Решение № 1530 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 662/2015 г.

Решение № 1530 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 662/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Метал" ООД, ЕИК: 126002290, със седалище и адрес на управление: гр. Димитровград, ул. "Цанко Церковски" № 4, подадена чрез адвокат Тодор Ташев против Решение № 2692/09.12.2014 г. постановено по административно дело № 764/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 261203607/16.11.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 182/18.02.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при Централното управление на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на закона и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите на съда, до които е достигнал относно липсата на реално придобиване на стоките, предмет на спорните фактури и тяхната наличност. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени ревизионния акт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред пъроинстанционния съд е ревизионен акт, с който на "Метал" ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 54 921,61 лева и лихви в размер на 23 463,49 лева, както и е установен допълнително корпоративен данък за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., съответно в размер на 7 883,29 лева, 5 885,23 лева, 8 004,97 лева и 5 687,78 лева, ведно с прилежащи лихви и лихви по авансови вноски за корпоративен данък. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. След анализ на събраните по делото доказателства, съдът е изложил мотиви по отношение на фактурите, издадени от всеки един от доставчиците, като е достигнал до правилния извод, че за нито една от спорните фактури не са налице кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, и по-конкретно липсват безспорни доказателства за реалното осъществяване на доставките. Съгласно приложимия материален закон, тълкуван във връзка с чл. 178 и чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, основната предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на реално осъществена доставка на стоки и услуги. В конкретния случай, предмет на фактурите са ламарина, стомана, винкел, шина, които са родово определени вещи по своя характер. Съгласно чл. 6 от ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, като следва да се съобрази и нормата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване, транспортиране и получаване на стоката между страните по пряката доставка, тоест дали стоките реално са преминали от владението на доставчика във владението на получателя. Първоинстанционният съд е приел, че не са установени реални доставки на стоките, предмет на спорните фактури въз основа на следните факти: 1) Установено е, че от всички десет доставчика, с изключение само на един, процесните фактури не са били отразени в дневниците за продажби на тези лица, както в периода на издаването им, така и в последващи периоди. 2) При извършени насрещни проверки на доставчиците, управителите на трима от тях са декларирали, че не са имали търговски отношения с "Метал" ООД и не са издавали фактури на това дружество. 3) Установено е, че към спорните фактури са приложени фискални бонове, издадени от нерегистрирани фискални устройства. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени разходни касови ордери, които са подписани само от счетоводител при ревизираното лице, липсва подпис за "получил" сумите, поради което правилно не са били кредитирани от съда като документи, установяващи реалност на плащането по фактурите. 4) Освен фактурите, от страна на жалбоподателя не са представени други документи, които да са подписани от двете страни по преките доставки или от доставчиците, и които документи да индивидуализират стоките в достатъчна степен. Отново в хода на съдебното производство са представени декларации, подписани от управителя на "Метал" ООД, за това, че той лично е приемал стоките, предмет на фактурите. Съдът правилно не е кредитирал тези декларации, не само защото са подписани единствено от получателя, но и защото са с твърде общо съдържание и в тях липсва информация за конкретните стоки, които се предават, за датата и мястото на предаването, за лицето, което ги предава. Липсват други документи, установяващи съхраняването, натоварването, разтоварването и заприходяването на стоките. Липсват и документи за транспортирането на стоките, като пътни листи, товарителници, счетоводни документи за закупено гориво. Предвид характера на стоките и значителното им количество, липсата на документи, удостоверяващи кога и по какъв начин са транспортирани същите, води до основателно съмнение за реалността на доставките по всички фактури, имащи за предмет доставка на стоки. 5) Установено е, че от всички доставчици, единствено доставчикът "Крус" ЕООД има регистрирани товарни автомобили, но няма наети по трудови или извънтрудови правоотношения лица към релевантните периоди. Всички останали доставчици нямат регистрирани товарни превозни средства, не притежават складови обекти, не разполагат с трудов ресурс, от дневниците на покупки се установява, че не са ползвали транспортни услуги. Действително недоказаната кадрова, материална и техническа обезпеченост на преките доставчиците не може да послужи като самостоятелно основание за отказ на данъчен кредит, но при съвкупната преценка на всички останали обстоятелства по случая, този факт допринася за извода за липса на реална доставка. При така изложените факти, действително не се установява прехвърляне правото на собственост и разпореждане със стоките, предмет на спорните фактури по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, тоест не е настъпило данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Не са представени доказателства за постигнато съгласие между страните за определяне на конкретните вещи, които се прехвърлят в собственост на жалбоподателя. Липсват и доказателства за реалното предаване на вещите, индиция за което би било да се установят факти по тяхното транспортиране и съхраняване /складиране/ преди и след транспорта. Настоящият съд споделя мотивите на първоинстанционния относно допълнително установения корпоративен данък и лихви, в резултат на увеличение на счетоводния финансов резултат за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г., съответно със 78 833 лева, 58 852,33 лева, 80 049,80 лева и 56 877,90 лева. Установено е, че тези суми представляват непризнати от приходната администрация разходи за данъчни цели по фактурите, издадени от "Крупс" ЕООД, "Евро транс лиз" ЕООД, Сънрайс 2007" ЕООД, "Тим Групс 2007" ЕООД, "Ив Голд" ЕООД, "В и К Инвестмънт" ЕООД, "Стоун Флаар" ЕООД, "Макс - Медия 2007" ООД, "Лили 2007" ЕООД и ЕТ "Сотал - Живко Колев". По изложените по-горе съображения, правилно е прието от ревизиращия орган, че процесните сделки с посочените доставчици и имащи за предмет доставка на ламарина, винкел, шина и стомана, не са били реално осъществени. Както за признаването на данъчен кредит по ЗДДС, така и за целите на ЗКПО, е от значение да се докаже реалността на доставките по спорните фактури. При липса на такава реалност неоснователно ревизираното дружество е отчело като разход стойността на материалите, предмет на фактурата и от тук неоснователно е намалило финансовия резултат. Съдът подробно е разтълкувал приложимите в този случай разпоредби на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 и 4 от ЗКПО. Спорните фактури едновременно попадат в две от хипотезите на чл. 10 от ЗКПО, регламентиращ случаи на документална обоснованост - по ал. 1, тъй като не са отразявали вярно стопанската операция "доставка на стоки" и по ал. 4, тъй като по делото е установено, че фискални бонове, приложени към фактурите са издадени от нерегистрирани фискални устройства. Следователно разходите, обективирани във фактурите от посочените по-горе доставчици се явяват разходи, които не са документално обосновани по смисъла на чл. 10, ал. 1 и ал. 4 от ЗКПО, поради което правилно не са признати като разходи за целите на този закон. Правилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице относно определянето на корпоративния данък, съгласно което данъчното задължение по ЗКПО би следвало да е такова, каквото е декларирано от дружеството с ГДД. За да достигне до този извод експертът е тълкувал разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26 от ЗКПО след изменението й с ДВ, бр. 95/2009 г., и се е позовал на тази част от заключението си, съгласно която "ако процесните доставки на материали липсваха, не е било възможно "Метал" ООД да произведе всички изделия /готова продукция/ със складовата си наличност за процесния период 2007 - 2011 г. ". Действително чл. 27, ал. 1, т. 2 в редакцията след 01.01.2010 г. гласи, че не се признават за данъчни цели приходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи по чл. 26, т. 3, 4, 5, 6, 8 и 10, до размера на непризнатите разходи. След като непризнатия разход по чл. 26, т. 2 от ЗКПО е изключен от цитираната разпоредба, следователно приход от непризнат разход в тази хипотеза се признава за данъчни цели. Следва обаче по безспорен начин да е доказана връзката между разходите и приходите, а именно, да се установи, че приходите са възникнали като резултат от тези разходи. Такава връзка по делото не се установява. Цитираното по-горе заключение на вещото лице е предположение, което е изведено само въз основа на данните от счетоводната отчетност на дружеството и не е обвързано с факти от обективната действителност. Не се установи първоинстнационният съд да е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са нарушени процесуалните права на страните, събрани са достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти, обсъдени са възраженията на жалбоподателя. Предвид горните съображения и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Следва да се съобрази приложимата редакция на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК /изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г./, съгласно която на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, поради което на ответника следва да се присъди такова в размера по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 3 588,46 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,