Решение № 4405 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4679/2018 г.

ВАСII отделение14.04.2020 г.докладчик Мартин Аврамов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 139/06.03.2018 г. на Административен съд – Монтана, тричленен състав, по адм. дело № 14/2018 г. в частта му, с която е отменен чл. 49, ал. 2 в частта относно думата "безсрочно" от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 51/20.03.2008 г. на Общински съвет – Монтана. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4405 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4679/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Монтана, представляван от председателя И. И., чрез адв. Б. Цветков от АК – Монтана, срещу Решение № 139/06.03.2018 г. на Административен съд – Монтана, тричленен състав, по адм. дело № 14/2018 г. в частта му, с която, по протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Монтана, е отменен чл. 49, ал. 2 в частта относно думата "безсрочно" от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 51/20.03.2008 г. на Общински съвет – Монтана.

Ответната страна - прокурор в Окръжна прокуратура – Монтана, не е изразил позиция по жалбата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура споделя доводите в касационната жалба за липсата на противоречие на чл. 49, ал. 2 от наредбата с нормативен акт от по-висока степен, но дава заключение за правилност на съдебното решение по неговия резултат поради отмяната на разпоредбата по съображения за допуснато съществено административнопроизводствено нарушение при приемането на наредбата.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

  1. Доводите на касатора са за неправилност на решението в контекста на противоречието на отменената разпоредба с актове от по-висока степен, т. е. относно съжденията за материалната незаконосъобразност на текста на наредбата в оспорената му част. Касационно оплакване за несъответствие на съдебния акт с материалния закон при осъществената проверка за спазването на административнопроизводствените правила при приемането на наредбата не е въведено с жалбата.
  1. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 вр. чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК констатира, че решаващите изводи на първата инстанция за незаконосъобразност на наредбата в атакуваната част, основани на отсъствието на доказателства за изпълнение на чл. 28 ЗНА в процедурата по приемане на наредбата, са правилни.

а. С нарочно разпореждане на административния съд са дадени указания на ОС за ангажирането на доказателства, установяващи обстоятелствата по чл. 28 ЗНА. Съдебният акт е връчен надлежно на страната, като не е проявена процесуална активност по изпълнение на съдържащите се в него указания.

б. Чл. 28, ал. 1 ЗНА установява изискването проектът на нормативен акт да е придружен от мотиви с очертаното в ал. 2 на нормата съдържание. То, по аргумент от § 5 ДР ЗНА, се прилага за всички нормативни актове, издавани (приемани) от органи, предвидени от Конституцията, т. е. е важимо и за нормативните актове на общинските съвети.

в. Неустановено от органа на местното самоуправление е и изпълнението на задължението по чл. 26, ал. 2 ЗНА (в относимата редакция – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) съставителят на проекта на нормативен акт да го публикува на интернет страницата на институцията заедно с мотиви и да предостави на заинтересованите лица най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

  1. Горните изисквания представляват съществени административнопроизводствени правила при изработването и приемането на нормативен акт. Аналогично на този им характер, тяхното неспазване (на което е приравнимо по резултат процесуалното бездействие да се докаже факта на изпълнението им) е предпоставка за отмяната на приетия нормативен акт, респ. на атакуваната част от него, на процесуално основание – чл. 146, т. 3 АПК.
  1. Поради естеството на констатираното от първата инстанция и споделено от настоящата нарушение, обсъждането на правилността на мотивите на съда относно евентуалната колизия между отменената разпоредба в протестираната й част с акт от по-висока степен не е необходимо – освен че проверката за спазване на материалния закон е предпоставена от правомерното осъществяване на елементите от динамичния фактически състав на производството по изработване и приемане на нормативния акт, тя не би променила и резултата от инстанционния контрол. Допуснатите съществени процесуални пропуски са били достатъчни за постановената от съда отмяна на разпоредбата в съответната част. Другите разпоредби на наредбата, отменени от съда, са извън предмета на касационното оспорване.

Изложеното мотивира оставянето в сила на решението в оспорената му част – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 49, ал. 2 НАРЕДБА