Решение № 758 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13242/2008 г.

Решение № 758 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13242/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Хамид Рашид Хатем, гражданин на Ирак, срещу Решение № 560/24.09.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и несправедливо. Ответната страна - председателя на ДАБ не изразява становище. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган приел, че от изложената бежанска история, по отношение на жалбоподателят не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната му Ирак. Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административното производство е започнало по молба за закрила от Хамид Рашид Хатем с рег. № Б-3367/22.05.2008 г. на СДВНЧ, Дирекция "Миграция", МВР, изпратена на ДАБ по реда на чл. 58, ал. 4 от ЗУБ. С депозиране на молбата за закрила е изпълнено задължението чл. 58, ал. 6 от ЗУБ, като административния орган е запознал молителя, чрез писмени указания на разбираем за него език, за реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 08.07.2008 г. и на 16.07.2008 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителя, като видно от неговите изявления като конкретна причина за напускането на Ирак са освен общото положение в Ирак в условията на въоръжен конфликт, а също и така - желанието му да избегне задължителната там военна служба и евентуалното съдебното преследване във връзка с това. След изясняване на бежанската история на молителя, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ (рег. № 8206/14.08.2008 г.), в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Хамид Рашид Хатем. Към административната преписка е приложено и становище на извънредния и пълномощен посланик на Република България в Ирак и становище от дирекция "Международно право" към Министерство на външните работи относно обстановката в Ирак и наличието на вътрешен и международен въоръжен конфликт в Ирак, както и становище на дирекция "Близък Изток и Африка" при МВнР относно актуалната информация за Ирак. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изявленията на жалбоподателя за причината за напускането съдържат противоречия, не са подкрепени с никакви доказателства и са нелогични. Липсват достоверни лични опасения за сигурността и правата на чужденеца. При така установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителят не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила - статут на бежанец от страна Република България и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по-горе, недостоверни са твърденията на жалбоподателя относно непосредствената причина за неговите опасения. С оглед липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията му за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, от административния орган обосновано е прието, че такива в случая не са налице. Историята, която кандидатът разказва и на която основава молбата си за предоставяне на статут на бежанец, правилно е преценена от административния орган като такава с личен и житейски характер. Действително от приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това обоснован е направеният извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 - 9 ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУБ. Решението е постановено при спазване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като административният орган обстойно е изяснил фактите, представляващи условия за предоставяне на искания от кандидата статут. Липсата на конкретни данни за преследване на лицето е преценена въз основа на относимите конкретни обстоятелства, които не потвърждават доводите на кандидата. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,