Решение № 3475 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 782/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на управляващия орган (УО) на оперативна програма Региони в растеж" (ОПРР) 2014 г. 2020 г. срещу решение 1544 от 05.12.2024 г., постановено по адм.д. 369/2024 по описа на Административен съд Габрово, с което е отменено решение РД-02-14-1671/16.09.2024 г. за установяване на публично вземане /РУПДВ/ по АДБФП BG16RFOP001-8.006-0004-C01, проект Подкрепа за подобряване на административния капацитет на община Севлиево в контекста на управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции за програмен период 2021-2027, с което е установено публично държавно вземане в размер на 62 282,50 лв. към бенефициента Община Севлиево. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевират се доводи, че необосновано първоинстанционният съд е възприел тезата на бенефициента, че решение за установяване на публично държавно вземане е последващ акт, който трябва да бъде издаден след влизане в сила на решението за отказ от верификация. Изразява се искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът Община Севлиево, чрез адв. Андонова, изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба в приложен по делото писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: С оспореното решение РД-02-14-1671/16.09.2024 г. за установяване на публично вземане по АДБФП BG16RFOP001-8.006-0004-C01, проект Подкрепа за подобряване на административния капацитет на община Севлиево в контекста на управление и изпълнение на инструменти за Интегрирани териториални инвестиции за програмен период 2021-2027, на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 във вр. с чл. 9, ал. 2 и чл. 19, ал. 3 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. е установено публично държавно вземане в размер на 62 282,50 лв. към бенефициента Община Севлиево. За да отмени процесното решение за установяване на публично държавно вземане, първоинстанционният съд е приел, че то е издадено без да са налице необходимите предпоставки, тъй като липсва акт, с който е отказано верифициране на разходи, който да е влязъл в сила. Изложени са мотиви, че видно от изходящия номер на издаденото решение за отказ за верификация, последното е издадено след решението за установяване на публично държавно вземане, предвид което установеното публично задължение не е безспорно по основание и размер. Съдът е установил още, че актът в производството по верификация е решение за отказ РД-02-14-1672/16.09.2024 г., във връзка с което е образувано адм. дело 374/2024 г. по описа на Административен съд - Габрово, което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. На следващо място АС-Габрово е посочил, че процесният акт е издаден при липса на фактически установявания, в резултат на което решението е немотивирано. С оглед изложеното съдът е приел, че липсва установено по надлежен ред и по размер публично вземане, поради което РУПДВ е незаконосъобразно, като издадено при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Въз основа на така възприетото АС Габрово е отменил РУПДВ като незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че РУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалния закон. Правилата за възстановяване на суми по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество са регламентирани с Наредба Н3/2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Оспорваният в настоящото производство акт, представлява акт за събиране на публични държавни вземания, определени като такива с разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Съгласно нея: публични са държавните вземания за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Така цитираната разпоредба води до извода, че законодателят има изискване задълженията да са възникнали въз основа на административен акт. В случая процесното РУПДВ е издадено за възстановяване на надплатени суми, получени при авансово плащане по административен договор. Съгласно чл. 35, ал. 3 от Наредба Н-3/2018 г., в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Определен е и редът, по който следва да бъде издаден актът по възстановяване на сумата. Съгласно чл. 166, ал. 2, изр. 1 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Предвид цитираните разпоредби правилно УО е пристъпил към издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, но в процесния случай РУПДВ е издадено без да се проведе надлежно производство по реда на АПК, което да предхожда производството по установяване на публично държавно вземане и без да са налице предпоставките за образуването му. Производството по издаване на РУПДВ е следвало да започне след влизане в сила на решението за отказ за верификация, тъй като за да се издаде акт за установяване на публично държавно вземане, то трябва да е безспорно по основание и размер, съгласно нормата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-3/2018 г. Към момента на издаването на РУПДВ, актът, с който е отказано верифициране на разходите не е влязъл в сила, тъй като е обжалван по съдебен ред, поради което и при липса на безспорно установен размер на изискуемо вземане, не е налице правна възможност за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. От извършена служебна проверка настоящият касационен състав установи, че решение за отказ за верификация РД-02-14-1672/16.09.2024 г. е отменено с решение 1457/20.11.2024 г., постановено по адм. дело 374/2024 г. по описа на Административен съд Габрово, но съдебното решение все още не е влезнало в сила, тъй като не е приключил касационния контрол. Неоснователни са наведените с касационната жалба оплаквания, че оспорването на решението за верифициране на разходите не е от значение за законосъобразността на издадения акт за публично вземане. Именно законосъобразното провеждане на производство по отказ от верификация и влизането в сила на крайния акт е предпоставка за законосъобразно започване на другото производство по установяване на публични държавни вземания, тъй като както правилно е посочил съдът, те следва да са установени по основание и размер. С оглед изложеното крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт е правилен, поради което и съдът правилно го е отменил, като не следва да бъдат обсъждани допълнителните мотиви на първоинстанционния съд и възраженията на касатора срещу тях. При този изход на спора е основателно направеното от ответника искане за присъждане на разноски. На основание чл. 143 от АПК, Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, следва да заплати на Община Севлиево разноски в размер на 3180 лева лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и доказателства за заплащането им. Предвид на изложеното, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение