Решение № 6885 от 8.7.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Лея Плюс ООД със седалище и адрес на управление [населено място] 6890, общ. Кирково, обл. Кърджали, чрез процесуалния представител адв. Т. Белева против Решение 249 от 13.12.2021г., постановено по адм. дело 147/2021 г. по описа на Административен съд - Кърджали. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които съставляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в жалбата моли решението да бъде отменено и да се уважи оспорването против административния акт. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Кърджали в писмен отговор излага доводи за неоснователност на жалбата. Ответниците Б. Хабиб, Е. Ахмед, Е. Мустафа и М. Курт, чрез адв. М. Чилова изразяват становище за неоснователност на същата и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение 249 от 13.12.2021г., постановено по адм. дело 147/2021 г., Административен съд Кърджали е отхвърлил оспорването по жалба на Лея Плюс ООД срещу решение 2153-08-104/13.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, с което е отменено разпореждане 5104-08-13/05.10.2017 г. издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ при ТП на НОИ Кърджали и са присъдени разноски. Съдът е приел за доказани всички кумулативно изисквани елементи от фактическия състав на понятието "трудова злополука" съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. Този извод на съда произтича от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че увреждането е настъпило при изпълнение на възложена работа в полза на дружеството. Решението на административен съд е правилно. От фактическа страна е установено, че между пострадалото лице И. Курт и Лея Плюс ООД е бил сключен трудов договор 83/12.06.2016 г. да изпълнява длъжността секач възложена му от дружеството при 8 часа работно време и трудово възнаграждение 420,00 лева. Била е подадена декларация от осигурителя до ТП на НОИ Кърджали с вх. 5101-08-12/23.08.2017 г. за трудова злополука с И. Курт, настъпила на 19.06.2017 г. като в този момент пострадалия е следвало да почисти клони на дървета с брадва и рампиране на рампа. Неразрешено е използвана резачка, в посещение на обекта по време на отпуск. Свидетел на случката е станал Н. Мустафа. Директорът на ТП на НОИ Кърджали е възложил със заповед 1015-08-104/24.08.2021 г. да се извърши разследване на злополуката, като са били определени членове на комисията която да извърши разследването. След осъществяването на проверката, резултатите са били обективирани в протокол 5103-08-5/25.09.2017 г. Изложени са факти, че смъртта е настъпила вследствие на паднало дърво върху лицето, като са настъпили множество вътрешни травми. Въз основа на протокола и на събраните доказателства, длъжностното лице по чл. 60 от КСО е издало разпореждане 5104-08-13/05.10.2017 г. с което злополуката не е била приета като трудова. След връчването му на наследниците, недоволни от постановения административен акт са го обжалвали в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. г от КЗ. Производството е било спряно от директора на ТП на НОИ Кърджали, чрез решение 2153-08-77/13.11.2017 г., тъй като е образувано досъдебно производство /ДП/ 24/2017 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура Кърджали по разследването на настъпилата смърт на И. Курт. То е било възобновено с решение 2153-08-103/13.05.2021 г. Разпореждането на длъжностното лице по чл. 60 от КСО е било отменено с решение 2153-08-104/13.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали, като мотивите за издаването на административния акт с който се отменя предишния са, че след извършването на почеркови експертизи е било установено, че подписът срещу С уважение в молбата за ползване на платен годишен отпуск 329/15.06.2017 г. не е положен от И. Курт. Административния орган е приел, че лицето не е било в платен годишен отпуск и са били налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за прилагането на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО. По делото е била назначена и извършена съдебно-почеркова експертиза, неоспорена от страните по делото, като вещото лице е изложило мотивирано заключение е потвърдило, че подписът положен върху молбата за платен годишен отпуск не е на И. Курт. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. За да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова", следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице;2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка /между внезапното увреждане и настъпилия резултат/; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на събраните по делото доказателства всички изложени по-горе предпоставки са налице. Неоснователни са наведените оплаквания и твърдения за недоказаност на обстоятелството, че пострадалото лице е изпълнявало трудовите си задължения към момента на злополуката. В тази насока първоинстанционният съд правилно е ценил събраните гласни доказателства, съдебно-почерковата експертиза, доказваща, че подписът не е на починалото лице и че той е извършвал дейност в интерес на дружеството, протокол с резултатите от извършено разследване на злополуката като е установено, че липсват видими болести и травматични изменения, от които е възможно настъпването на смъртта и др. В момента в който И. Курт е бил затиснат от падналото дърво той е изпълнявал дейността за която е бил нает по трудовото правоотношение, а именно секач. Оттук и извода, че към момента на злополуката Курт е изпълнявал трудови функции в интерес на дружеството и е налице функционалната връзка между изпълнението на трудовите функции на пострадалото лице и увреждането-смърт, като следствие на извършваната работа, което е и третия елемент от фактическия състав на трудовата злополука. Поради изложеното са налице материалноправните предпоставки на чл.55, ал.1 от КСО, за признаване на злополуката като трудова, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. В случая относимите доводи на жалбоподателя са обсъдени и точно е преценена законосъобразността на оспорения административен акт. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т.3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претендираните съдебни разноски от страна на касационният жалбоподател не следва да бъдат уважени. Искането на ответниците по касационната жалба на Б. Хабиб, Е. Ахмед, Е. Мустафа и М. Курт за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват разноски за изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800,00/осемстотин/ лева от всеки един от четиримата, съгласно приложените договори за правна защита и съдействие. Същата сума е посочена в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, поради което искането следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,