Решение № 764 от 18.12.2025 г. на ВКС по г.д. № 20258002101816/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение18.12.2025 г.докладчик Марио Първанов
Диспозитив
ОТМЕНЯ на основание 303, ал. 1, т. 5 ГПК по молбата на И. Т. Д., [населено място], решение № 1431 от 18.12.2024 г. по в.гр.д. № 2289/2024 г. на Окръжен съд - Варна. ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Варна за ново разглеждане от друг състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Производството е по чл. 303, ал. 1, т.5 ГПК. Образувано е по молба на И. Т. Д., [населено място], чрез адвокат Г. Т., за отмяна на влязлото в сила решение № 1431 от 18.12.2024 г. по в.гр.д. № 2289/2024 г. на Окръжен съд - Варна, с което са потвърдени решение № 2462 от 01.07.2024 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 3385 от 01.10.2024 г., постановени по гр.д. № 2739/2024 г. на Районен съд – Варна. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от И. Т. Д. против „Н. с.“ ЕАД обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ като неоснователни. Изложени са твърдения, че са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът „Н. с.“ ЕАД, [населено място], чрез юрисконсулт Е. С., оспорва молбата за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Молителката твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като въззивният съд не е уважил подадената от процесуалната представителка на ищцата молба за отлагане на насроченото за 04.12.2024 г. съдебно заседание, поради ползването на платен годишен отпуск, и е дал ход на делото в отсъствието на ищцата и нейния адвокат. Допълнително посочва, че не е била уведомена и за дадения срок за писмена защита. Разгледана по същество молбата е основателна, поради следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото. По в.гр.д. № 2289/2024 г. на ОС – Варна с определение № 4949/12.11.2024 г. е насрочено производството за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2024 г. От съобщението за призоваване на молителката се установява, че препис от определението е връчен на 26.11.2024 г., като получател на съобщението е адвокат Д. – колега на процесуалната представителка на ищцата адвокат Т.. Последната е подала молба, вх. № 30747/02.12.2024 г., с която моли заседанието да бъде отложено, поради това, че до 10.01.2025 г. ще бъде в отпуск, като изрично се сочи, че доверителката не желае друг адвокат да я представлява по делото. Установява се, че към молбата е приложена и служебна бележка от АК – В., удостоверяваща, че адвокат Т. е заявила, че ще използва платен годишен отпуск в периода от 20.11.2024 г. до 10.01.2025 г. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че съдът неправилно е дал ход на делото, като по този начин е ограничил правото на молителката да участва в производството. Като гаранция за състезателното начало, чл. 142, ал. 2 ГПК задължава съда да не разглежда делото, когато страната и нейният представител са редовно призовани, но са възпрепятствани да се явят по обективни причини, които страната не може да отстрани. Ползването на годишния отпуск на процесуалния представител на молителката в случая се явява такава причина, възпрепятствала пълномощникът на страната да се яви по делото, с която съдът е следвало да се съобрази, тъй като страната е уведомена за датата на заседанието след началото на отпуска на адвокат Т.. В тази връзка подаването на молбата за отлагане на делото е израз на съвестното изпълнение на задълженията по осъществяваната защита по делото, като тя не е била длъжна да прекрати предварително заявения си отпуск, поради последващото насрочване на делото. Неотносими са твърденията на ответното дружество във връзка с неподаването на касационна жалба срещу постановеното решение. Уредбата на производството по отмяна не съдържа подобно изискване за изчерпване на всички възможни средства за защита в редовния инстанционен контрол. В заключение, въззивната инстанция се е произнесла по делото при допуснато нарушение на чл. 142, ал.2 ГПК, което е довело до лишаване от правото на молителката да бъде надлежно представлявана в производството. След като са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, то молбата трябва да бъде уважена като основателна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.