Решение № 9256 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13645/2017 г.

Решение № 9256 от 6.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13645/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М., гражданка на Гана, чрез адв. И. В., срещу Решение № 5846 от 19.10.2017 г., постановено по адм. д. № 8670 по описа на Административен съд С. - град (АССГ) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 13865 от 18.07.2017 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. съответно с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно, според касационния жалбоподател, съдът не отчел забавата в произнасянето на административния орган, поради което не установил, че актът е необоснован и немотивиран, тъй като била нарушена нормата на чл. 75 ЗУБ. Наред с това, доколкото в съдебното решение били цитирани различни дати на подаване на молбата за закрила (19.01.2017 г. и 23.01.2017 г.) било налице разминаване в установените факти, неяснота и объркване по време и по повод изнесените от А. М. факти във връзка с изпитван от нея страх от завръщане в страната по произход. Не бил обсъден от съда въпроса за причините, поради които административният орган не е изследвал обстоятелствата, посочени от лицето във връзка със събитията, които се случили с нейни близки и роднини, както и с други представители на същата расова или социална група. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от назначения му от първоинстанционния съд процесуален представител, който от негово име поддържа жалбата. По същество иска нейното уважаване. Ответникът - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. Представя актуална справка относно държавата по произход на А. М.. По същество иска обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на подробно изяснена фактическа обстановка, от правна страна съдът направил извод, че жалбата на А. М. е неоснователна. Приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Като съобразил изложената от А. М. бежанска история и казаното от нея по време на интервюто, съдът направил извод, че не се установяват основания за предоставяне на статут на бежанец на това лице. Съобразил, че проблеми имала майката на А. М., а не самата тя, свързани с липса на пари, дадени на майката, които основания са извън приложното поле на ЗУБ. Отчел също така, че спрямо настоящата касационна жалбоподателка, която не знаела защо е дошла в България, доколкото нейните родители били избрали страната, не било упражнено каквото и да е преследване, основано на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. Въз основа на така приетото съдът направил извод, че изложената от А. М. бежанска история не може да обоснове извод за каквото и да било преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, като при това тя изрично заявила, че не е заплашвана лично, не й е оказвано насилие и иска да се завърне в родината си. Предвид горното, съдът приел за законосъобразен направения от административния орган извод, че по отношение на А. М. не са налице предпоставките по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, тъй като тя не е бежанец по смисъла на Женевската конвенция от 1951 г., а мигрант. На следващо място съдът приел за законосъобразна преценката на административния орган, че по отношение на А. М. не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут. Въз основа на събраните по делото доказателства и бежанската история на лицето, съдът направил извод, че кандидатът за закрила не е напуснала Гана поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашена от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тъй като не е имала никакви проблеми както с официалните власти, така и с която и да било групировка, като спрямо лицето не съществува бъдещ или евентуален риск от посегателство. Съдът разгледал и обстановката в страната на произход на А. М., като въз основа на съдържанието на представената по делото справка посочил, че Гана е считана за една от най-стабилните държави в З. А.. Съдът взел предвид също така, че А. М. не сочи никакви конкретни обстоятелства, които да обусловят какъвто и да е страх, породен от преследване в Гана. Изложил е също така съображения, че не е налице и заплаха за лицето, породена от ситуация на безогледно насилие. Като се позовал на справката, съдът посочил, че в Гана няма въоръжен конфликт. Отделно съобразил, че не са представени доказателства и бежанската история не дава основания да се предполага, че А. М. ще бъде изправена пред реален риск от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и/или унизително отнасяне от страна на държавата или нейни представители, както и доказателства за това, че ще бъде подложена на преследване. По тези съображения съдът отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания, че въпреки направените възражения съдът не установил допуснатото от административния орган нарушение на чл. 75, ал. 1 и ал. 3 ЗУБ във връзка със сроковете за произнасяне, което от своя страна се отразило на произнасянето му в разумен срок и мотивирането на акта на база изнесените факти относно личното положение на кандидата за закрила в съответствие с релевантната обстановка в държавата по произход на лицето. Към датата на подаване на молбата за закрила, нейното регистриране и произнасянето на административния орган с оспореното пред АССГ решение в сила е била разпоредбата на чл. 75, ал. 1 и 4 ЗУБ, в редакцията, публикувана в Д. вестник брой 101 от 2015 г. Така, по предписанието на чл. 75, ал. 1 ЗУБ в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред председателят на ДАБ взема решение, с което: 1. предоставя статут на бежанец; 2. отказва статут на бежанец; 3. предоставя хуманитарен статут; 4. отказва хуманитарен статут, а съгласно ал. 4 председателят на ДАБ може да продължи срока по ал. 1 с още 9 месеца, като чужденецът се уведомява за това лично или със съобщение с обратна разписка, в следните случаи: 1. при сложни фактически и/или материалноправни въпроси и 2. когато голям брой чужденци едновременно потърсят международна закрила, което затруднява вземането на решение в срока по ал. 1. По ал. 5 от посочената разпоредба максималният срок за произнасяне по молбата за международна закрила е 21 месеца от датата на подаването й. При тази приложима правна регламентация правилен и обоснован на данните от преписката се явява направеният от първоинстанционния съд извод, че производството е приключило без забавяне, а касационните оплаквания в обратна насока са неоснователни, в това число оплакванията за допуснато нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ. Неоснователни са и твърденията, направени в касационната жалба за неяснота и объркване на съда, ..."както по време, така и по повод изнесените от А. М. факти и обстоятелства..." в контекста на посочените в съдебното решение две дати на подаване на молбата за закрила. Цитираните от съда молби за закрила са приобщени към доказателствата по делото като част от документите, приложени в административната преписка. Молбата за закрила на л. 38 от първоинстанционното дело е входирана в ДАБ, РПЦ - гр. С. по вх. № 102 от 19.01.2017 г. и е отправена за регистрация с резолюция от 20.01.2017 г., а на 23.01.2017 г. по вх. № 121 на ДАБ, РПЦ - гр. С. е заведена втора молба от А. М. с рег. № УП 19523 от същата дата (л. 37 пак там). В този смисъл позоваването на двете молби от първоинстанционния съд не свидетелства за неяснота и объркване нито по време, нито по повод установените по делото факти, а представлява обосновано позоваване на приетите по делото доказателства. Съдът е формирал обосновани изводи, че за А. М. не са налице предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, който е в съответствие със закона и се споделя от настоящия състав. Правилна е преценката на състава на АССГ, че бежанската история на кандидата за закрила не съдържа факти, които сочат на необходимост от предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Не може да се направи извод, че по отношение на лицето е осъществено преследване, поради което да не може да се завърне в Гана. Твърдението на А. М. за възможно преследване и проблеми произтича от разказаната история във връзка с дължими парични суми от нейната майка във връзка с предоставени й от правителството такива за земеделски бизнес, неизползвани по предназначение, които основания стоят встрани от приложното поле на ЗУБ. Кандидатът за закрила не сочи, че лично е заплашвана или преследвана. Наред с това, видно е от данните по делото, че нейните родители, братя и сестри продължават да живеят в Гана, без А. М. да дава никакво обяснение на факта, че евентуалните проблеми на майка й биха се отразили само на нея, докато останалите членове на семейството продължават да живеят там. Както самата тя е посочила по време на интервюто, в Кумаси в Гана, тя и роднините й живеели добре по принцип. Посочените обстоятелства от разказа на лицето не могат да обосноват извод за наличието на индивидуално насочен към личността на А. М. риск от преследване в Гана и основателен страх у нея във връзка с разказаното по време на административното производство. Правилна е преценката на съда, че административният орган законосъобразно е отказал и предоставянето на хуманитарен статут. Обосновано е съобразено от съда, че А. М. е напуснала Гана легално с виза за България, а не поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, нито е заплашена от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността й като цивилно лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно е отчетено от съда, че не е налице заплаха спрямо нея, породена и от ситуация на безогледно насилие в светлината на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От представените справки относно положението в Гана се установява, че тя е считана за една от най-стабилните държави в З. А.. Демократичните институции в Гана са описвани като напълно функционални и стабилни. Налице е висока степен на свобода на медиите и на частната преса, а радио и телевизионните оператори работят без значителни ограничения. Международната неправителствена организация Ф. Х., която изготвя ежегодни комплексни оценки на свободата на гражданите в страните по света дава за 2018 г. на Гана оценка за спазване на политическите права - 1, на гражданските свободи - 2 (като 1 е най - високата оценка) и статут на страната - свободна. Златото, какаото и петролът са важните за Гана икономически отрасли, спомагащи за запазване на икономическия бум. Предвид изложеното и при отсъствието на законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила и при липсата на допуснати от състава на АССГ нарушения, представляващи касационни основания, следва да се приеме, че обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на А. М. е правилно, и като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение