Решение № 16242 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10650/2013 г.

Решение № 16242 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10650/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ДП "Национална компания железопътна инфраструктура" - Железопътна секция София, чрез процесуалния му представител - ст. юрисконсулт Милушева, против Решение № 1035/13.05.2013 г. по адм. дело № 3959/2012 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: ИД на АГКК - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: кмета на община-Сопот, редовно призован, също не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на ДП"Национална компания железопътна инфраструктура" /НКЖИ/ - Железопътна секция София, против Заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. на ИД на АГКК-София, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, с която е одобрена КККР на землището на гр. Сопот, община-Сопот, област-Пловдив, относно поземлени имоти с идентификатори: 68080.71.320; 68080.27.528; и 68080.71.321, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта, в оспорената й част, е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда жалбата е неоснователна, тъй като оспорващият не е представил наличен парцеларен план, включващ тези три поземлени имота, като основен източник на данни за границите им, площа и наличните сгради, съгласно изискванията на чл. 44, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, а същевременно е установено, че има влязла в сила КВС, включваща и процесните имоти, която при липса на парцеларен план, правилно е взета предвид, на основание чл. 41 от ЗКИР. Решението е второ по ред, след отмяна на първоначално постановеното решение по адм. дело № 1342/2011 г. на АС-Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане, с решение по адм. дело № 10335/2012 г. на Върховен административен съд, II о. Обжалваното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно закона. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед на ИД на АГКК-София, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, е одобрена КККР на територията на гр. Сопот, област-Пловдив, включваща и процесните три поземлени имота. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че имотите са извън регулацията на гр. Сопот, за която територия няма одобрени устройствени планове, но има одобрени планове по реда на ЗСПЗЗ. Такъв план е КВС, който е взет предвид при изработването на процесната КК и КР. В КВС не са отразени налични сгради в тези имоти. За същите не са представени АДС, както и акт за стопанисване и управление на касатора. Последният е представил графични материали за ж. п. линията в гр. Сопот, които обаче не са парцеларен план, по смисъла на чл. 44, ал. 3 от цитираната по-горе Наредба № 3/2005 г. и не установяват местоположението и квадратурата на процесните имоти, както и зоната на отчуждение от двете страни на ж. п. линията, т. нар. сервитут по чл. 4, ал. 2 от ЗЖПТ. Единствените документи, които удостоверяват отношението на касатора към претендираните имоти в землището на гр. Сопот, са счетоводните записвания по с/ки 201 и 203 в баланса на предприятието-касатор. Същите обаче са неотносими към графичното отразяване на процесните имоти и сгради в оспорената КК. Отразяването на границите, площа и необходимите сервитути на имотите, представляващи територии на ж. п. транспорта, се определят от Закона за железопътния транспорт, правилата на ЗКИР и подзаконовите нормативни актове по приложението му. Съобразно това правилни са изводите на съда, че основните източници на данни за границите на такива имоти, са парцеларните планове посочени изрично и в чл. 44, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г., а при липса на такива - други планове от вида на посочените в чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. В случая касаторът не е представил и не представя пред настоящата инстанция наличие на такъв парцеларен план с процесните три имота, който да елиминира съществуващата КВС /представения такъв е за имоти в друго землище на с. Анево/. При отсъствие на такъв план ответникът законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР е определил границите на процесните имоти и ги е заснел, съобразно действащия КВС. При извършената служебна проверка на обжалваното решение се установява, че същото е валидно и допустимо, а с оглед отсъствие на релевираните от касатора основания за отмяна, е и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение