Решение № 4604 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2015 г.

Решение № 4604 от 19.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3436/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ЕТ "Ейнджел - Златинка Енчева " с адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Димо Хаджидимов" № 11, чрез пълномощника си адв. Илия Бобев, срещу Решение № 2841 от 19.12.2014 г., постановено по адм. дело № 2596/2014 г. от Административен съд град - Пловдив с доводи за неправилност поради допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправлино първоинстанционния съд е приел, че не е налице основен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно да е претъпяна вреда или пропусната полза, която да е в пряка и непосредствена връзка с акт, действие или бездействие на административен орган в случая НАП. Този извод на съда е погрешен, тъй като безпорно е установено по делото, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Налице е вреда произтичаща пряко и непосредствено от отменен административен акт. Развити са подробни съображения относно ролята на адвоката и възможностите за определяне на адвокатския хонорар съобразно разпоредбите на Закона за адвокатурата. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на понесените в производството разноски. Ответната страна - Национална агенция за приходите, чрез пълномощника си юрк. Василева, в писмени бележки, възразява срещу основателността на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Присъждането на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по данъчни дела изрично е предвидено в чл. 161 ДОПК, а съгласно чл. 80 ГПК разноските, включително и за адвокатско възнаграждение следва да се поискат най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, която съдебна инстанция преценява основателността и размера му. Изискването според прокуратурата е пряко свързано с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно която на възмездяване подлежат само заплатените от страната разноски, като в противен случай би се нарушил принципа на равнопоставеност на страните в процеса. С предявяването на иск по реда на ЗОДОВ, с който се претендират такива разноски е заобикаляне на тези специалните разпоредби на ДОПК и ГПК и императивната разпоредба на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, която сочи, че при наличието на определен ред за обезщетяване е недопустимо производсдтво по ЗОДОВ. Отделно от това счита, че не са налице вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При това положение обжалваното съдебно решение счита за законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от ЕТ "ЕЙНДЖЕЛ - ЗЛАТИНКА ЕНЧЕВА " срещу НАП - София, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати имуществени вреди, претърпени вследствие отмяната на незаконосъобразен административен акт, в размер на 51 551 лева, представляващи договорено адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че така претендираната сума представлява платено адвокатско възнаграждение от ищеца на адвокат Бобев, на основание резултата от обжалването на ревизионен акт по адм. дело 429/2012 г. по описа на ПАС, като ревизионния акт е бил отменен и решението е потвърдено от ВАС. Приел е още, че не е налице претърпяна пряка и непосредствена вреда от отменения акт. Установено е, че претендираната като обезщетение по ЗОДОВ сума, представляваща адвокатски хонорар е изплатена на 20.05. 2014 г. около 7 месеца след постановяване на касационното решение по делото от Върховния административен съд. Вредата, която се претендира е за адвокатско възнаграждение в размер на 51 551 лв. по представения списък на разноските на л. 19 и фактура за превод на л. 20 от дело № 12 322/2012 г. на която липсва обаче отбелязване, че превода е извършен. От друга страна, съдът е приел, че не е установено наличието на третия елемент на специалната безвиновна отговорност - причинната връзка между незаконосъобразния акт и претърпяната вреда, тъй като вредата произтича от плащане въз основа на договореност между ищеца и адвоката, което плащане не е предявено за присъждането му като разноски в рамките на процеса по оспорването на ревизионния акт. Касае се за заплатено допълнително възнаграждение на адвоката след приключване на съдебното дело, което съгласно приложения договор (л. 20) е обусловено от изхода на процеса, поради което съдът е приел, че не може да се квалифицира като вреди, произтичащи непосредствено от незаконосъобразен административен акт. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстотятелства, изложил е подробни правни съображения, обосноваващи изводите за липса на причинени имуществени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предявеният, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, иск на ЕТ "Ейнджел - Златинка Енчева" против НАП, е за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменен по съдебен ред ревизионен акт, представляващи размера на заплатеното адвокатско възнаграждение в съдебната фаза по обжалването му. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Елементите на фактически състав на отговорността се състоят от вреда (имуществена или неимуществена ), която да е в причинна връзка с отменен незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие. Разноските в процеса са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК са държавни такси и разходи за производството. Към последните се включва, съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на иска (жалбата) е имал такъв. Когато съдът отмени обжалвания административен акт, респ. отказа да бъде издаден такъв, или прекрати делото поради оттегляне на акта, разноските по производството, вкл. възнаграждението на адвоката, се възстановяват от бюджета на органа, който го е издал, съответно оттеглил. Разноските, които търговското дружество претендира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в настоящия случай, са направени в производство по оспорване на ревизионен акт, издаден от органа по приходите на НАП. За заплащане на адвокатско възнаграждение по данъчни дела изрично е предвиден ред за присъждането им, а именно по чл. 161 ДОПК Съгласно приложимия за конкретния случай специален процесуален закон - ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. Видно от приложеното адм. д. № 12322/2012 г. ищецът е използвал реда на чл. 161 от ДОПК, но искането му за присъждане на разноски е отхвърлено, поради това че ищецът не е доказал плащането им. Непредставянето на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение или договорено такова пред решаващия оспорването съд, а впоследствие да се търсят по реда на друг специален закон - ЗОДОВ е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, която сочи, че при наличието на специален ред за обезщетяване, т. е. в случая възстановяване на направените при оспорването разходи, е недопустимо същите суми да бъдат търсени от НАП по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради съществуването на това правило се налага извода, че щом овъзмездяването на направените разходи по договора между страната и нейния пълномощник - адвокат е уредена в съответния процесуален закон под формата на признаване право на разноски, то очевидно ЗОДОВ не може да бъде приложим. И това е така, тъй като заплатените допълнително възнаграждения от ищеца след приключване на съответните административни дела, които страните са обусловили от резултата по тях, не могат да бъдат квалифицирани като вреди произтичащи непосредствено от отменения незаконосъобразен акт какъвто е и смисъла на отговорността по ЗОДОВ. Този извод не противоречи на чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата, който предвижда възможност за отлагане на плащането на адвокатското възнаграждение, като го поставя в зависимост от изхода на спора. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в т. ч. и заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК. (вж. Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК). В тази връзка правилен е изводът на първоинстанционния съд, за липсата на причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и отменения административен акт, поради което и решението се явява правлино и законосъобразно постановено. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му и като правилно касационната жалба се явява неоснователна по изложените мотиви. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение