Решение № 11400 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11594/2015 г.

Решение № 11400 от 27.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11594/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на зам. -председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), гр. С., чрез юрисконсулт Т. К., против Решение № 5247 от 22.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4078/2015 г. на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отменено Решение № 1726 от 10.03.2015 г. на зам. -председателя на ДАБ в частта, с която на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставянето на хуманитарен статут на А. С. С., гражданка на Ирак, лично и като майка и законен представител на малолетните си деца М. С. Т., Ш. С. Т. и Х. С. Т. и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт. Ответникът - А. С. С., чрез адв. Шивикова, оспорва касационната жалба като неоснователна като излага подробни съображения в писмена молба от 14.10.2016 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Намира обжалваното решение за неправилно и немотивирано и предлага да бъде отменено в обжалваната част. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното в настоящото производство решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, решаващият съд е отменил Решение № 1726 от 10.03.2015 г. на зам. -председателя на ДАБ в частта, с която е отхвърлена молбата за предоставянето на хуманитарен статут на А. С. С., гражданка на Ирак, лично и като майка и законен представител на малолетните си деца М. С. Т., Ш. С. Т. и Х. С. Т. и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. В останала част - относно предоставянето на статут на бежанец, е отхвърлил жалбата, като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че А. С. С., действаща лично за себе си и като законен представител на малолетните си деца М. С. Т., Ш. С. Т. и Х. С. Т., е кандидат за бежанец със страна на произход Ирак. Обстановката в Ирак, тълкувана в светлината на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30.01.2014 г., постановено по дело № С-285/2012 г., както и на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, достига до такова високо равнище на безогледно насилие, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако жалбоподателката и нейните деца бъдат върнати в Ирак ще претърпят посегателствата и заплахите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ поради самото си присъствие на територията на страната си на произход. В тази връзка е направен извод, че административният неправилно е оценил фактите и обстоятелствата, касаещи актуалната обстановка в Ирак, поради което е постановил незаконосъобразен акт. Въз основа на приложените по делото актуални справки с вх. № 01-836/24.01.2015 г. и вх. № 01-6082/16.06.2015 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС съдът е направил извод, че са налице основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чуждата гражданка и децата й. В подкрепа на този извод е обсъдена и позицията на ВКБОН относно връщанията в Ирак от октомври 2014 г., приложена по делото. В нея са изложени данни за хиляди цивилни жертви през 2014 г., за ескалация на насилието, масови посегателства върху човешките права и нарушения на хуманитарното право и т. н. Ситуацията в Ирак остава много непостоянна и нестабилна според докладите, продължаващата криза засяга всички части на страната, пряко или косвено, поради което ВКБООН настоятелно призовава държавите да не връщат принудително лица, произхождащи от Ирак, докато осезателно не се подобри ситуацията със сигурността и човешките права. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че дори самото присъствието на жалбоподателката и семейството й на територията на държавата по произход, спрямо би я изправило пред реален риск да стане обект на заплаха за живота и здравето си както и на нейните деца. Решението е неправилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е във връзка с възраженията на страните, но е приложил неправилно материалния закон. Видно от данните, съдържащи се в интервюто с чужденката, тя е обосновала напускането си на Ирак от страх за живота си и този на децата й от навлизането на ИДИЛ в родния й град М., област Мосул. Преди окончателно да напуснат Ирак кандидатката за статут се е преместила да живее в гр. А. за три месеца. Към настоящият момент, според твърденията й три от децата й (от общо 8) продължават да живеят в гр. А. заедно с брат й Салем, където се намират и сестрите й. Този град е административен център на област Арбил, С. И. и столица на автономния район И. К. За този район от представената актуална справка се установява, че е един от основните приемни пунктове за вътрешно разселените лица. Кандидатката е посочила още, че е била посъветвана от съпруга си да дойде до България и от тук да подаде молба за предоставяне на статут и след получаването му да замине за Англия, където в момента той живее. От доказателствата, събрани в административното производство, не се установява жалбоподателката да е преживяла насилие или дискриминационни действия срещу нея и децата й. Анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Ирак и И. К. съдържаща се в представените по делото справки вх. № 01-836/24.01.2015 г. и вх. № 01-6082/16.06.2015 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ, обосновават извода на административния орган и настоящия състав, че не е налице заплаха за търсещата закрила чужденка. Налице са възможности за вътрешно разселване в странат на произход, които са били използвани от нея, в които части Ислямска държава няма влияние и не контролира, какъвто е И. К. Там не се водят бойни действия и е налице реална възможност за вътрешно разселване на кандидатката. Сложната ситуация в Ирак сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 от ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. В случая първостепенния съд не е обсъдил чл. 9, ал. 5 от националния закон - ЗУБ и възможността за вътрешно разселване, което е уредено в разпоредбата на т. 40 от Т. Р. на Съда в Люксембург от 2009 г. При така изложените мотиви решението на първостепенния съд, в обжалваната част, е неправилно и като такова следва да се отмени, като спорът се реши по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорвания административен акт. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение