Решение № 3981 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10799/2009 г.

Решение № 3981 от 24.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10799/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от адвокат Иван Божилов от АК Пазарджик, като пълномощник на Цветана Иванова Шикова против решение от 3.06.2009 г. на Окръжен съд гр. Пазарджик по адм. дело № 796/2003 г. с което се отменя като незаконосъобразна заповед № 642 от 15.04.2003 г. на Кмета на Община Пазарджик, издадена на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване от Иван Тодоров Лефтеров на имот № 062014, масив 62 в размер на 700 кв. м в северната му част, ползван от него без правно основание и предаден на собственика Цветана Иванова Шикова - наследник на Иван Александров Иванчев. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяната му. Свеждат се до необоснован извод на съда за наличие на спор за материално право между страните, който е възможен само когато има предявен иск. Ответникът, Иван Тодоров Лефтеров взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответникът, Кметът на Община Пазарджик не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът е обсъдил приложените по делото доказателства, включително и решение № 615 по гр. дело № 168/2006 г. на Районен съд Пазарджик, потвърдено с решение № 96/25.02.2009 г. по дело № 899/2008 г. на Окръжен съд Пазарджик с които е разрешен спор по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ в полза на Ангел Иванчев, респективно неговите наследници като и в двете инстанции съдът е приел, че са собственици на 840 кв. м, представляващи част от имот пл. № 169 в кв. 32 по плана на с. Сарая и е отхвърлил претенциите по отношение на същия имот от наследниците на Иван Александров Иванчев. След като спорът за материално право е разрешен в полза на Ангел Иванчев са правилни изводите на съда, че фактическия състав на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ не е бил изпълнен - основание за отмяна на заповедта. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневен срок и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Окръжния съд е образувано по жалба от Иван Тодоров Лефтеров срещу заповед № 642/15.04.2004 г. на Кмета на Община Пазарджик, издадена на основание и по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване от владението му на 700 кв. м в северната част от имот № 062014, масив 62 владяна от него без правно основание и предаването й на законния собственик Цветана Иванова Шикова - наследник на Иван Александров Иванчев. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяна със съображения, че за собствеността върху имота наследниците на Ангел Александров Иванчев се позовават на влязло в сила решение на Пазарджишкия районен съд по гр. дело № 251/1999 г. и в случая е налице спор за материално право, което е основание за отмяна на обжалваната заповед. Съдът, установил от данните по приложената административна преписка, че административното производство е започнало по молба на Цветана Шикова до кмета на общината с искане за издаване на заповед по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по отношение на Иван Лефтеров за имот нива от 2.6 дка в кв. 32, пл. № 169 по плана на с. Сарая от 1945 г., която се владеела от него без правно основание. Установено е също така, че с решение № 8А148/4.12.1992 г. на ОСЗ на наследниците на Иван Александров Иванчев, един от които е Цветана Шикова е възстановено правото на собственост върху имота. Установено е също така, че с решение № 8Б102/2.12.1999 г. на ОСЗ на наследниците на Ангел Александров Иванчев, брат на Иван Александров Иванчев е възстановена нива от 1280 дка, представляваща част от имот пл. № 169 в кв. 32 по плана на с. Сарая от 1945 г. Установено е също така, че между страните има приключил съдебен спор за материално право по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ с който страните се легитимират със самостоятелни права върху имота. При установените фактически констатации е изведен правен извод за незаконосъобразност на заповедта и като такава е отменена. Решението е правилно. Производството по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е бърз административен способ за собствениците с възстановено право на собственост, за изземване на земеделските имоти със заповед на кмета на общината по местонахождението им от лицата които ги ползват без правно основание. Анализа на уредбата сочи наличието на предпоставки за да бъде упражнено това право, и които са: възстановена право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му, ползване без правно основание и искане за издаване на заповед от собственика срещу владеещия несобственик. Тези предпоставки следва да са налице и отсъствието на някоя от тях е пречка за издаването на такава заповед. В случая по делото се установява, че страните се позовават на актове с които се легитимират като собственици на имота или на част от него което е достатъчно за да се приеме, че ползването от Иван Лефтеров е на правно основание. Достатъчно констатацията за правно основание за ползване на имота за да се приеме, че е налице спор за материални права, а не както неоснователно се твърди в касационната жалба, че следва да бъде предявен иск за защита на тези права. Безспорността на изискуемите материални предпоставки за издаването на заповедта по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ произтича от характера на производството, което се посочи по-горе представлява бърз административен способ за възстановяване на владение. В настоящия случай се установява, че не само е имало спор за материални права към момента на издаване на заповедта, но възникналият спор за собственост е и разрешен в полза на наследниците на Ангел Иванчев с влязло в сила решение по отношение на процесния имот след издаване на заповедта, което е в подкрепа на правилните изводите на съда за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,