Решение № 6105 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9514/2018 г.

Решение № 6105 от 23.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9514/2018 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Петров от [населено място] срещу решение № 337 от 18.06.2018 г. по адм. д. № 238/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Петров срещу Заповед № ЗСП/Д-М-Л/10/10.04.2018 г. издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Лом, с което на Петров е прекратена месечната социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за срок от две години. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на съдебния акт. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Лом намира жалбата за неоснователна, а решението на административния съд за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 337 от 18.06.2018 г. по адм. д. № 238/2018 г. Административен съд - Монтана е отхвърлил жалбата на Е. Петров от [населено място] срещу Заповед № ЗСП/Д-М-Л/10/10.04.2018 г. издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Лом като неоснователна. Предвид съдържанието на касационната жалба и съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че решението е постановено от компетентния съд по чл. 132, ал. 1 във връзка с чл. 133, ал. 1 АПК, в законен състав, регламентиран в разпоредбата на чл. 164 АПК, в дължимата по закон форма и съдържание, поради което е валидно и допустимо. Настоящата касационна инстанция приема, че правилно е бил приложен и материалния закон по следните съображения: Оспорената заповед е издадена от директора на съответната дирекция "Социално подпомагане", който е натоварен с този вид правомощия съгласно изричната норма на чл. 32, ал. 1 от ППЗСП. Заповедта съдържа всички законоустановени реквизити, в това число описание на правните и фактически основания, наложили прекратяването на помощта получавана от касационния жалбоподател. По делото е установено, че Петров е регистриран в Дирекция "Бюро по труда" Лом като безработно лице под № 115192/20.09.2017 г. На 03.10.2017 г. лицето подава в Дирекция "Социално подпомагане" гр. Лом молба - декларация за отпускане на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП. Със заповед № ЗСП/Д-М-Л/6396 ОТ 27.10.2017 г. е отпусната месечна социална помощ в размер на 47, 45 лева считано от 01.10.2017 г. Петров не е бил включен в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, утвърдени от министъра на труда и социалната политика, поради което за него са приложими разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП. Съгласно тези норми безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, задължително полагат общественополезен труд за срок 14 дни по 4 часа дневно по организирани програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности. Установено е, че през месец ноември 2017 г. жалбоподателят не е отработил дължимите 14 дни обществено полезен труд, за което има издадена служебна бележка. Със заповед от 01.12.2017 г. на директора на ДСП помощта е спряна за срок от 2 месеца. Със заявление от 03.01.2018 г. Петров прави ново искане за отпускане на помощ по чл. 9 от ППЗСП. Със заповед от 19.01.2018 г. такава помощ му е отпусната. С декларация лицето е уведомено, че следва да посещава община Лом и да полага обществено полезен труд 14 дни всеки месец. Въпреки подписаната декларация лицето е получавало помощта без да се яви в общината и да положи изискуемия труд. Това е удостоверено видно от служебна бележка издадена от Община Лом. Със заповед от 10.04.2018 г. е прекратена месечната социална помощ по чл. 9 от ППЗСП за срок от две години считано от 01.03.2018 г. поради повторен отказ на лицето да полага обществено полезен труд. Заповедта е потвърдена с решение № 12-РД06-0017 от 26.04.2018 г. на директора на РД "СД" Монтана. Съгласно чл. 12, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСП, при отказ на посочените лицата за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът, а при повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът, месечната помощ на лицата се прекратява за срок две години. В конкретния случай е приложена разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от ППЗСП, която съдържа в хипотезата си два релевантни факта, а именно: лицето, на което е отпусната помощта да е отказало да полага обществено полезен труд и този негов отказ да е втори по ред. Настоящият съдебен състав намира, че по делото безспорно бе доказано от административния орган, че жалбоподателят двукратно е отказал ежемесечно полагане на обществено полезен труд за срок от 14 дни по 4 часа дневно. Такъв първи отказ от полагане на обществено полезен труд е безспорно установен видно от приложената по делото заповед № ЗСП/Д-М-Л/6396/01.12.2017 г. на Директора на "Социално подпомагане" гр. Лом, с която на жалбоподателя е спряна отпуснатата месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, поради отказ от полагане на обществено полезен труд за срок от два месеца. Лицето е посетено на адреса за връчване на заповедта, но видно от констативен протокол от 05.12.2017 г. същото не е намерено. Заповедта е изпратена с обратна разписка до лицето, но същата се е върнала с отбелязване "непотърсен" на 28.12.2017 г. При това положение органът е приел заповедта за редовно връчена и породила своето правно действие. Съдът намира, че при постановяване на оспорената заповед административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение от значение за случая, от които да се направи обоснован извод, че е налице повторен отказ от полагане на обществено полезен труд. Безспорно се установи по делото, че лицето не е полагало обществено полезен труд видно от две служебни бележки съответно на л. 76 и л. 77, както и че е налице заповед за спиране на отпуснатата помощ. Представените бележки не са оспорени от страните по отношение на тяхната автентичност или съдържание, поради което съдът ги възприема като годно доказателствено средство, удостоверяваща обстоятелството за неположения труд. По делото не са представени други доказателства, от които може да се направи извод за наличие на положен от жалбоподателя обществено полезен труд. И двата факта, а именно лицето да е отказало да полага обществено полезен труд и този негов отказ да е втори по ред, бяха безспорно доказани по делото, като нито се твърди, нито се представят от страна на жалбоподателя доказателства за наличието на обстоятелства, които изключват прилагането на изискването по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП за ежемесечно полагане на общественополезен труд за срок от 14 дни по 4 часа дневно, което изискване жалбоподателят двукратно не е спазил. Следователно оспорената заповед е издадена при правилно приложение на относимата за случая законова разпоредба и в съответствие с целта на закона. В хода на извършената служебна проверка съдът констатира, че са спазени останалите изисквания за законосъобразност на административния акт - предмет на съдебен контрол. Актът е издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на процесуалноправните разпоредби за издаването му - посочени са фактическите и правни основания за издаването му, както и същият е съобразен с целта на закона. Не са налице основанията за отмяна по чл. 146 от АПК, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед гореизложеното и поради липса на пороци, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт, жалбата - като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,