Решение № 13528 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8473/2017 г.

Решение № 13528 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8473/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция " Изпълнение на наказанията" - София срещу решение № 959 от 01.06.2017 г., постановено по адм. д. № 1900/2016 г. по описа на АС-Бургас в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на И. С., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - [населено място] сумата от 1460 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди –преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС за периода 24.08.2011 г. - 22.08.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба -19.09.2016 г. до окончателното й изплащане, както и в частта му в която касаторът е осъден да заплати на И. С. сумата от 1460 лв обезщетение за неимуществени вреди на същото основание, но за друг период: от 28.07.2013 г. до 28.07.2014 г., ведно със законната лихва върху нея считано от 19.09.2016 г. до окончателното й изплащане. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тези части като постановени в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в осъдителните му части да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковите претенции на С. като неоснователни или, евентуално, да намали размера на присъдените обезщетения до техния справедлив минимум. Редовно призован за съдебно заседание, ГД "Изпълнение на наказанията – София, се представлява от юриск. Николова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания съдебен акт по съображения, подробно развити в нея. Ответникът, И. С., редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител адв. Н. Атанасова е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити доводи за неоснователност на същата, съответно за правилност на атакуваните с нея части от съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ГДИН. Настоящият касационен състав на ВАС, трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваните части е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Административният съд е сезиран с исковата претенция на И. С. срещу ГДИН- София с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции и постоянно чувство на унизеност, причинени му от бездействието на затворническата администрация в Затвора – [населено място] да му осигури нормални хигиенно-битови условия, необходимата храна и достъп до ефективно медицинско обслужване за времето на престоя на С. в този затвор, а именно: за периода от 24.08.2011 г. до 22.08.2012 г. и от 28.07.2013 г. до 28.07.2014 г. – общо 2 години или 730 дни. Ищецът с уточнение към исковата си молба е посочил, че за всеки от двата периода претендира обезщетение в размер на по 36 500 лв или общо в размер на 73 000 лв, като изрично моли съда да се произнесе с отделен диспозитив за всеки от двата искови периода. С обжалваното решение АС- Бургас е осъдил ГД "Изпълнение на наказанията" - София да заплати на И. С. сумата от 1460 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди –преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС за периода 24.08.2011 г. - 22.08.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба -19.09.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1460 лв обезщетение за неимуществени вреди на същото основание, но за периода: от 28.07.2013 г. до 28.07.2014 г., ведно със законната лихва върху нея считано от 19.09.2016 г. до окончателното й изплащане. Със същото съдебно решение разгледаните от АССГ като две отделни искови претенции на И. С. срещу ГДИН за сумите над 1460 лв до пълния им предявен размер от по 36 500 лв са отхвърлени като неоснователни. Съдебното решение в двата му отхвърлителни диспозитива не е предмет на касационно обжалване, поради което е влязло в сила. За да стигне до цитирания по-горе правен резултат, Административен съд – Бургас, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства е заключил, че исковите претенции срещу ГДИН за двата искови периода се явяват основателни, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът, базирайки се на събраните по делото писмени доказателства, в частност на приетите като неоспорени от страните доклад и становище, подписани от началника на Затвора – [населено място] и седмични менюта, на показанията на разпитаните двама свидетели, както и на променената съгласно приложимата разпоредба на чл. 284, ал. 3-5 от ЗИНЗС във вр. с § 47 от ПЗР от същия закон доказателствена тежест, е приел, че за двата искови периода ищецът е пребивавал в Затвора – [населено място] в изпълнение на наказание "лишаване от свобода". За тези периоди С. е бил настанен в пренаселени килии с около 20 други затворници, спящи на триетажни леглови вишки, в резултат на което е пребивавал на жилищна площ под 2 кв. м. на човек –далеч под минимално полагащата му се жилищна площ от 4 кв. м. За двата периода на престоя му в Затвора – [населено място] всички затворнически килии, обитавани от С., не са били снабдени със самостоятелен санитарен възел и постоянно течаща вода, поради което в тези части от денонощието, в които затворниците не са имали свободен достъп до общото санитарно помещение, т. е. в периода от 20. 00 ч. вечер до 06. 00 сутрин същите, вкл. и ищецът, са били принудени да удовлетворяват физиологичните си нужди в кофи в присъствието на останалите съкилийници. Наличните три прозореца в килиите са с размери, които не позволяват нормален достъп до естествена светлина и свеж въздух. Изключителната пренаселеност при ползването на баня и топла вода в общите за това помещения лишава ищеца от възможност за поддържане на нормална лична хигиена. На същия не са осигурени вечерни и нощни медицински грижи в затвора и пографично посещение при лекар. Въпреки удостоверени от свидетелите оплаквания на С. от здравословни проблеми с разширени вени, ответникът не е доказал осигуряване на адекватно лечение за това му страдание. По горните съображения АС-Бургас е стигнал до извода за основателност на исковите претенции на С. за причинени му неимуществени вреди, явяващи се резултат от незаконосъобразните фактически бездействия на затворническата администрация при Затвора – [населено място] да осигури на Василев нормални хигиенни и битови условия в мястото на лишаването му от свобода, гарантиращи физическото и психическото му здраве и човешкото му достойнство– задължения, пряко произтичащи по закон от разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ. За да определи размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, административният съд е отчел обстоятелството, че не се доказва наличието на част от незаконосъобразните фактически бездействия, от които се претендират вредите – наличието на хлебарки и дървеници в килиите и неосигуряването на препарати за премахването им, недостатъчен хранителен порцион, неосигуряване на достъп до медицински грижи Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, на интензитета на вредите и времевия период на търпенето им, както и на утвърдилата се вече съдебна практика на ЕСПЧ по подобни дела с български граждани – затворници и е определил справедлив размер на обезщетението от по 1460 лв за всеки един от исковите периоди, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковите претенции до окончателното им изплащане, като е отхвърлил исковите претенции на С. над тези суми до пълния им предявен размер от по 36 500 лв за всяка претенция. Съдебното решение е правилно. Неоснователно административният съд се е произнесъл с два отделни диспозитива, приемайки, че само поради двата различни, наведени от ищеца периода на претенцията му, се касае за два отделни иска. Всъщност исковата претенция е една, почива на едни и същи фактически и правни основания и съдът би следвало да се произнесе с един единствен диспозитив. Въпреки това, произнасянето с два отделни диспозитива за двата наведени искови периода, макар и нарушение, не е съществено такова и не води до неправилност на съдебното решение само на това основание. Обосновано и в съответствие с детайлно анализираните от него доказателства по делото – поотделно и в тяхната цялост, административният съд е заключил, че исковата претенция на И. С. е основателна. Престоят на затворника за двата искови периода в изключително пренаселени килии с 20 и повече лица, при което на минималната жилищна площ на човек пада под 2 кв. м., липсата на санитарен възел и постоянен достъп до течаща вода в килиите, водещи до необходимостта С. да облекчава физиологичните си нужди нощем в присъствието на останалите съкилийници, недостатъчният достъп на светлина и свеж въздух в килиите, недостатъчният обем и достъп до обща баня, неосигуряването на възможност и достатъчно време за къпане и поддържане на нормална човешка хигиена безспорно съставляват фактически бездействия на затворническата администрация в нарушение на императивната забрана по чл. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Поставянето на С. в неблагоприятни условия за изтърпяване наказанието лишаване от свобода като недостатъчна жилищна площ, липса на санитарен възел и течаща вода, недостатъчен достъп до светлина и проветрение и др. безспорно съставлява фактическо действие /бездействие, които уронват човешкото достойнство на С. и са основание за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно е съдебното решение и по отношение размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Неоснователни в тази връзка са развитите от касатора доводи за противоречие на решението в атакуваните му части на материалноправната разпоредба на чл. 52 от ЗЗД. Определеният размер на обезщетението съответства както на степента на лошите условия, при които С. е прекарал 2 години в Затвора – [населено място]- изключителната пренаселеност на килиите/ почти двойно по-малка от минималната полагаща се жилищна площ на човек/, обстоятелството, че над 20 човека са живели в малки килии, ползвайки легла на три етажа и др., така и на интензитета на търпените неимуществени вреди / непроветреност, ползване на кофи за облекчаване от над 20 човека през нощта и т. н. /, така и на времетраенето им – две години. Неоснователна е и претенцията на ГДИН за неправилност на съдебния акт поради обстоятелството, че на касатора не са присъдени съдебни разноски съобразно с отхвърлената част на исковата претенция. Член 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ съдържа изрични разпоредби за разноските в производствата по този закон. Специалната законова регламентация на отговорността за разноски по ЗОДОВ изключва приложението на чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящия случай. Законодателят е регламентирал изрично и в отклонение от общия принцип на отговорността за разноските съразмерно на уважената част от иска - чл. 78, ал. 1, 2, 3, 4 и 8 ГПК, съответно чл. 143, ал. 1, 2, 3 и 4 АПК, задължението за разноски в специалния ЗОДОВ. Предвид това в хипотеза като спорната ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение в атакуваното с нея части като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение