Решение № 2490 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12644/2011 г.

Решение № 2490 от 20.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12644/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Йорданов Вандев от гр. София срещу решение № 3455 от 12.07.2011 г. на Административен съд София - град (АССГ) по административно дело № 1561/2011 г., с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед № 91 ЗСП 1621 от 13.01.2011 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Люлин, потвърдена с решение № РД 01 106 от 08.02.2011 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) София - град. Касаторът се позовава на решение № 741/01.04.2010 г. по административно дело № 6821/2009 г. на АССГ, оставено в сила с решение № 15681/20.12.2010 г. по административно дело № 6586/2010 г. на Върховния административен съд (ВАС), което според него не е изпълнено и е заобиколено. Назначеният му служебен процесуален представител адв. Москов поддържа касационната жалба и излага съображения за неправилност на атакувания с нея съдебен акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Моли оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което делото да се върне за ново разглеждане в първоинстанционния съд или процесната заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин да бъде отменена и делото да бъде изпратено като преписка на същия директор за ново произнасяне по молбата на Вандев. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, чрез повереника си адв. Янев оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно, а касационната жалба срещу него е допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. От данните по делото е видно, че касаторът е човек с трайно увреждане по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Здравословното състояние на Вандев е влошено през февруари 2009 г., за което е преосвидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 0377/24.02.2009 г. с определен 79,6 % ТНР. Страда от множество заболявания, водещо от които е параноидна шизофрения, довели до 92 % трайно намалена работоспособност без чужда помощ (според последното по време експертно решение № 2066 от 03.11.2009 г. на ТЕЛК при Национална кардиологична болница, ЕАД, гр. София), а също и от хроничен нефрит, артериална хипертония, състояние след исхемичен мозъчен инсулт, посттромбозен синдром на ляв долен крайник. С молба - декларация от 05.08.2009 г. Тодор Вандев е поискал да му бъде отпусната еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), в която изрично е посочил, че за периода от м. януари до м. юли 2009 г. е взел общо 343.73 лв. в заем, за да закупи необходими лекарствени средства. От съставения на 10.08.2009 г. социален доклад явства, че Вандев е разведен и живее сам, а синът му не е в състояние да го подпомага финансово. Месечният му доход към процесния период е 254.08 лв. от пенсия и месечна добавка за социална интеграция на основание чл. 29 и чл. 31 от ЗИХУ. Със заповед № 91-ЗСП-1621 от 14.08.2009 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин, гр. София, е разпоредил да бъде отпусната на жалбоподателя еднократна социална помощ в размер на 100 лв. Недоволен от този размер поради невъзможността с тези пари да погаси взетите от него заеми, Тодор Йорданов Вандев е оспорил законосъобразността на заповедта в частта за размера на отпуснатата му еднократна помощ. С решение № 741 от 01.04.2010 г. по административно дело № 6821/2009 г. Административен съд София - град е отменил заповедта поради липса на изложени в нея мотиви за определения размер от 100 лв. и за фактическия отказ да бъде отпусната еднократна помощ в искания от жалбоподателя размер на 343.73 лв. Със същото решение Административен съд София - град е изпратил делото като преписка на директора на ДСП Люлин за решаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в следните насоки: да се анализират действителните разходи, които Вандев е направил за закупуване на лекарства при данните, че здравословното му състояние е влошено през м. февруари 2009 г. наред с данните за месечния му доход от 254.08 лв. Това решение е оставено в сила с решение № 15681 от 20.12.2010 г. по административно дело № 6586/2010 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. В негово изпълнение директорът на ДСП Люлин е издал нова (процесната) заповед № 91 ЗСП 1621 от 13.01.2011 г., с която е разпоредил на жалбоподателя да бъде отпусната еднократна социална помощ в размер на 200 лв., пояснявайки, че сумата от 100 лв. е получена от Вандев на 16.09.2009 г. за покриване на част от разходите за закупени лекарства. Посочено е, че лицето е осигурено с постоянен доход от пенсия, ежемесечно получава интеграционни добавки на основание чл. 29 от ППЗИХУ, а закупените лекарства са за шестмесечен период и не са платени наведнъж. Заповедта е оспорена от Вандев по административен ред пред директора на РДСП - София, който я е потвърдил с решение № РД 01 106 от 08.02.2011 г. С обжалваното пред настоящия съдебен състав решение № 3455 от 12.07.2011 г. по административно дело № 1561/2011 г. Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Тодор Йорданов Вандев срещу тази заповед. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган при спазване на изискванията за форма и съдържание, без нарушение на процесуални правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел да гарантира задоволяване на инцидентно възникналите здравни потребности на нуждаещите се лица, а дадените с влязлото в сила съдебно решение указания са изпълнени. Поначало е необходима на Вандев помощ по чл. 16 от ППЗСП за 2009 г. поради наличието на инцидентно възникнала здравна потребност поради влошеното му през февруари 2009 г. здравословно състояние и установеното при социалната анкета, че е разведен и живее сам, а синът му не е състояние да го подпомогне финансово. При определяне на размера на помощта по чл. 16 от ППЗСП (в рамките на нормативно определения максимум по ал. 2 на чл. 16 от ППЗСП до петкратния размер на гарантирания минимален доход, който в конкретния случай е 325 лв.) администрацията действа в хипотезата на оперативна самостоятелност. С отпускането на социална помощ в размер на 200 лв. при доказани с касови бонове за периода януари - юли 2009 г. разноски за медикаменти на обща стойност 343.73 лв. искането на Вандев не е уважено в неговата цялост, но е постигнато възмездяване на част от разходите, които той е понесъл за заплащане на медикаменти за период от половин календарна година. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора и неговия служебен адвокат пороци. Аргументите за противното не могат да бъдат кредитирани, защото не обуславят неправилност на проверявания съдебен акт. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Обосновано въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия за казуса материален закон решаващият съдебен състав е формулирал правен извод за неоснователност на сезиралата го жалба. В чл. 16, ал. 1 от ППЗСП е предвидена възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно на задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да бъдат предвидени. Анализът на събраните по делото доказателства води до извода, че в конкретния случай не са налице предпоставките по цитираната норма за подпомагане на Вандев със сума над отпуснатите общо 200 лв., защото не е налице инцидентно възникнала потребност в резултат на непредвидени обстоятелства, която да е предизвикала такова отклонение от обичайните изисквания на индивида, че да налага отпускането на еднократна социална помощ в по-голям размер за 2009 г. При липсата на фактури не е доказано, че всички приложени към молбата-декларация на Вандев "безименни" фискални бонове на обща стойност 343.73 лв., издадени от различни аптеки и събрани за периода 05.01.2009 г. - 22.07.2009 г., касаят закупени от него лекарства, още повече, че голяма част от закупеното представлява хранителни добавки, каквито не се ползват при жизненоважна инцидентно възникнала здравна потребност. Но дори и да се приеме, че тези бонове доказват негови покупки на медикаменти, няма даже индиция (например рецепти), че това е станало по лекарско предписание. Вандев е закупил лекарства (сред тях аналгин, аспирин, парацетамол и гел за кожна употреба) и хранителни добавки за общо подобряване на тонуса, които поначало са неотносими с предписаното му лечение във връзка със заболяванията, които има. Закупените медикаменти са за лекуване на хемороиди, инфекции, болки в краката, стенокардия, кръвно налягане, нарушено кръвообращение, възстановяване от умствена и физическа умора, астма, бронхит. Същевременно заболяванията на Вандев са различни от тези и са хронични и за тях той получава безплатни и частично реимбурсирани лекарства. За да се прецени дали са обострени към момента на закупуването на лекарствата (и дали закупените лекарства са били жизненоважни), трябва да има рецепти, предписани от лекар или други медицински документи, доказващи за какво се изписват. При липсата на рецепти (компетентно становище), направените в период от над шест месеца разходи, които не са платени наведнъж, няма как да се квалифицират като похарчени за инцидентно възникнала жизненоважна потребност, а заплащането им не е довело до отклонение от обичайния начин на живот на Вандев. Противно на твърдяното от касатора и служебния му процесуален представител, ответникът по касация е спазил задължителните указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с влязлото в сила решение по административно дело № 6821/2009 г. на АССГ, което коректно е съобразено в мотивите на проверяваното решение, като изложените в тази връзка съображения от първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Всяко внезапно възникнало заболяване, както и всяко неочаквано обостряне на съществуващо хронично заболяване, обуславя инцидентно възникнала здравна потребност. Установи ли се, че тя е жизненоважна (чл. 16 от ППЗСП) и че заболялото или хронично болно лице поради здравни, възрастови, социални и други независещи от него причини не може само чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да го издържат лица да осигури задоволяване на тази внезапно възникнала жизненоважна потребност (чл. 2, ал. 3 от ЗСП), то има право на еднократна социална помощ в размер, определен от съответния директор на ДСП. В разглежданият случай не е имало спор относно правото на лицето на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, а спорът е бил относно размера на помощта, която на основание ал. 2 на чл. 16 се определя от директора на дирекция "Социално подпомагане" до петкратния размер на гарантирания минимален доход. Административният орган е изпълнил задължението си да изложи приетите за установени от него правно относими факти и да обоснове избора на едно от няколкото възможни решения в обхвата на действие на приложимия материален закон. В заповедта от 13.01.2011 г. са налице мотивите, по които социалната помощ е отпусната в размер на 200 лв. при направени действителни разходи за лекарства и хранителни добавки в размер на 343.73 лв. При преценката от административния орган очевидно е съобразена и разпоредбата на чл. 27 от ППЗСП, в която е предвидено, че при извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Именно в тази връзка е взето предвид, че Вандев е осигурен с постоянен доход от пенсия и ежемесечно получава интеграционни добавки по чл. 29 от ППЗИХУ, а закупените лекарства са за шестмесечен период и не са платени наведнъж. Административният орган е съобразил и здравословното състояние на заявителя и размера на средствата, необходими за задоволяване на потребностите му от лечение. Действително Вандев има потребност от повече средства за лекарства, но тази потребност е постоянна, а не инцидентно възникнала. Потреблението на медикаменти от него с оглед на диагностицираните му заболявания е постоянно и една голяма част от разходваните от Вандев средства за тях са в резултат на потреблението им през продължителен период, а не касаят инцидентно възникнала нужда във връзка с влошеното му здравословно състояние през февруари 2009 г. Доколкото част от фискалните бонове касаят купуване на медикаменти през над шестмесечен период, една част от сумата, поискана като еднократна помощ, не следва да се възстановява на Вандев, защото потребността от купуване на лекарства при него е регулярна и не е възникнала внезапно - т. е. не се дължи на непредвидено или неочаквано събитие, а има предвидим характер. Доколкото лицето има необходимост от допълнителни средства за покриване на разходите си, включително и за нужните му медикаменти, то има нужда от постоянно подпомагане, което обаче стои извън предметния обсег на спора. Изложеното налага извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,