Решение № 8866 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11798/2015 г.

Решение № 8866 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11798/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. Р., З. С. Р. и С. С. М., чрез адв. Младенов като процесуален представител, против решение № 99 от 22.06.2015 г., постановено по адм. дело № 101/2015 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отменена заповед № 18-1900/10.03.2015 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Смолян. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Касационните жалбоподатели претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Д. И. М., чрез адв. Маринов като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Смолян, З. А. М., Е. Н. С., Е. Т. С. - Д., М. Н. С., Н. . С., Ю. Т. С. и община Девин не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди направените доводи и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение е отменена заповед № 18-1900/10.03.2015 г. на началника на СГКК - Смолян, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) на град Девин, ЕКАТТЕ 20465, одобрена със заповед № РД-18-90/18.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, съставляващо промяна в границите на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 20465.501.28, като площта на същия се променя от 806 кв. м на 812 кв. м; ПИ с идентификатор 20465.501.45, като площта му се променя от 618 кв. м на 599 кв. м.; ПИ с идентификатор 20465.501.46, като площта му се променя от 516 кв. м на 510 кв. м., ПИ с идентификатор 20465.501.5104, като площта му се променя от 2196 кв. м на 2 215 кв. м, собственост на община Девин и сграда с идентификатор 20465.501.45.4, без данни за собственост. За да постанови този резултат, административният съд е приел оспорената заповед, издадена на основание чл. 54, ал. 4 ЗКИР за изменение на одобрени КККР, изразяващо се в промяна границите на посочените поземлени имоти за незаконосъобразна поради допуснато нарушение във формата на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като липсват фактически и правни основания за издаването му, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, след като не са уведомени засегнатите от изменението носители на ограничени вещни права и в противоречие с материалния закон. Съдът е приел, че посоченото основание в заповедта определя само компетентността на органа, но не е основание за изменение на КК и КР. Влезлите в сила такива се изменяли само на основание чл. 53 ЗКИР, след изпълнение на процедурата по чл. 53, ал. 3 ЗКИР - съставяне на акт за непълноти и грешки, който не е подписан от всички заинтересовани собственици и носители на други вещни права върху недвижимите имоти, чиито права се засягат от изменението и при индиция за спор за материално право, органът е следвало да постанови отказ, а не да одобрява исканото изменение. Обжалваното решение е недопустимо в частта, в която съдът е отменил заповедта по отношение изменението на КК и КР относно поземлени имоти, спрямо които жалбоподателят в първоинстанционното производство З. М. няма качеството на заинтересовано лице, а следователно и правен интерес от оспорването й по отношение на ПИ с идентификатор 20465.501.45, без данни за собственост и с други лица - носители на право на строеж; сграда с идентификатор 20465.501.45.4, с неустановен собственик и ПИ с идентификатор 20465.501.5104, собственост на община Девин. За тези имоти и сграда оспорващият не твърди, че е техен собственик или че притежава ограничени вещни права. З. М.в се легитимира като носител на ограничено право на строеж върху имот с идентификатор 20465.501.46 на основание нотариален акт № 167 от 09.06.2009 г. и е вписан в одобрената КККР на гр. Девин, поради което има правен интерес да оспорва изменението само в частта, засягаща този имот чрез изменение на границата му с ПИ с идентификатор 20465.501.28, но не и за посочените други имоти. Спрямо тях и сградата оспорващият не е установил качеството си на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР (ДВ, бр. 49/2014 г.), поради което няма правен интерес от оспорване на заповедта в тези й части. По отношение на посочените имоти и сграда жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 4 АПК и е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено. Като не е извършил тази преценка и е приел, че оспорването е допустимо, решението на съда спрямо тези имоти се явява недопустимо и подлежи на обезсилване, а производството в тази част на прекратяване на основание чл. 221, ал. 3 АПК. В останалата част обжалваното решение е правилно. Видно от скицата - проект изменението на КККР, засягащо имот с идентификатор 20465.501.46 се изразява в това, че този имот е записан с по - малка площ, а останалата площ от него е включена в ПИ с идентификатор 20465.501.28, чиято площ е увеличена от 806 на 812 кв. м. Правилно е заключението на съда, че оспорващият е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР да обжалва заповедта на началника на СГКК в тази част, тъй като го засяга като носител на ограничено вещно право върху посочения имот, чиято площ се намалява в резултат на одобреното изменение. Законосъобразно съдът е приел, че в заповедта липсват мотиви - фактически основания за издаването й, които всеки административен акт трябва да съдържа съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От съдържанието на заповедта не става ясно въз основа на кои факти и на какво законово основание е извършено изменението на кадастъра. Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че в обяснителната записка от 05.03.2013 г., приложение към заявлението на община Девин, е посочено, че за УПИ VIII-46,5005,5104 и УПИ XXXI-1484,5104 в кв. 48 е извършено изменение на уличната регулация, одобрено със заповед № РД-09-461 от 17.09.2009 г. и че регулацията е приложена. В заповедта и в приложените в административната преписка документи не са изложени фактически съображения относно изменението на границата между ПИ 20465.501.46 и ПИ 20465.501.28, с начин на трайно ползване ниско застрояване, към който с изменението на КК е включена част от първия имот. Графичната част - извадка от КК с нанесена регулация върху нея не установява засягане на границата между двата имота в резултат на изменението на уличната регулация по цитираната заповед, за да се обсъжда приложението на § 5, ал. 2 ПЗР ЗКИР. Тази разпоредба не е посочена в административния акт. Нормата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР също не съставлява правно основание за издаване на заповедта, а определя вида на акта и компетентния да го издаде орган в хипотезата на непълноти и грешки в КК и КР. При това положение и съгласно трайно установената съдебна практика, че липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушение на формата, изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта в допустимата за обжалването й от З. М. част, на основание чл. 146, т. 2 АПК е законосъобразен и обоснован. Заявлението на община Девин за изменение в КККР е подадено на 10.04.2013 г. и правилно на 07.05.2013 г. е съставен акт за непълноти и грешки в четирите поземлени имоти, предмет на заповедта. Актът не е подписан от оспорващия и от другите лица с право на строеж върху имот с идентификатор 20465.501.46. Неподписването на акта от заинтересованите лица е предвидено като изрично основание за отказ за отразяване на непълнотата или грешката в КК преди измененията в чл. 51 - чл. 54 ЗКИР с ДВ, бр. 49/13.06. 2014 г. Оспорената заповед е издадена след тези изменения и затова следва да бъдат съобразени при преценката на материалната й законосъобразност съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Отпада законовото изискване по чл. 53, ал. 3 ЗКИР (отм.) за съставяне на акт за непълноти и грешки. Изцяло неприложима съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА е процедурата по чл. 62 от Наредба № 3/2005 г., която в тази част се явява в противоречие със закона. В този смисъл неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. Съдът е смесил хипотезите за изменение на КР по чл. 53 ЗКИР без заповед и тези за изменение при непълнота или грешка в КК и КР съгласно чл. 54 във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, което обаче не се отразява на правилността на крайния извод за материална незаконосъобразност на допуснатото изменение по отношение на границата между двата посочени ПИ. Съгласно действащия чл. 54, ал. 1 ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение. Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред съгласно ал. 2 на същата разпоредба. Наличието на спор за материално право трябва да бъде преценявано от СГКК конкретно във всеки отделен случай и представлява основание да се откаже одобряването на проекта за изменение на КК. В случая се иска промяна в границите на заснет ПИ, срещу което изрично е възразил записаният в КР носител на ограничено вещно право и това е индиция за спор за материално право, който се явява пречка за одобряване на изменението преди решаването му по съдебен ред от гражданския съд. Като е одобрил поисканото изменение на КККР, компетентният административен орган е постановил незаконосъобразна заповед по отношение изменението на границата между двата имота, която правилно е отменена с обжалваното решение. Съдебният акт в тази му част е валиден, допустим и правилен, поради което следва да се остави в сила. При този изход на делото на касационните жалбоподатели се дължат направените за тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от касационната жалба в размер на 150 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение