Решение № 11087 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10537/2015 г.

Решение № 11087 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10537/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС, Комисията), против Решение № 7433/19.06.2015 г., постановено по а. д. № 13047/2014 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), тричленен състав. Касационната жалба е подадена от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в законния срок, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение тричленен състав на ВАС е отменил като незаконосъобразно Решение № 441/14.07.2014 г. на КРС. С последното, на "Агенция за сигурност 007" ЕООД, гр. Шумен, на основание чл. 84, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗЕС, е отказано издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба. Недоволна, Комисията обжалва решението. Счита същото за неправилно, поради необосноваността му и произтичащото от това нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго решение, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на "Агенция за сигурност 007" ЕООД. Ответникът "Агенция за сигурност 007" ЕООД, Шумен, чрез представен "Писмен отговор" на касационната жалба, счита същата за неоснователна. Моли оставяне в сила на обжалваното решение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе по постъпилата касационна жалба на КРС, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съдебен състав. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му е правният извод на съда за незаконосъобразност на административния акт и изложените в решението правни изводи за значението на представеното в съда Удостоверение изх. № 270201400142025/28.05.2014 г., издадено от Национална агенция за приходите (НАП), Териториална дирекция Варна (ТДВн). При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно по делото е, че първоначалният жалбоподател "Агенция за сигурност 007" ЕООД, Шумен, има задължения към НАП общо в размер на 22349,01 лв., изчислени въз основа на месечни справки-декларации по ЗДДС и декларации образец 6. Това е видно от отразеното в цитираното удостоверение на НАП, ТДВн. Данни за други публични задължения на дружеството към държавата, вкл. и към Комисията и осигурителни фондове, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, липсват. Изложеното сочи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Основание за отказ на Комисията за издаване на разрешение на "Агенция за сигурност 007" ЕООД, гр. Шумен, както е посочено в оспореното нейно решение, е чл. 84, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗЕС. За да може да се позове на тази норма, тя трябва да установи, че молителят в административното производство има публични задължения към държавата, вкл. и към Комисията и осигурителни фондове, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Такива, както се посочи, не са установени по делото. Неоснователен е доводът за необоснованост и произтичащото от него нарушение на материалния закон, основаващ се на чл. 87, ал. 6 и чл. 209, ал. 2, т. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Обстоятелството, че според първата посочена норма, органът по приходите не отбелязва в издаденото от него удостоверение "задължения по невлезли в сила актове", не води до извод, че дружеството има такива задължения, освен ако изрично са посочени те. Не води до този извод и втората норма. Според нея, декларацията, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски е основание само за предприемане на принудително изпълнение спрямо него. В същото време следва да се посочи, че чл. 84, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗЕС дава право на КРС да откаже издаване на разрешението, когато лицето, кандидатстващо за разрешение има публични задължения, установени с влязъл в сила акт на компетентния орган, а не установени с актове, които подлежат на принудително изпълнение. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият петчленен състав на ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия