Решение № 2921 от 20.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9585/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Ф., [населено място], общ. Сатовча, обл. Благоевград, [улица], срещу Решение 2165 от 01.07.2024 г. по адм. дело 867/2023 г. на Административен съд Благоевград. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Б. Ф. срещу Заповед 1116з-28 от 19.05.2022 г. на началник сектор Пътна полиция (ПП) към отдел Охранителна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - гр. Благоевград, с която е възобновено административното производство по Заявление за издаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), вх. 2273/23.02.2022 г. на Б. Т. Ф. и е обявено за изземване СУМПС [номер], издадено на 25.02.2022 г. на същото лице. Касационният жалбоподател - Б. Т. Ф., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички негови възражения. Счита, че заповедта е издадена при липса на мотиви обосноваващи изземване на СУМПС, като липсва информация и за конкретно нарушение. Сочи, че в посочените от органа правни основания за издаване на заповедта липсва възможност за изземване на СУМПС. Освен това, според касатора, не са посочени обстоятелства обосноваващи извода, че представеният документ е неистински. Твърди и липса на прецизно правно основание, тъй като посочването на чл. 99, т. 1 и 2 и чл. 100 АПК във връзка с чл. 159 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба 1-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба 1-157/2002 г.) е недостатъчно. Сочи, че началникът на сектор ПП в ОДМВР е посочил, че следва да се изчака произнасянето на компетентните органи, което показва, че не е извършил проверка относно истинността на представеното уверение, с оглед на което и незаконосъобразно е направил извод, че същото е неистинско. Счита, че органът е следвало да възобнови производството, само ако по съответния процесуален ред бъде установено, че удостоверителният документ за завършена степен на образование е неистински, съответно документ с невярно съдържание, което в случая не е направено. Счита, че актът е издаден и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като след възобновяването на административното производство по издаване на СУМПС решаващият административен орган не е извършил каквито и да е било процесуални действия в изпълнение на задълженията си по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 АПК, като не му е предоставена възможност да се запознае с материалите по преписката и да представи своите възражения. Според касатора в случая липсва правна норма, която да предвижда възможност и да регламентира предпоставките и реда за изземване на свидетелство за управление на МПС при наличие на фактическите предпоставки, описани в оспорената заповед, поради което, като лишена изобщо от законово основание, счита оспорената заповед за нищожна. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения акт. Претендира направените по делото разноски въз основа на представен списък. Ответникът по касационната жалба началникът на сектор Пътна полиция към отдел Охранителна полиция в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Благоевград не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна, следното: На 23.02.2022 г. Б. Т. Ф. е подал в сектор Пътна полиция при ОДМВР - Благоевград Заявление, вх. 2273/23.02.2022 г. за издаване на СУМПС. Към заявлението е приложено Уверение 0165/03.12.2021 г. от Регионално управление на образованието (РУО) - Благоевград, видно от което Ф. има завършен десети клас в Средно училище в гр. Хорн-Бад Майнберг във Федерална Република Германия. На 25.02.2022 г. на Б. Т. Ф. е издадено СУМПС [номер] за категории АМ, В1 и В, връчено на лицето на 02.03.2022 г. На 18.04.2022 г. в сектор ПП при ОДМВР - Благоевград е получено писмо от началника на отдел Интерпол и мисии на международни организации, в което е посочено, че най-възрастните възпитаници, които изобщо са посещавали процесното учебно заведение в Хорн-Бад Майнберг, са родени през 2001 г. и в тази връзка, никой роден преди 2001 г., не би могъл да е обучаван в училището. Посочено е, че е направена е справка при секретаря на училището, при която е установено, че нито едно от лицата, родени след 2001 г. и представили в Република България сертификати за завършен 10-ти клас в средното училище, не е посещавало същото. На 19.05.2022 г. със Заповед 1116з-28 на ВПД началник сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР - Благоевград, на основание чл. 100, във вр. с чл. 99, т. 1 и т. 2 АПК и чл. 159, ал. 1 ЗДвП във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба 1-157/2002 г., е възобновено административното производство по Заявление за издаване на СУМПС вх. 2273/23.02.2022 г. на Б. Т. Ф. и е обявено за изземване СУМПС [номер], издадено на 25.02.2022 г. на Б. Т. Ф., до произнасяне на компетентните съдебни органи. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът приема, че изложените в оспорения акт фактически основания могат да бъдат разглеждани в контекста на чл. 19 от Наредба I-157/2002 г., като компетентният орган има правомощия, след постановеното възобновяване на производството по издаване на СУМПС да извърши преценката налице ли са законово установените предпоставки за издаване на СУМПС и съответно в неговата компетентност е да обяви за невалиден вече издаденият документ СУМПС, ако се установят предпоставките за това. Приема, че в конкретната хипотеза е установено, че представеният от Ф. Документ 26.01-169 от Средно училище в гр. Хорн-Бад Майнберг, за издаване на Уверение 0165/03.12.2021 г. на Министерството на образованието и науката за признаване на завършена степен на образование, е неистински, респ. че не са изпълнени изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба I-157/2002 г. Въз основа на горното приема акта за законосъобразен и отхвърля подадената жалба. Решението е недопустимо в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповедта, в частта, с която е възобновено административното производство и неправилно в останалата част. Безспорно е, че всеки влязъл в сила индивидуален административен акт има обвързваща сила и поради това е еднакво задължителен за всички, до които се отнася. Но, тъй като е възможно, независимо от задължителната си (обвързваща) сила, актът да е незаконосъобразен, законодателя е създал ред и е формулирал предпоставки, при които е допустимо един влязъл в сила индивидуален административен акт да бъде отменен от неговия издател или от непосредствено горестоящия му орган. Предпоставките са регламентирани в чл. 99 АПК, а производството в чл. 100 106 АПК. С оспорената заповед органът е възобновил административното производство по заявлението от 23.02.2022 г. за издаване на СУМПС, като е обявил за изземване издаденото свидетелство до произнасяне на компетентните съдебни органи. Диспозитивът на един акт, с който се възобновява административното производство, макар и формално да е неблагоприятен за адресата на отменения акт, обективно не засяга негови права, свободи или законни интереси, тъй като не е акт, който поставя край на производството по издаване на акт (свидетелство за управление). С него не се отказва издаването на свидетелството, нито се отменя издаденото такова, а единствено се възстановява висящността на производството по заявлението за издаване на свидетелство. Какъв ще бъде резултатът от производството по издаване на свидетелството е въпрос, който ще бъде решен с акта на компетентния орган, след провеждане на възобновеното административно производство. Именно този финализиращ производството акт ще подлежи на оспорване и при неговото оспорване съдът ще провери и законосъобразността на постановения акт по чл. 99, т. 2 АПК (в този смисъл Определение 12596 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. 11704/2021 г., VII о.; Определение 9831 от 30.09.2021 г. на ВАС по адм. д. 9502/2021 г., VII о.; Решение 6463 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. 13402/2020 г., VII о. и др.) . Видно от изложеното в случая за касатора не е било налице право на оспорване на Заповед 1116з-28 от 19.05.2022 г. в частта, с която е възобновено административното производство по Заявление за издаване на СУМПС вх. 2273/23.02.2022 г. Правото на оспорване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за която съдът следи служебно на всеки етап от развитието на делото. Първоинстанционният съд не е установил липсата на абсолютната процесуална предпоставка, а се е произнесъл по съществото на спора. Постановеното решение, при липса на право на оспорване, е недопустимо в тази част и съдът следва да го обезсили. Съдебното решение е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповедта, в частта, с която е обявено за изземване процесното СУМПС. Изземването на свидетелството за управление на моторно превозно средство по същността си представлява принудителна административна мярка. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. В случая с приложената мярка се цели да се преустанови извършването на правнорегламентираната дейност - управление на моторно превозно средство, тъй като правото за извършването на дейността е придобито чрез използване на документ с невярно съдържание. Липсва обаче законова правна норма, която да установява отнемане на правото на управление на моторно превозно средство при доказано издаване на СУМПС въз основа на документ с невярно съдържание, а единствено при наличие на законова правна норма, която установява отнемането на правото чрез принудителна административна мярка, може да бъде иззет удостоверяващия правото документ. В случая принудителната мярка е приложена, без правото на упражняване на дейността да е отнето по силата на закона или чрез влязъл в сила административен акт (в този смисъл Решение 863 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. 2244/2019 г., VII о.; Решение 736 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. 2872/2015 г., VII о. и др.). Наред с изложеното, съгласно чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в закон. Това изискване е гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на адресата. В случая принудителната мярка не е установена в закон, в нарушение на чл. 23 ЗАНН, поради което оспореният акт, в тази част, е незаконосъобразен. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и вместо него да бъде отменена заповедта, в частта, с която е обявено за изземване процесното СУМПС. Извън предмета на правния спор, но за пълнота на изложението, с оглед повдигнатите правни въпроси, следва да се посочи, че писмото на началника на отдел Интерпол и мисии на международни организации не доказва използването на документ с невярно съдържание. Само влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение може надлежно да установи твърдения факт. Дотогава, докогато фактът на издаването на свидетелство за управление въз основа на документ с невярно съдържание не е установен по съдебен ред Уверение 0165/03.12.2021 г. на Министерството на образованието и науката за завършена степен на образование, като официален свидетелстващ документ, има обвързваща органа и съда материална доказателствена сила, която го задължава да приеме фактите, предмет на удостоверителното изявление на издалия го орган за случили се така, както се твърди в документа. Предвид изложеното решението следва да бъде обезсилено в недопустимата част и отменено в неправилната. С оглед обстоятелството, че е възобновеното производството по Заявление, вх. 2273/23.02.2022 г. за издаване на СУМПС, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за продължаване на административнопроизводствените действия по възобновеното административно производство. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди ОДМВР - гр. Благоевград юридическото лице, в чиято структура е органът-ответник да заплати на касатора, претендираните, доказани и дължими разноски за двете инстанции в общ размер на 1 580,00 лв., от които 70,00 лв. за внесена държавна такса за подаване на касационната жалба, 10,00 лв. за внесена и дължима държавна такса за подаване на първоинстанционната жалба, 1 000,00 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния съд и 500,00 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, доказани с приложени договори за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд