Решение № 17107 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8413/2019 г.

Решение № 17107 от 13.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8413/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – Бургас при ЦУ на НАП против решение № 1041/10.06.2019 г. на Административен съд - Бургас, постановено по административно дело № 918/2019 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-02002817005888-091-001 от 26.03.2018 г., издаден от началник, сектор "Ревизии" - възложител на ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, ТД НАП, Бургас, потвърден с решение № 114 от 23.05.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/- Бургас при ЦУ НАП, с който са определени допълнителни задължения в общ размер на 35 840. 66 лева/32 830. 92 лева-главница и лихва в размер на 3 009.74 лева/, произтичащи от непризнато право на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ за 2016 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Претендира се отмяна на обжалваното решение, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответника по касационната жалба – Д. Димов чрез процесуалния си представител адв. Пейчев оспорва същата в писмен отговор и заявява искане да бъде оставено в сила решението на Административен съд – Бургас, както и да й бъдат присъдени направените разноски за касационното производство съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административен съд Бургас е бил РА № Р-02002817005888-091-001 от 26.03.2018 г., издаден от началник, сектор "Ревизии" - възложител на ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, ТД НАП, Бургас, потвърден с решение № 114 от 23.05.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/- Бургас при ЦУ НАП, с който са определени допълнителни задължения в общ размер на 35 840. 66 лева/32 830. 92 лева-главница и лихва в размер на 3 009. 74 лева/, произтичащи от непризнато право на преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ за 2016 г. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, че РА е издаден от компетентни органи по приходите в съответствие с чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма по чл. 120 ДОПК, след проведено ревизионно производство, което е възложено със заповед за възлагане на ревизия, издадена от оправомощен за това орган по приходите от директора на ТД на НАП – Бургас, без да са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е изложил мотиви за това, че спор между страните по фактите няма и те са следните: Димов е регистриран като земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/ през ревизираната 2016 г. Основната му дейност е производство и реализация на растителна и животинска селскостопанска продукция. Същият обработва собствена и наета земеделска земя в землищата на общините Тунджа, Елхово и Болярово. За целите на дейността си притежава собствен животновъден обект в с. Ситово, община Болярово, както и сгради, транспортни средства, селскостопанска техника-трактори, плуг, зърнокомбайн и др., стопански инвентар и оборудване. Няма спор, че земеделският производител е регистриран по ЗДДС, считано от 22.11.2010 г. и че е подал в предвидения от закона срок декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2016 г., като в приложение 2, е декларирал приходи от продажба на непреработена продукция, формирал е облагаем доход от стопанска дейност по реда на чл. 26 ЗДДФЛ, т. е. като едноличен търговец и е ползвал право на преотстъпен данък. Преотстъпването на данъка е отказано с РА с мотив, че земеделският производител не е регистриран като ЕТ и поради това разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ не е приложима за него. Както правилно е приел първоинстанционният съд, спорът между страните не е по фактите, а е правен и се свежда до това има ли право физическото лице, което е регистриран земеделски производител и не е вписано в ТР като ЕТ, да се ползва от предвиденото в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ преотстъпване на данъка в размер на 60 на сто. Решението е неправилно постановено. Първоинстанционният съд е следвало да съобрази влязлото в сила от 1.01.2014 г. изменение на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ- ДВ-бр. 103/13 г., съобразно което преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ. Като материалноправна норма, визираната разпоредба е приложима за правоотношенията, възникнали след нейното приемане, а съгласно Решение на СЕС от 30 май 2018 г. по дело С-481/17, решението С/2011/863 от 11.02.2011 г. на ЕК следва да се тълкува в смисъл, че държава членка може да откаже предоставяне на помощ в рамките на посочената схема, поради това, че заявителят не отговаря на предвидено в националното право условие, независимо че посоченото решение не предвижда изрично такова условие. Като разпоредба от действащия национален правопорядък, която не е в колизия с общностен акт, нормата на чл. 48, ал. 7 ЗДДФЛ е следвало да бъде приложена от съда, като се съобрази изключването на физическите лица, извършващи стопанска дейност по чл. 29а ЗДДФЛ от обхвата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Поради това за 2016 г. ревизираният, в качеството си на физическо лице, извършващо стопанска дейност по чл. 29а, което не е регистрирано като еднолично търговец, няма право на преотстъпване на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Като са отказали признаване на данъчното облекчение за 2016 г. и са приели, че преотстъпваният данък подлежи на довнасяне, ведно със следващата се лихва за забава, органите по приходите са издали законосъобразен РА. По изложените съображения решението на Бургаския административен съд следва да бъде отменено. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на касатора следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции и платената държавна такса в размер на 3497, 16 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, първо отделение