Решение № 11456 от 14.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7779/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Борса имоти" ООД срещу решение 1027/16.06.2025 г., постановено по адм. дело 7/2025 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата на БОРСА ИМОТИ ООД, ЕИК 106576598 със седалище и адрес на управление: гр.Враца, [улица], представлявано от управителя М. Тошкова, срещу Ревизионен акт Р-04000623007288-091-001/24.09.2024г., потвърден с Решение 132/09.12.2024г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика-Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции по представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът Директор на Дирекция ОДОП" Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК, решаващият състав правилно приема предявената жалба за неоснователна, а административният акт за законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Административният съд е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с разпоредбите на материалния закон. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу РА. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, като е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 34 от ЗКПО Приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37. На свой ред, чл. 37 ал. 1 т.1. от ЗКПО гласи: Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: 1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо; Съгласно чл. 15 ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. Но в случая именно третирайки дружествата, чиито вземания се отписват, като несвързани се налагат действията по отписване на вземанията на ревизираното лице. Същевременно такива действия са извършени и в дружествата контрагенти и съответно техния финансов резултат е нараствал и те са платили корпоратвния данък за това. В случая изводът на органите по приходите на практика води до начисляване на корпоративен данък за едни и същи суми. Неоснователно органът по приходите е приел и че вземанията, отписани през 2017- 2019 г. не са били изискуеми към момента на отписване, като неправилно тълкува приложените по преписката договори за заем и анексите към тях. Договорите за заем са реални и реално получените суми са изискуеми в определения при предаването им срок. Следва да се споделят доводите на касатора, че удължаването на срока на договор за заем (рамково споразумение) с анекс не променя падежа на задължението за връщане на всяка конкретна заемна сума, освен ако това не е упоменато изрично, с уточняване на сумите. То задава рамката при която ще се отпускат заемни средства но не променя падежа на вече отпуснатите такива. Падежа на всеки реален заем е 24 месеца след сключването на конкретния договор - получаването му от заемателя. Затова е неправилен извода на ревизиращия орган, че е към момента на описванията отписаните вземания не са били изискуеми. Действително, разменяни потвърждения на салда между търговски дружества не представляват признание на конкретни задължения, които прекъсват давността. За да е налице признание на вземане, волеизявлението на длъжника следва да е направено в рамките на давностния срок и да се отнася еднозначно до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които то произтича - съответен договор, счетоводен документ и пр. Необходимо е при признанието недвусмислено да е конкретизиран съответният дълг, за който се прави изявлението за дължимост. В отношенията между търговци, когато съществуват непогасени задължения към момента на годишното приключване на финансовата година, е прието за целите на счетоводството, с оглед на неговата прецизност и точност, да се разменят писма за потвърждаване на счетоводни салда. Потвърждаването на размера на сумата, посочена в тях, чрез подписването им, не представлява признание на конкретно вземане и не следва да се тълкува като такова. Това е така, защото сами по себе си тези писма не съдържат изрично волеизявление на длъжника, което да се отнася еднозначно до съществуването на конкретно задължение, породено и отнасящо се до конкретен договор за заем. От изложеното следва да се приеме, че са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на РА. Решението следва да бъде отменено и в частта на разноските. Своевременна и основателна е претенцията за присъждане на разноските, сторени от касационния жалбоподател в рамките на първоинстанционното и касационното производство. Същите се установиха в общ размер на 13 272, 60 лева и следва да бъдат заплатени от НАП, съобразно правилото на § 1 т. 6 от ДР на АПК. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. То отговаря на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,