Решение № 13398 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14351/2015 г.

Решение № 13398 от 8.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14351/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Р. Х. Т., чрез пълномощника адв. Ганев, срещу Решение № 6322 от 22.10.2015 г., постановено по адм. дело № 7251/2014 г. от Административен съд С. град с доводи за неправилност. Иска отмяната му и решаване на спора по същество в тази част, като й бъде присъдено претендираното обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Претендира разноски. Ответникът - Национална агенция за приходите, чрез процесуалния представител юрк. К. Р., в писмения си отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответникът- Министерство на финансите, не е изразил становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението, чиято отмяна се иска, първостепенният съд е установил фактическата обстановка по делото, която накратко се свежда до следното: На 13.11.2008 г. Р. Т. е сключила със "Строймат- 96" ООД договор за строителство на апартамент. Предвид последвалото неизпълнение на поетите договорености от страна на дружеството, Т. е завела и успешно провела осъдителен иск срещу "Строймат- 96" ООД, като още преди завеждане на исковата молба в нейна полза е допуснато обезпечение на бъдещ иск, като е наложена възбрана върху апартамент № 6 в построената от дружеството сграда в квартал "Х. Д.", гр. С.. Н. Т. е издаден изпълнителен лист срещу горепосоченото дружество, въз основа на който е образувано изп. д. № 20138490400332 при ЧСИ А. Петров с район на действие гр. С.. Съдът е установил още, че на основание чл. 458 ГПК, държавата се е присъединила към изпълнителното дело, след което ЧСИ е изготвил разпределение, влязло в сила на 24.10.14 г. на събраните суми, като за да бъде възложен на ищцата апартамента, изнесен на публична продан, тя е следвало да внесе сума в размер на 24 114 лв. по сметка на ТД на НАП- П., която според нея съставлява именно вредата, причинена й вследствие на незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица при ТД на НАП- П.. След обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства (писмени и съдебно- счетоводна експертиза) - поотделно и в тяхната цялост, административният съд е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като липсват елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без наличието на всеки един от които не може да бъде ангажирана отговорността на ответниците за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Административният съд е обсъдил противопоставеното от НАП възражение за изтекла погасителна давност, като е счел, че същото се явява неоснователно, позовавайки се на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2004 г., ОСГК, т. 4. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение при спазване на всички процесуални права на страните, разпределил е доказателствената тежест, съобразно предвиденото от закона и е извършил обстоен анализ на същите като е направен обоснован правен извод за неоснователност на исковата претенция, който извод изцяло се споделя от касационната инстанция. За да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, трябва по безспорен начин да се докаже, че е налице незаконосъобразно бездействие на държавен орган или длъжностни лица, осъществено при или по повод на изпълнение на административна дейност, от което да са настъпили вреди и тези вреди да са в пряка причинна връзка с обявеното за незаконосъобразно бездействие. При липсата на който и да е от трите елемента на фактическия състав на визираната норма, не може да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изискванията на специалния закон в случая не са налице. Изпълнителното производство е уредено в Ч. П. от ГПК, а редът за принудително събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители е уреден в ДОПК. Съгласно ал. 3 на чл. 191 ДОПК, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, като за тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Правилно съдът е застъпил становището, че в ДОПК не са определени задължителни срокове по изпълнителните дела на публичния изпълнител и е уредена изрично конкуренцията между реда по ДОПК и този по ГПК. В допълнение към изложеното от първостепенния съд следва да бъде посочено още, че твърденията на ищцата, касатор в настоящото производство, за незаконосъобразно бездействие от страна на приходната и държавната администрация при ответника, се явяват неоснователни и разгледани през призмата на чл. 458 ГПК. Съгласно тази разпоредба, държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението, като за тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. Тази разпоредба в ГПК е аналогична на чл. 191, ал. 3 ДОПК и е предвидена именно защото законът позволява неизвършване на действия в един по- продължителен период от време, както и с оглед характера на посочените вземания. В реда на изложеното настоящият състав приема, че в разглеждания случай по принцип не е възможно бездействието на публичния изпълнител да е незаконно, тъй като освен че в ДОПК няма вменено задължение за извършване на действия в определени периоди от време, и присъединяването на държавата за публични вземания в изпълнителното производство по реда на ГПК става по силата на самия закон- чл. 458 ГПК. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, при формиране на правните си изводи относно отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на Министерство на финансите, законосъобразно административният съд е приел за неоснователна претенцията на ищцата, настояща касаторка, за имуществени вреди, произтичащи от твърдяното неоснователно бездействие на МФ и неговата администрация. Самата ищца не е посочила в какво конкретно се съизмеряват бездействията на този ответник и неговата администрация, а при извършената служебна проверка относно правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира, че правилно административният съд е приел, че не са налице нормативно установяне, релевантни към разглеждания казус задължения за действие от длъжностни лица при МФ, които да са останали неизпълнени. Правилно предявения иск и срещу този ответник е бил отхвърлен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в полза на НАП, съобразно направеното искане в писмения отговор. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,