Решение № 15737 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2017 г.

Решение № 15737 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10617/2017 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Столична община против решение № 4795/17.07.2017 г., постановено по адм. д. № 1152/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което Столична община е осъдена да заплати на Н. К. обезщетение за неимуществени вреди от отменено Наказателно постановление № СИ-Ч-Н-15-26 К-225/22.10.2015 г. и от отменено Наказателно постановление № СИ-Ч-Н-15-01-274/02.11.2015 г., и двете издадени от Директор на столичен инспекторат към СО в общ размер на 1 200 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2016 г., респек. от 14.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, поради което иска отмяната му и отхвърляне на исковете. По същество се сочи, че не са представени доказателства за претърпени неимуществени вреди от Н. К. които да са във връзка с отменените две НП. Твърди се че свидетелите не са присъствали при съставяне на двата акта за извършени нарушения, и не са могли да възприемат състоянието на наказаното лице. Сочи се че ако са налице неимуществени вреди то те не са вследствие на съставените НП от страна на Столична община, а такива съставени от органите на полицията. Твърди се още че липсват мотиви на съда относно определените размери на обезщетенията. Претендират се и разноските на две инстанции за юристконсултско възнаграждение. Ответната страна – Н. К., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Твърди че решението на Административен съд София-град е правилно и законосъобразно и съдът е постановил своя акт след съвкупна преценка на събраните доказателства и във връзка с материално-правните норми. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба срещу решението, като се сочи че първоинстанционният съд не е присъдил справедливо обезщетение на неимуществени реди. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения: С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ Столична община е осъдена да заплати на Н. К. две обезщетения за неимуществени вреди: една в размер на 400 лв., от отменено Наказателно постановление № СИ-Ч-Н-15-26 К-225/22.10.2015 г. на Директор на Столичен инспекторат към СО и второ в размер на 800 лв., от отменено Наказателно постановление № СИ-Ч-Н-15-01-274/02.11.2015 г., също издадено от Директор на Столичен инспекторат при СО, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2016 г., респек. 14.11.2016 г., до окончателното изплащане на сумата и са присъдени разноски. Решението е частично правилно. Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП № СИ-Ч-Н-15-26 К-225/22.10.2015 г., на ищеца е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100, 00 лв. на основание чл. 78 от НУОПОЧТСО. По жалба срещу процесното НП е образувано НАХД № 22277/2015 г. по описа на Районен съд София, като с решение от 02.03.2016 г., постановлението е отменено. С Наказателно постановление № СИ-Ч-Н-15-01-274/02.11.2015 г., на ищецът е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лв., на основание чл. 78 от НУОПОЧТСО. След обжалване на процесното НП е образувано НАХД № 22276/2015 г., по описа на Районен съд София и с решение – 2262/04.04.2016 г., постановлението е отменено. Решението на Районен съд София е потвърдено с Решение № 7082/14.11.2016 г., по адм. дело № 5084/2016 г., по опаси на Административен съд София-град. Съда, е установил че следствие наложените на ищецът наказания по отменени две НП последния е преживял негативни емоции, изразяващи се в подценяване на неговото достойнство чрез принизяване на гражданският му протест до обикновена хулиганска проява, довела до "замърсяване на околната среда". Съдът се е позовал на нормата на чл. 52 от ЗЗД и е определи по отношение на всяко едно от отменените НП сума за обезщетяване на преживените негативни емоции у ищецът. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, включително и в касационната фаза не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Правилно решаващият съд е установил че е налице първото условие – отменен по съответния съдебен ред издаден акт. Втората предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на вреда. В конкретният случай се претендират именно обезщетения за причинени неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Доброто име и професионален авторитет - веднъж накърнени, трудно могат да бъдат компенсирани парично. От друга страна, страданията, стресът, унижението на човешкото достойнство, чувството на безпомощност и тревожност, чувството на несигурност, следва да бъдат обезвъзмездени. Пред решаващият съд са допуснати гласни доказателства – свидетелските показания на И. П. и В. М., които да установят преживените негативни емоции у ищецът. Първият свидетел дава показания в насока че след издаване на НП от Столична община, ищецът е бил подтиснат от това че протеста му срещу системата е принизен до хулиганска постъпка – хвърляне на два домата. Сочи че това е демотивирало ищецът и е неглижирало неговата обществена деятелност. Вторият свидетел твърди, че след съставянето на НП ищецът се е почувствал силно покрусен от действията на администрацията и е споделил че се чувства тормозен от общината което се отразява на физиологичното му развитие. Настоящата инстанция приема че един от начините за доказване на негативни емоции и влошено психическо състояние е именно чрез свидетелски показания. Свидетелите разпитани в хода на първоинстанционното производство познават ищецът о години и могат да извършат преценка на неговото психично състояние преди издаването на постановленията с които са му наложени глоби и след тяхното издаване. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като настоящата инстанция приема наличието на такива вреди у ответникът по настоящото касационно производство. Именно принизяването на общественият му протест до обикновена хулиганска проява от страна на административният орган, издател на отменените две постановления е оказало влияние върху психиката и душевният мир на Н. К. По силата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като решаващият съд е изложил е съображения кои обстоятелства са били решаващи размера да бъде определен на 400 лв. респек. 800 лв. Настоящата инстанция споделя разбирането, че посочените обстоятелства имат значение и влияят върху определяне размера на обезщетението. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за въздействието върху ищеца на издаденото незаконосъобразно НП. Обоснован е изводът на съда, че незаконосъобразният административен акт е бил в състояние да повлияе негативно върху психичното състояние на касационният ответник. При преценка размера на обезщетението съдът правилно е преценил, че периодът на преживените негативни емоции не е дълъг и интензитетът на засягане не е значителен, ищецът е бил в състояние да упражнява своята обществена дейност и преживяванията не са били от естество да предизвикат намеса на специализирана медицинска помощ от психолог и/или психиатър, няма данни за преживяна висока степен на тревожност. Неясно обаче защо решаващият съд при едни и същи факти е определил различен размер на неимуществените вреди по идентичните отменени две наказателни постановления. Следва да се намали размера по второто наказателно постановление до сума в размер на 400 лв., като тази сума отговаря напълно на преживените дискомфорт и негативни емоции на касационният ответник. Ето защо решението в частта в която Столична община е осъдена да заплати сума в размер на 800 лв., следва да се отмени като се присъди такова в размер на 400 лв., а в останалата част решението следва да се остави в сила. С оглед горното следва да се редуцира и възнаграждението за разноски присъдени в първоинстанционното производство, като се следват такива в размер на 214.13 лв. Претенцията на ответника за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция е направена своевременно, но не следва да бъде уважена, съгласно приложимата разпоредба на специалната норма на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ. Следва да се присъдят разноските на касаторът по настоящото дело, с оглед представеният договор за правна защита и съдействие /л. 11/, съразмерно уважената част на обжалваните искове, с изключение на сума в размер на 350 лв., касаеща жалба срещу решението на АССГ по отношение отхвърлената претенция за присъждане на разноски на Столична община тъй като липсва касационна жалба в тази част на постановеният от решаващият съд съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение