Решение № 1026 от 31.1.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Българска народна банка - гр. София срещу решение 1873 от 22.03.2022 г., постановено по адм. д. 4183/2021 г. по описа на Административен съд София-град В ЧАСТТА МУ, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на И. Лесев обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624.38 лв., претърпени в периода от 26.07.2014г. до 05.11.2014 г. вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банкаАД в срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, пар.3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от 21.06.2017 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебното решение в атакуваната от него част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявената от И. Лесев срещу БНБ искова претенция със законните последици.

Постъпила е и частна жалба от Българска народна банка против определение 4491 от 06.06.2022 г., постановено по адм. д. 4183/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е оставено без уважение искането на Българска народна банка за допълване на решение 1873 от 22.03.2022 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, иска отмяната му и произнасяне на ВАС по същество с присъждане на претендираното по делото адвокатско възнаграждение.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният и частен жалбоподател, Българска народна банка, се представлява от адв. Войнова, която поддържа касационната и частната жалби на доверителя си и излага твърдения за неправилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив, съответно- за неправилност на определението по чл.248 от ГПК, по съображения, подробно развити в касационната и частна жалби и в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Ответникът, И. Лесев от гр. София, не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена защита, чрез адв. Чечова, същият оспорва касационната и частната жалби, а по същество твърди правилност на съдебното решение в обжалваната част, съответно правилност на атакуваното определение в частта за разноските.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания , както и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

1. По касационната жалба :

АССГ е сезиран с искова молба, доуточнена с молба от 18.10.2021 г., предявена от И. Лесев от гр. София срещу Българска народна банка, с която ищецът като вложител в Корпоративна търговска банка претендира от ответника обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,38 лв., съставляващи равностойността на законната лихва върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв., дължимо за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., и обезщетение за сумата представляваща курсовата разлика във валутата, получена в резултат на повишаване на курса на валутата за периода за забавено плащане в размер на 9397,26 щатски долара, причинени му от незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от имащата директен ефект разпоредба на чл. 1,§ 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на влоговете, изразяващо се в неизвършването своевременно на констатация за неналичен депозит, ведно със законната лихва върху всяко едно от вземанията считано от датата на образуване на делото.

Със съдебното решение АССГ е осъдил БНБ да заплати на И. Лесев обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,38 лв., претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банкаАД в срок от пет работни дни съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл.1, пар.3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от 21.06.2017 г. до окончателното плащане; отхвърлил е иска за сумата от 9397,26 щатски долара- обезщетение, за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., представляваща курсовата разлика във валута, получена в резултат на повишаване на курса на валутата за периода на забавеното плащане и е осъдил е БНБ да заплати на ищеца сумата от 1220 лв. разноски по делото.

Съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив като необжалвано е влязло в сила.

За да постанови решението си в осъдителния му диспозитив / в обжалваемата му пред настоящата касационна инстанция част /, АССГ е приел за доказани сочените в исковата молба факти - ищецът е имал договор за преференциален безсрочен депозит в КТБ; на 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с решение 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 27.10.2014 г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ, Фондът/ започва изплащане на същите, като гарантираният депозит от 196000 лв. е изплатен на ищеца на 05.12.2014 г.

АССГ е приел, че в случая е сезиран с иск за вреди от неправомерното неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период, вкл. до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателства, като именно това /наред с обстоятелството, че нарушената разпоредба е безусловна, ясна и прецизна/ е причината ищецът да основе исковата си претенция на прякото й действие - по-точно на последното изречение от нормата, съгласно което компетентните органи установяват, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи колкото се може по-скоро, но не по-късно от 5-дни след като компетентните органи са се уверили за първи път, че дадената кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на РБългария в случая разпоредба на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. По горните съображения АССГ е заключил, че е сезиран с иск за имуществени вреди, които се претендират от незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл.1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/-задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Неизпълнението на това задължение, пряко произтичащо от правото на Общността, представлява достатъчно съществено нарушение на общностното право, доколкото разпоредбата на чл.1, параграф 3, б.i от Директивата създава императивни правила за държавите членки за предприемане на определени действия и представлява правна норма, целяща на частноправните субекти да се предоставят права, които да позволят на вложителите предявяване на искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите.

За да уважи предявения И. Лесев иск за имуществени вреди, АССГ е приел, че за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. са налице всички, кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразно бездействие за изпълнение на задължение,пряко произтичащо от закон, реално претърпени вреди от вида на твърдените и причинно-следствена връзка между твърдените вреди и установеното незаконосъобразно бездействие. Според АССГ още на 20.06.2014г. / датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор / ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банкаАД, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първият възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им 26.07.2014 г., който е първият работен ден след изтичане на 20 дни, броени от изтичането на 5-дневния срок по чл.1, параграф 3, б.i от Директивата.

За да определи дължимия размер на претендираното обезщетение, АССГ е съобразил обстоятелството, че периодът, за който се дължи обезвреда за забава е 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., поради което размерът на обезщетението възлиза на 5624,38 лв. По горните съображения АССГ е осъдил БНБ да заплати на Д. Аличков сумата от 5624,38 лв., ведно със законна лихва считано от 21.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдебното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

Правилни са изводите на АССГ за допустимост на иска, за квалификация на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за насочването му срещу надлежен ответник БНБ, която при осъществяване на вменените й правомощия по надзор върху дейността на търговските банки упражнява властнически правомощия, за предявяване на иска пред надлежния съд.

Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми.

По силата на императивната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган дължи активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и задължителните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. Налице е незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банка, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган.

В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл.1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.).

Следва да се вземат предвид и постановените в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза.

Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищеца е начислявана договорна лихва от КТБ. Действително в хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение,че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит, както и че в размера от 196 000 лв., изплатени на ищеца, е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014г. до 06.11.2014г. в размер на 1011,67 лв. Същата лихва обаче не следва да се приспада от претендираното обезщетение, както предвид различния й характер и произход, така и предвид обстоятелството, че същата е начислявана за част от исковия период, при това не върху 196 000 лв., а върху пълния размер на депозита. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала.

Не могат да бъдат споделени доводите на касационния жалбоподател за неоснователност на предявения иск, основани на т. 1 от Решение С-501/18 на Съда на Европейския съюз, съгласно която Директива 94/19/ЕО не дава основание да се приеме, че вложителят в банка има право на обезщетение за вреди, причинени от забавено изплащане на гарантирания размер на депозитите. В т. 6 от същото решение съдът приема, че принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават съда, сезиран с иск за обезщетение, формално основан на национална норма за отговорността на държавата за вреди от административна дейност, но в подкрепа на който се твърди нарушение на правото на Съюза вследствие на такава дейност, да квалифицира служебно този иск като предявен на основание член 4, параграф 3 ДЕС, стига приложимите разпоредби на националното право да не са пречка този съд да разгледа твърденията за нарушение на правото на Съюза, изтъкнати в подкрепа на този иск.

Правилно съдът е определил периода, за който се следва изплащане на обезщетение. Срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Считано от 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г. ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение.

Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 196000 лв. за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., възлиза на сумата от 5624,38 лева при извършеното изчисление. Ето защо обжалваното решение в частта му, с която е уважен предявения иск за тази сума и период като правилно следва да бъде оставено в сила.

2.По частната жалба:

Предявената от Българската народна банка срещу определение 4491 от 06.06.2022 г., постановено по адм. д. 4183/2021 г. по описа на Административен съд София град частна жалба е допустима, но неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение АССГ е оставил без уважение искането на БНБ за допълване на решение 1873 от 22.03.2022 г., постановено по адм. д. 4183/2021 г. в частта за разноските. Заявеното искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в полза на БНБ е неоснователно поради неприложимост на общата уредба на отговорността за разноски, съдържаща се в чл. 78 от ГПК и чл. 143 от АПК.

Както правилно е посочил административният съд, разпоредбата на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ (в редакцията съгласно изм. и доп., публ. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е неприложима в конкретния случай, доколкото съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това на 21.06.2017 г.

Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ (в относимата редакция) не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство, поради което правилно съдът е приел, че не е налице основание на БНБ да бъде присъдена претендираната сума за процесуално представителство.

С оглед гореизложеното и, съобразявайки се с трайната практика на ВАС, трето отделение по въпроса за разноските по чл. 10 от ЗОДОВ, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че АССГ правилно е оставил без уважение искането на БНБ за допълване на решението в частта за разноските.

Предвид изхода от спора и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът по касация има право на съдебни разноски. По делото са представени договор за правна защита и съдействие и списък на разноските за сума в размер на 600 лв., заплатена в брой. Предвид размера на уговорения и реално заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред касационната инстанция, който е ориентиран към минимума по Наредбата, възражението на касатора за прекомерност на същия се явява неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение