Решение № 4 от 11.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 454/2011 г.

Решение № 4 от 11.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 454/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 760 от 18.09.2012 г. по гр. д. № 454 от 2012 на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на В. В. П. на решение № 334 от 29.02.2012 г. по гр. д. № 3022 от 2011 г. на Пловдивския окръжен съд, 7 състав, с което е отменено решение № 2785 от 8.07.2011 г. постановено по гр. д. № 48 от 2011 г. на Пловдивския районен съд, 18 състав частта за квотите. Делбата е допусната делба при части 2/3 идеални части за М. И. Г. и 1/3 идеална част за В. В. П. Касационното обжалване е по въпроса за приложението на чл. 181, ал. 2 ГПК при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В касационната жалба П. се позова на неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Ответникът М. И. Г. в съдебно заседание не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл. 283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна защото решението по иска по чл. 34 ЗС - първа фаза на делбата е правилно. Пловдивският окръжен съд е допуснал делба при квоти 2/3 за М. И. Г. и 1/3 идеална част за В. В. П. на В. В. П. на апартамент № 43, ет. 7, с площ от 41,65 кв. м, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.505.166.2.43 по кадастралната карта и кад. регистри на гр. "П.", одобрена със заповед РД 18-48/3.06.2009 г. на ИД на АГКК - гр. П.". Апартамента се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.505.166. Към апартамента е включено избено помещение № 60 с площ 7,41 кв. м и 0,808 % ид. части от общите части на сградата. Съсобствеността е възникнала на основание прекратена имуществена общност, тъй като страните са бивши съпрузи, които са сключили брак на 7.06.1987 г., който е прекратен с решение № 1727 от 1.06.2010 г. по гр. д. № 1072 от 2010 г. на ПРС, 2 брачен състав. Основно се спори по приложението на чл. 181, ал. 2 ГПК по отношение на декларацията от 20.01.1994 г., подписана от родителите на двете страни. Безспорно представената на л. 5 от гр. д. 48 от 2011 г. на Пловдивски районен съд, 13 състав "декларация", представлява частен свидетелстващ документ, който няма достоверна дата. Този документ обаче притежава формална доказателствена сила между страните, които са го съставили. По превилото на чл. 181, ал. 1 ГПК, когато датата на частен документ не е удостоверена от нотариус или по друг начин, е допустимо да се определи кога е съставен документа с други доказателствени средства, включително и свидетелски показания, което са направили съдилищата. В случая са разпитани родителите на страните, които са установили, че те са изготвили декларацията и че е имало размяна на парични средства с оглед закупуване на апартамента. Преценката на свидетелските показания обаче е прерогатив на съда, който разглежда спора по същество, поради което настоящия състав не ги коментира. От събраните доказателства- гласни и писмени въззивният съд е стигнал до извода, че е оборена презумпцията на чл. 19, ал. 1 СК (отм.). Имуществената общност на съпрузите изразява идеята за равните права и задължения на съпрузите в брака, общите им усилия, полагани от тях за осигуряване благополучието на семейството, но запазва индивидуалната собственост върху вещите придобити по дарение. Ето затова в случая следва да се приеме, че ново придобитото остава лична собственост на придобилия го съпруг. В случая всеки от съпрузите е вложил средства, които е получил по дарение и квотите на страните са съобразно тях. Решението е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.,