императивните изисквания на чл. 7, ал. 1 от Правилата за включване в комисията за конкретното проучване на нечетен брой членове от постоянната комисия с включването на двама от нейните членове (четен брой) и невключването на официалния ветеринарен лекар, отговарящ за общината или животновъдния обект. Доколкото чл. 7, ал. 2 от Правилата изисква кумулативно включване на посочения официален ветеринарен лекар и включеният в комисията началник отдел "Здравеопазване на животните", то включването на последния не е предвидено като алтернатива на официалния ветеринарен лекар и не санира неговото неучастие в комисията. Действително цитираните Правила не изискват съставяне на протоколи за физическата проверка на животновъдните обекти, които да предшестват доклада. В този смисъл констатацията на АС на липса на доказателства за физическата проверка не се подкрепя от съдържанието на Правилата, а и се опровергава от показанията на разпитаните по делото свидетели. Независимо от това констатираните нарушения на императивните Правила са достатъчни да се приеме, че конкретният доклад за епизоотична проверка, цитиран в оспорената заповед е негодно доказателствено средство по смисъла на чл. 39, ал. 2 АПК, тъй като изискуемият от чл. 142, ал. 2 ЗВМД доклад за епизоотична проверка не е изготвен от комисия, определена в съответствие с утвърдените от министъра на земеделието, храните и горите правила. Настоящият съдебен състав не споделя извода на АС, че е налице нищожен доклад, доколкото този доклад няма характер на административен акт, а само на доказателствено средство, изготвено в производството по издаване на оспорената заповед. Липсата на доклад, който да е годно доказателствено средство, както и на наказателно постановление имат за последица съгласно чл. 142 ЗВМД недоказване по надлежния начин на твърдяното от административния орган административно нарушение по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗВМД, което да е основание за отказ за обезщетение но собственик на унищожени поради заболяване от инфлуенца птици. Отделно от това неоспореното от страните заключение на съдебната ветеринарно - медицинска експертиза доказва липсата на посочените в заповедта фактически основания за издаването й, а именно сочи на наличие на вход с оборудване и място за измиване и дезинфекция, ограждане по начин, осигуряващ безопасност на обекта и здравето на животните, както и липса на възможност за свободен достъп на хора и други животни, осигурено е и ветеринарно - медицинско обслужване на животните, има изискуемите документи и дневници, което води и до материалноправна незаконосъобразност на заповедта, както правилно е приел АС. Предвид недоказването от страна на административния орган по надлежен начин на извършено от дружеството нарушение, което да е основание за отказ за обезщетение, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се обсъжда в теоретичен план, дали обезщетение би се следвало предвид правото на ЕС и практиката на СЕС и при доказано нарушение. Неотносими към спора са и доводите и мотивите на АС за извършено от административния орган нарушение при обявяването на огнище на зараза. Решението като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят 960 (деветстотин и шестдесет) лева разноски по делото - заплатен адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото, платими ОДБХ - Пловдив. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение