Решение № 84 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5407/2015 г.

Решение № 84 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5407/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на НУ "П. Евтимий" гр. Плевен представлявано от Рени Кръстева - директор на училището, срещу решение № 100 от 6.03.2015 г., постановено по адм. дело № 610/2014 г. на Административен съд - Плевен. В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 226 АПК, като съдът не е започнал производството от първото незаконосъобразно процесуално действие, а е събирал доказателства както при първоначалното производство, не е призован адвоката на училището въпреки, че при първото гледане на делото той е участвал в производството и е осъществявал процесуално представителство. Нарушението на материалния закон се състои в това, че не е установено по безпорен начин наличието на вреди претърпени от малолетния ученик. Касаторът иска от съда да отмени решението и да отхвърли изцяло исковата претенция, като му се присъдят и разноски. Ответникът не се представлява. От процесуалния и законен представител на малолетния ответник адв. Т. е постъпило писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно, законосъобразно и обосновано да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, прие следното: Решението е валидно и допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - Плевен е бил сезиран с искова молба от З. Т., в качеството му на баща и законен представител на малолетния К. З. П., насочена срещу Начално училище "П. Евтимий" - Плевен, с която претендира на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6500 лева, претърпени в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от училището, изразяващи се в непредприемането на мерки за отстраняване на извършваното малтретиране върху детето му К. от друг ученик в училището, за което са били своевременно уведомени. В резултат на тези бездействия ищецът е претърпял болки и страдания, станал затворено и изолирано дете, което не желае да контактува с други ученици. Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Изложил е своите правни изводи и съображения по направените в исковата молба твърдения. Административният съд е мотивирал становището си за основателност на исковата претенция, като е приел, че са налице предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата в лицето на училището. Изложени са мотиви, че директорът на училището не е предприел мерки за пресичане на агресивното поведение на ученика П. спрямо К. и не е изпълнил задълженията си по Механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училището. От друга страна е установено, че учителката Е. К. е създала документ с невярно съдържание за за поведението ученика К. спрямо П. Прието е, че вследствие на това бездействие на длъжностните лица детето е преживяло неимуществени вреди вследствие на осъществявания психически тормоз и физическо и сексуално насилие. Първоинстанционният съд е приел, че ищецът се е справил с доказването на предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно - реално претърпени вреди. Изложени са много подробни мотиви, че от събраните доказателства по делото може да се направи обоснован извод, че спрямо детето е извършено насилие, което е довело до увреждане на здравето му и въпреки сигналите отправени до ръководството на училището не са предприети реални действия за прекратяване им. С оглед на тези правни изводи, административния съд е уважил предявения от ищеца иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ частично. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени всички процесуални права на страните, давани са указания в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и е извършен обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за основателност на исковата претенция, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция. Решението е постановено без да са допусти твърдяните касационни нарушения. Не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 226 от АПК с оглед конституирането на представител на Дирекция социално подпомагане е следвало производството да започне отначало с извършване на всички процесуални действия. Неоснователен е и доводът, че не е бил призован упълномощения адвокат по дело № 411/2013 г. Видно от представения договор за правна помощ правомощията на адвокат Христова процесуален представител на касатора са свързани с проведеното съдебно производство по дело № 411/2015 г. и са прекратени с приключване на това дело. В настоящото производство е представеното ново пълномощно от 3.11.2015 г. и адвоката е упълномощен за процесуално представителство пред Върховния административен съд т.е. не е съществувало задължение адвокатът да бъде призован. Правилни са изводите на административния съд, че в конкретния случай са доказани предпоставките от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. Обосновано на представените доказателства съдът е приел, че са налице незаконосъобразни бездействия извършени от длъжностни лица при касатора. Използването на физическа сила и насилие особено между деца в училище е изключително опасно и бездействието на длъжностни лица при положение, че този факт е известен е твърде укоримо. Необяснимо е поведението на длъжностните лица от училището, които въпреки сигналите не са разделили деца, които са седели на един чин т.е. постоянно са били в контакт и детето П. е преместено в друг клас едва след искане на родителите му на 16.01.2003 г. Настоящия съдебен състав на ВАС, споделя изводите на АС гр. Плевен, че ищецът се е справил с отредената му от закона доказателствена тежест и е успял да докаже по безспорен начин кумулативното наличие на елементите на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл обосновано и законосъобразно, съдът е достигнал до извод, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и съобразявайки се с принципа за справедливост и чл. 52 от ЗЗД е уважил частично предявения иск. Решението на Административен съд - Плевен е правилно, законосъобразно и обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение