Решение № 8058 от 21.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3372/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Novator Luxembourg Sarl/ Новатор (Люксембург) Сарл срещу Решение 3829 от 05.02.2025 г. на Административен съд София-град, постановено по административно дело 10479/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата Новатор (Люксембург) Сарл срещу Решение РС-22-1 от 27.01.2023 г. на Председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ), с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение от 26.08.2021 г. по опозицията му от 23.04.2020 г. срещу заявка за регистрация на марка 157332 NOVATOR, комбинирана заявена на 12.12.2019 г. от Новатор България ЕООД, по отношение на следните услуги от клас 36: отдаване под наем на недвижимо имущество; отдаване под наем на офиси за съвместна работа; управление на недвижимо имущество, на основание чл. 57, ал. 9, т.1 и 2 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) и дружеството е осъдено за разноски. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въпреки дадените указания с Решение 9411/12.08.2024 г. на Върховен административен съд по адм. дело 5682/2024 г. за обсъждане на представените от жалбоподателя доказателства във връзка с довода му за сходство на услугите от клас 36, за които е регистрирана по-ранната марка и тези за процесната марка. Сочи, че касационната инстанция ясно е посочила, че не е достатъчно да се отчете разликата в наименованието на услугите, а трябва да се направи анализ на тяхното съдържание, връзка и взаимодействие, да се обсъди доводът за допълващ характер между финансовото управление и управлението на недвижими имоти и този за функционална обвързаност на дейностите им. В обжалваното решение такъв анализ отново липсва. Подробно обосновава връзката между услугите от клас 36, за които е регистрирана по-ранната марка на опонента и тези за процесната марка, която се отличава именно с функционална обвързаност, допълване и дори неделимост в определени аспекти, което се доказа от представените доказателства още при първоначалното разглеждане на делото. Счита, че при подробен анализ на представените доказателства съдът би стигнал до различни и добре обосновани изводи за наличие на достатъчно високо по степен сходство между услугите на противопоставимите марки, които правят опозицията основателна. Изтъква нелогичност и вътрешна противоречивост на извода на съда, който от една страна признава, че финансовото управление представлява аспект от цялостната услуга по управление на недвижимите имоти, а от друга финансовото управление като услуга от кл. 36 МКСУ е различно по същността си от първото. Обосновава, че такова разграничение не отговаря нито на правната, нито на бизнес/корпоративната/икономическата, нито на житейската логика, тъй като както финансовото управление, така и управлението на недвижимите имоти са форми на предоставяне по занятие на услуга от търговци, чиято цел е да осигурят на клиентите си придобиване/увеличение на материалните облаги в дългосрочен план, поради което са тясно преплетени и обусловени една от друга. Счита, че посоченото в достатъчна степен доказва и вероятността от объркване във форма непряка, което е доказано и от заключението на вещото лице, а това налага извод, че дори потребителите да могат да различат марките, те могат да останат с грешното впечатление, че същите произхождат от един и същ търговски източник или икономически свързани такива. Счита, че посочените съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на изводите на съда са го препятствали да приложи правилно материалния закон, поради което обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено. Иска да се отмени обжалваното решение, а по същество да се отмени и оспорения административен акт на председателя на ПВ като незаконосъобразен. Касаторът се представлява от адв. Е. Милър от Софийка адвокатска колегия. Поддържа жалбата и иска от съда да уважи същата, както и да се присъдят в полза на касатора сторените в съдебното производство разноски. Ответникът по касационната жалба Председателят на ПВ, се представлява от юрисконсулт А. Дучева. Застъпва становище за неоснователност на жалбата, счита обжалваното решение за правилно и обосновано. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, а в полза на ответника да бъдат присъдени разноски за юрисконслутско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя и иска същото да бъде намалено до минималните размери съгласно Наредба 1/2004 за възнагражденията за адвокатска работа. Ответникът по касационната жалба Новатор България ЕООД счита същата за неоснователна. В писмен отговор и чрез адв. В. Кандиларов от САК обосновава, че обжалването съдебно решение е правилно. Счита за правилен извода на съда, че не е налице сходство между услугите, защитени с конкуриращите се марки, предвид много по-широкия обхват от дейности, които се включват в услугата управление на недвижими имоти, докато финансовото управление е насочено само към управлението на паричните потоци. Иска съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: От 27.08.2018 г. Новатор (Люксембург) Сарл притежава марка на Европейския съюз (ЕС) 017947857 NOVATOR, словна за услуги от класове 35 и 36 Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ), както следва кл. 35 консултации в областта на търговското ръководство и организация; консултация по бизнес управление; консултации, свързани с бизнес организация; посреднически бизнес услуги, отнасящи се до свързването на потенциални честни инвеститори с предприемачи, нуждаещи се от финансиране; кл. 36 инвестиране на капитали; финансово управление; финансови анализи; финансови консултации; финансова информация; финансово спонсориране. На 12.12.2019 г. Новатор България ЕООД, гр. София подава заявление за регистрация на марка с вх. 157332 NOVATOR, комбинирана за стоки и услуги от клас от класове 16, 35, 36, 38, 41 и 42 МКСУ. На 23.04.2020 г. Новатор (Люксембург) Сарл подава опозиция на основание чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 и чл. 12, ал.3 ЗМГО срещу регистрацията на марка вх. 157332 NOVATOR, словна, насочена срещу услуги от класове 35 и 36 МКСУ. Опозицията се основава на по-ранната марка, посочена по-горе в настоящото решение. Обосновава се с визуално сходство и фонетична идентичност и пълна идентичност и сходство на услугите от кл. 35 и 36, попадащи в обхвата на противопоставимите марки, както и вероятност от объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на заявената с по-ранната марка. Спазена е процедурата за уведомление на Новатор България ЕООД, гр. София за подадената опозиция от Новатор (Люксембург) Сарл срещу заявената за регистрация на марка вх. 157332 NOVATOR, словна, насочена срещу услуги от класове 35 и 36 МКСУ и постигане на споразумение между страните и представяне на становище и доказателства. На 26.08.2021 г. е постановено решение по опозицията от 23.04.2020 г. на Новатор (Люксембург) Сарл, като същата е приета за частично основателна опозицията е отхвърлена по отношение на услугите от клас 36 отдаване под наем на недвижимо имущество; отдаване под наем на офиси за съвместна работа; управление на недвижимо имущество, а по отношение на всички заявени от кл.35 услуги марка вх. 157332 NOVATOR, словна, е отказана регистрация, както и за следните услуги от кл. 36 издаване на кредитни карти; инвестиране на капитали; консултантски услуги по дългове; лизингови сделки при покупка на изплащане; обработване на плащания с дебитни карти; обработване на плащания с кредитни карти; организиране на кампании за набиране на средства за благотворителни цели; организиране на събития на набиране на средства; осигуряване на финансиране за строителни проекти; отпускане на заеми при изплащане на части; отпускане на кредити; предоставяне на финансова информация чрез уебсайт; управление на капитали; финансова информация финансови анализи; финансови консултации, финансови оценки (застраховане, банково дело, недвижимо имущество); финансови проучвания; финансови услуги; финансово спонсориране. Опозиционният състав стига до извод, че всички заявени от класове 35 и 36 услуги, с изключение на тези отдаване под наем на недвижимо имущество; отдаване под наем на офиси за съвместна работа; управление на недвижимо имущество са идентични или сходни в различна степен на услугите от същите класове на по- ранната марка. При анализа за идентичност/сходство на знаците, опозиционният състав изхожда от цялостното впечатление, което оставят като съобразява, че по-ранната марка е словна, състои се от думата NOVATOR, изписана с латински букви, а заявената марка е комбинирана има словния елемент NOVATOR, изписан на латиница, с черни букви, със стилизиран шрифт като средните три букви са обърнати обратно, а буквата А е представена без хоризонталната ѝ черта. Трите букви в средата имат светлосенки и изглеждат осветени. По отношение на визуалното сходство приема, че същото е налице предвид идентичния словен елемент, като разликите в заявения комбиниран знак не са достатъчни да внесат такова различие, което да преодолее наличното сходство. Прима, че знаците са фонетично идентични, независимо от езиковите познания на потребителите, а особеностите (обърнатите букви, непълната графична част на буквата А) на комбинирания знак не са достатъчни за създаването на различно впечатление, което да затрудни произнасянето. Счита, че е налице и смислова идентичност на знаците, като и двата ще се свържат с понятието за човек, който внася нещо ново в дадена област, а когато малка част от потребителите определят думата като фантазийна, то тогова смисловата идентичност няма да се отрази при възприемането на знаците. Определя, че тъй като по-ранната мрака е словна, то в състава ѝ няма доминиращ елемент, а отличителността се дължи на словния елемент, който я съставя. При заявената марка, която е комбинираната словният елемент, макар и идентичен с този на по-ранната, е представен нестандартно графично, а това увеличава отличителността, без наличието на доминиращ елемент. Относно степента на внимание на релевантните потребители, опозиционният състав приема, че същата е висока предвид, че услугите от класове 35 и 36 са специализирани и по принцип водят до значими и важни финансови последствия за потребителите. Въз основа на всички отчетени сходства съставът заключава, че дори да се приеме, че поради по-високото внимание на потребителите на тези услуги, някои от тях ще избегнат прякото объркване на марките, то съществува значителна вероятност потребителите да възприемат заявената марка на като нова разновидност на позната им вече марка на опонента, но с ново графично оформление и да останат с впечатление, че двете марки произхождат от един и същ икономически субект или икономически свързани лица. По отношение на услугите от кл. 36 отдаване под наем на недвижимо имущество; отдаване под наем на офиси за съвместна работа; управление на недвижимо имущество приема, че не съществува вероятност от объркване, тъй като има сходство между марките, но не е налице сходство по отношение на тези услуги, те не са получили закрила от по-ранната марка. На 05.10.2021 г. Новатор (Люксембург) Сарл, подава жалба срещу решението от 26.08.2022 г. на опозиционния състав. На 27.01.2023 г. Председателят на ПВ постановява Решение РС -22-1 по жалбата на Новатор (Люксембург) Сарл от 05.10.2021 г. срещу решението на опозиционния състава от 26.08.2022 г. като оставя същата без уважение. Административният орган потвърждава като правилни мотивите на опозиционния състав и отхвърля жалбата срещу решението му. На 09.03.2023 г. Новатор (Люксембург) Сарл подава жалба до Административен съд София-град срещу Решение РС-22-1/27.01.2023 г. на Председателя на ПВ. По жалбата е образувано административно дело 2857/2023. На 22.12.2023 г. Административен съд София-град постановява Решение 8134, с което отхвърля жалбата на Новатор (Люксембург) Сарл срещу Решение РС-22-1/27.01.2023 г. на Председателя на ПВ при следните мотиви: административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът, в преценката си относно идентичността и сходството между конкуриращите се марки, приема че и налице голяма степен на визуално сходство, фонетична идентичност, а по повод конкуриращите се защитени услуги счита, че не са сходни нито по естеството си, нито по предназначението и използването си, поради което не е налице възможност за объркване на потребители. На 29.01.2024 г. Новатор (Люксембург) Сарл подава до Върховния административен съд касационна жалба срещу Решение 8134/22.12.2023 г. на АССГ по адм. дело 2857/2023г. На 12.08.2024 г. с Решение 9411 Върховният административен съд отменя Решение 8134/22.12.2023 г. на АССГ по адм. дело 2857/2023г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд със следните указания да се анализират представените доказателства за съдържанието на конкуриращите се услуги, да се изследва връзката му финансовото управление и услугите за управление на недвижими имоти, да се изясни съдържанието на понятието финансово управление, както и обсъди въпроса на естеството и предназначението на услугите в кл. 36 на опонента и услугите управление на недвижими имоти и въпроса за допълващия им характер и функционална обвързаност. На 05.02.2025 г. Административен съд София-град постановява обжалваното Решение 3829, с което отхвърля жалбата на Новатор (Люксембург) Сарл срещу Решение РС-22-1/27.01.2023 г. на Председателя на ПВ при следните мотиви, административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приема, че е налице смислова и фонетична идентичност и голямо визуално сходство. Съсредоточил е анализа си към установяване на идентичност/сходство между конкуриращите се услуги до степен, която да създава вероятност от объркване на потребители, така че последните да свържат услугите с по-ранната марка. При преценка идентичността/сходството на услугите от кл. 36 на протовопоставените марки заключа, че това са две различни групи услуги, които имат самостоятелен характер, различни са по съдържание, естество, предназначение, начин на използване, разпространение и релевантен кръг потребители, поради което приема че дори да има вероятност от объркване, тя не е реална доколкото потребителите разграничаван услугите, които търговците осъществяват като основан предмет на дейност от тези, които извършват по изключение като странична дейност, произтичаща от основната. Дава пример, че банката винаги ще бъде възприемана от потребителите, като предоставяща финансови услуги, независимо, че е възможно в дейността ѝ по изключение, след придобит имот от ипотека, да се наложи да осъществява и услуги по управление на недвижим имот. Така мотивиран съдът прави краен извод, че оспореният административен акт е постановен при пълно изясняване на фактите, правилно приложение на закона и неговата цел, поради е законосъобразен и отхвърля жалбата срещу него. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с изпълнение на указанията на касационнта инстанция за обсъждане на всички доказателства, дадени с Решение 9411/12.08.2024 г. на ВАС по адм. дело 5682/2024 г. Решаващият съд е събрал множество доказателства, включително заключението на съдебно-маркова експертиза, като страните по делото не са оспорили същото и са дали становище за приемането му като даващо пълни всестранни и компетентни отговори на поставените въпроси. Неоснователно е твърдението, че съдът не е анализирал представените разпечатки от сайтове на компании, развиващи съвместно, както услуги по финансово управление, така и такива по управление на недвижими имоти. Съдът е разгледал, посочените доказателства и в светлината на прието по делото заключение на вещото лице е достигнал до извода, че финансовото управление като част от общата услуга управление на недвижими имот има различно съдържание от услугата финансово управление като самостоятелна услуга, тъй като при управлението на недвижими имоти това е подпомагаща дейност по администрирането на такси и сметки на самия имот, събиране на наеми, начисляване на разходи, бюджетиране и планиране на общи разходи за имоти. Всички направени от съда изводи се отнасят до спорни по делото въпроси и се основават на всички събрани по делото доказателства и техния комплексен анализ. В мотивите на съда може да се намери извод по всеки един от аспектите, за които делото е било върнато за ново разглеждане. Обстоятелството, че някой изводи са по-подробно аргументирани от други, както и че съответните заключения на съда не съответства на тезата на настоящия касатор не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Няма спор между страните, че противопоставимите марки имат фонетична и смислова идентичност, визуално сходство във голяма степен, предвид че се конкурират словна и комплексна марка, която съдържа идентичен словен елемент с по-ранната марка, тъй като тези изводи са залегнали в основаната на решението на Председателя на ПВ, с което е отказана регистрация на заявената марка за всички услуги от кл. 35 и за конкретно изброени услуги от кл. 36, в която част административният акт не е обжалван въобще. Спорът е само относно идентичност/сходство на услугите от клас 36 услугите отдаване под наем на недвижимо имущество; отдаване под наем на офиси за съвместна работа; управление на недвижимо имущество, за които е заявена новата марка и услугите от същия клас на по-ранната марка инвестиране на капитали; финансово управление; финансови анализи; финансови консултации; финансово спонсориране. Правилен е изводът на съда, че това са две различни групи услуги, които имат самостоятелен характер, различни са по съдържание, естество, предназначение, начин на използване, разпространение и релевантен кръг потребители. Услугата по финансово управление е специализирана търговска дейност по анализ, оптимизация и контрол върху финансови активи като обхваща управлението на инвестиции, капиталови потоци, бюджетни и данъчни консултации. Тя е насочена към икономическа ефективност и обслужва нуждите на лица, стремящи се към финансова устойчивост независимо от типа актив. Услугата по управление на недвижими имоти се отнася до администрирането на физическите обекти (конкретен недвижим имот/и) като осигурява тяхната експлоатационна поддръжка, наемни отношения, техническо обслужване и други, като целта е опазване и оптимизация на самите материални обекти, а не на финансовите ресурси, произтичащи от тях. Правилно съдът е разграничил услугите като е посочил, че лицата, предоставящи услуги от спектъра на финансовото управление могат да осъществяват тази дейност само след изпълнението на редица нормативни изисквания от различни регистрационни и лицензионни производства по специални закони, докато дейността по предоставяне на услугата по управление на недвижими имоти се осъществява свободно като към предоставящите я лица няма такива строги нормативни изисквания. Услугата по финансово управление осигурява стратегическо планиране и контрол върху паричните потоци, като цели увеличаване на стойността им, икономическа ефективност и устойчивост, докато услугата по управление на недвижими имоти се свързва по-скоро с оперативната поддръжка на конкретния имот/и, чрез която да се генерират доходи, които впоследствие да се предоставят за финансово управление, обичай на друг търговец. Последното обаче е само една възможност пред лицето предоставило имот за управление и не доказва сходство между услугите, а само че доходите генерирани от едната дейност могат да са предмет на сделка по другата дейност. В този връзка правилно първоинстанционният съд прави извод, че аспектите на финансово управление, които се откриват в услугата по управление на недвижими имоти имат същностно различие от услугата финансово управление. Обстоятелството, че при осъществяване на услугата управление на недвижими имоти се събират пари, прави се бюджет, плащат се такси и данъци и други не променя този извод, тъй като това финансово управление е насочено към управление на самите имоти като материални обекти, техните физически характеристики, обитатели, експлоатация, не се цели увеличаване на самите получени доходи, посредством допълнително тяхно инвестиране. Услугата обичайно приключва с предаване на генерирания доход на собственика на имота със/без предаване на управлението на самия имот. Напротив при услугата по финансово управление финансови средства от всякакви видови активи допълнително се инвестират, консолидират или включван в бюджети от по-голям мащаб (от този за управление на отделен актив, недвижими имот/и) с цел планиране, контрол и оптимизация на самия финансов ресурс и неговото увеличаване. Услугата приключва с получаването на положителен резултат - значително увеличен в резултат от финансовото управление първоначално предоставен капитал/актив или с отрицателен резултат значително намален капитал/актив или пълното му изгубване. Рискът, който клиентът приема при финансовото управление е значително по-голям, отколкото рискът при управлението на недвижими имоти. Следователно правилно съдът приема, че характерът на двете услуги е независим и не се открива допълващ елемент между тях, тъй като управлението на недвижими имоти се фокусира върху оперативни и логистични дейности, свързани със самия имот, а услугата по финансово управление се занимава със стратегически аспекти на инвестиционната дейност на парични потоци/активи. Различни са целите и обхвата: услугата по управление на недвижими имоти обслужва физическия актив и неговото функциониране, а финансовото управление се стреми към оптимизация на паричните потоци и постигане на финансова ефективност на организацията като цяло, което може дори да не включва недвижимия имот като основен елемент, поради което отчетността и нормативните регулации на двете дейности са твърде различни. Правилни са и изводите, че поради по-голямото внимание на потребителите и на двата вида услуги, тъй като и двата са свързани с различни нива на риск и значителни финансови отговорност вероятността от объркване на потребители е минимална. Знанието, че търговците, предоставящи услуги по финансово управление подлежат на стриктни проверки, регистрационни и лицензионни режими е широко разпространено сред потребители, които ги ползват, поради което същите няма да очакват този търговец да се ангажира с оперативно и логистично поддържане на недвижими имоти, към което няма такива строги нормативни изисквания. Следователно правилен е изводът на съда, че няма вероятност объркване, както пряка, така и непряка. Първоинстанционният съд като е достигнал до същите фактически и правени изводи, е постановил правилно решение, което съответства на представените доказателства и закона и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направеното от ответника Председателя на ПВ искане за присъждане на разноски е основателно и на основание чл. 143, ал.3 АПК, такова следва да бъде присъдено. В полза на ПВ юридическото лице, към чиято структура се числи административния орган издател на оспорения акт следва да бъда присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Процесуалният представител на другият ответник не претендира разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,