Решение № 4114 от 3.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на В И К ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Димитровград, [улица], подадена чрез адв. Карадимов, срещу решение 5266 от 25.08.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. 2414 по описа за 2021 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на В И К ООД срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) УДВ - 35 от 23.12.20120 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и дружеството е осъдено да заплати разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички факти по делото и направените възражения срещу акта. Аргументира позицията, че КЕВР не е компетентен орган да издаде АУПДВ в процесния случай. Председателят на комисията не се явява неин ръководител по смисъла на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, тъй като не е йерархично горестоящ държавен орган и не упражнява надзор за законосъобразност върху издаваните актове. Комисията е имала правомощие единствено да определи друго служебно лице от администрацията на КЕВР, което да издаде редовно процесния АУПДВ. На следващо място, обстоятелството, че В И К ООД, Димитровград е продължило да предоставя услугите на съответната територия не води до извод, че то е задължен субект в качеството му на оператор по смисъла на нормативната уредба и неговата отговорност не може да бъде ангажирана. Изводите на съда в тази насока са погрешни и изградени само въз основа на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), без да бъдат отчетени разпоредбите на специалния Закон за водите (ЗВ). Излага аргументи, че определянето на таксата е незаконосъобразно, защото КЕВР не е извършвала регулаторна дейност по отношение на жалбоподателя за периода 2017- 2021 г. Отказът на комисията да приеме за разглеждане бизнес плана на дружеството потвърждава този факт. Въз основа на подробни мотиви в касационната жалба се иска решението да бъде отменено като е формулирано алтернативно искане АУПДВ да бъде обявен за нищожен или отменен като незаконосъобразен. Претендира да му бъдат присъдени сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - КЕВР, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Велчева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение в представено писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, след като извърши дължимата служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК и съобрази мотивите на съдебния акт, наведените твърдения на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е АУПДВ УДВ - 35 от 23.12.2020 г., с който в тежест на В И К ООД, Димитровград е установено публично задължение за неплатена такса В и К регулиране в размер на 3 322,91 лв., представляваща трета променлива част от таксата за 2020 г., дължима към 25.11.2020 г. и законна лихва считано от 26.11.2020 г. до постъпване на сумите по сметката на КЕВР, съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от държавната комисия за енергийно и водно регулиране по закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ, бр. 23 от 17.03.2006 г.). От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е дружество, вписано в Търговския регистър с предмет на дейност водоснабдяване, канализация, пречистване на води, инженерингови услуги в страната и чужбина. Собственици на неговия капитал са държавата чрез МРРБ с дял 24 360 лв. или 50.99% и Община Димитровград, с дял 23410 лв. или 49.01%. В съответствие с държавната политика за окрупняване на ВиК сектора, през 2016 г. стартира процесът по присъединяване на Община Димитровград към Асоциацията по ВиК на обособена територия, обслужвана от Водоснабдяване и канализация ЕООД, Хасково. С решение 267/26.05.2016 г. на Общински съвет Димитровград е прието принципно съгласие по реда на чл.198а от Закона за водите за присъединяване на Община Димитровград към Асоциация по ВиК. Общото събрание на Асоциацията по ВиК е приело решение (т.4) по протокол 6/31.05.2016 г. за принципно съгласие за присъединяване на Община Димитровград към Асоциацията. С Решение по протокол 12/21.07.2016 г. са променени границите на обособената територия, обслужвана от Водоснабдяване и канализация ЕООД, Хасково като след промяната към тях е включена и Община Димитровград. От съдържанието на последното става ясно, че до започване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК активите и предоставяне на услуги от Водоснабдяване и канализация ЕООД, Хасково в новоприсъединените общини, тези дейности следва да се извършват от съществуващите ВиК оператори, каквото е и В И К ООД, Димитровград. Съдът е приел още, че срокът за започване на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация е 01.01.2021 г., което се установява и от допълнително споразумение 1 към Договор от 14.04.2016 г., подписано между Асоциацията по ВиК на обособената територия и Водоснабдяване и канализация ЕООД. На следващо място, жалбоподателят е подал до КЕВР декларация от 16.01.2020 г., с която е заявен размер на приходите от ВиК услуги и фактурирано количество питейна вода за предходната година. Дължимата такса ВиК регулиране за 2020 г. е определена в т. 3 от декларацията. С доклад от 24.01.2020 г. от дирекция Обща администрация при главна дирекция Водоснабдителни и канализационни услуги в КЕВР председателят на комисията е уведомен за обстоятелства, налагащи установяване на публично държавно вземане - такса ВиК регулиране и лихва за просрочие, дължима от В И К ООД, Димитровград и е направено предложение за откриване на процедурата. Към доклада е представена справка за дължимите такси от ВиК операторите за 2020 г., сред които на ред 12 фигурира и дължимата такса от жалбоподателя. Процедурата по установяване на публичното държавно вземане е открита на основание прието решение по т. 6 от протокол от заседание на КЕВР 257/02.12.2020 г. Дружеството е уведомено за взетото решението на 10.12.2020 г., като му е предоставена възможност в 7-дневен срок за обяснения, възражения или за доброволно изпълнение на задълженията. В определения срок не са направени възражения и задълженията не са изпълнени, поради което с решение по протокол 279/23.12.2020 г. е прието да бъде установено публично държавно вземане от неплатена такса ВиК регулиране и лихва за просрочие, в размер на главница от 3 322,91 лв., представляваща трета променлива част от такса ВиК регулиране за 2020 г., дължима към 25.11.2020 г. и законна лихва за забава върху неплатената главница в размер на 3 322,91 лв., считано от 26.11.2020 г. до датата на постъпване на сумите по сметките на КЕВР. Въз основа на решението е издаден оспорения АУПДВ УДВ - 35/23.12.2020 г. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентния орган и в изпълнение на регулаторните правомощия по чл. 28, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и ЗРВКУ. Съгласно законовите разпоредби, КЕВР събира такси за разглеждане на заявления, за издаване на сертификати, за продажба на документи за провеждане на конкурси, лицензионни такси и такси за регистрация на експерти. Събираните по реда на ЗЕ и ЗРВКУ такси са публични държавни вземания чл. 28, ал. 3 от ЗЕ, а размерът, редът и сроковете за заплащането им се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на комисията чл. 28, ал. 2 от ЗЕ. За да отхвърли жалбата срещу АУПДВ УДВ - 35/23.12.2020 г., съдът е направил извод, че актът е мотивиран съгласно изискванията на чл. 59 от АПК, от неговото съдържание могат да се извлекат фактическите и правни основания за постановяване, в рамките на производството не са допуснати съществени нарушения на правилата, водещи до отмяна на акта. След преценка на представените доказателства и възраженията на жалбоподателя е направено заключение, че процедурата по преобразуване на В И К ООД, Димитровград, не е приключила към 31.12.2020 г. и дружеството е продължило да предоставя услуги по водоснабдяване. Тъй като не е загубило качеството си на ВиК оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, същото се явява задължено лице и като такова дължи заплащане на годишна такса ВиК регулиране. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора за неизпълнение на задължението от страна на първоинстанционния съд да обсъди доводите за нищожност срещу АУПДВ. Развитите аргументи относно приложението на чл. 166, ал. 2 от ДОПК в тази насока не се споделят. Неправилно е становището, че ЗЕ и ЗРВКУ не се предвижда редът и органът, който е оправомощен да издаде АУПДВ, поради което КЕВР е следвало да определи изрично такъв в рамките на административната структура. Съгласно ал. 2 на чл. 166 от ДОПК, ако съответните закони не предвиждат ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Този законов текст се прилага единствено доколкото не е налице отклонение от правилото. Компетентността на КЕВР да вземе решение за издаване на акта по реда на АПК в случая е уредена в чл. 28, ал. ал. 1-3 от ЗЕ във вр. с чл. 166, ал. 2 от ДОПК, както правилно е приел и съда. Таксите по реда на ЗЕ и ЗРВКУ представляват безспорно публични държавни вземания чл. 28, ал. 3 от ЗЕ. С оглед изпълнение на регулаторните правомощия по закон, на комисията е делегирано и специалното правомощие за събиране на такси - чл. 28, ал. 1 от ЗЕ, чийто размер е одобрен с тарифа на Министерски съвет ал. 2 на същия член. Стеснителното тълкуване на законовите разпоредби, застъпено с касационната жалба, не е правно обосновано. Видно от мотивите, съдът е извършил надлежна проверка на законовите предпоставки за издаване на акта и не е намерил основание да приеме, че е било допуснато нарушение в тази връзка или неспазване на процедурата по вземане на решение за откриване на производство по установяване на публичното държавно вземане на В И К ООД, Димитровград. Правният спор по делото се свежда до това, дали предприетото присъединяване на Община Димитровград, включително активите и дейността на В И К ООД, Димитровград, към Асоциацията по ВиК на обособена територия, обслужвана от Водоснабдяване и канализация ЕООД, Хасково, води до отпадане на качеството на оператор по чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и задължено лице за заплащане на годишна такса ВиК регулиране. В съответствие с установената фактическа обстановка и представените писмени доказателства, АССГ е изградил последователно изводите си по спорния въпрос. От данните по делото е видно, че към 01.01.2021 г. В И К ООД продължава да изпълнява дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на водоснабдителната инфраструктура на територията на гр. Димитровград и да получава приходи от потребителите. Правно ирелевантно е обстоятелството, че размерът на потребителските такси за услугите не е актуализиран за периода 2017- 2021 г. Независимо от сключването на допълнителни споразумения 1 и 2 към договора от 14.04.2016 г. между Асоциацията по ВиК на обособената територия и Водоснабдяване и канализация ЕООД и предвиденото присъединяване в бъдеще, преобразуването на двете дружества не е завършило и промяна в техния статус не е налице към периода, за който се дължи таксата. За това свидетелства и приложения по делото отговор до КЕВР с вх. Б-17-16-2.2.2021 г. от инж. Т. Марков, представител Водоснабдяване и канализация ЕООД. Следва да бъде уточнено, че случаят касае заварено положение, уредено изрично с § 9, ал. 11 от ПРЗ към ЗИДЗВ, според който, до сключване на договор по реда на чл. 198о, ал. 4, активите по ал. 8 - 10 продължават да се стопанисват, поддържат и експлоатират по досегашния ред от действащите към деня на влизането в сила на този закон ВиК оператори на обособената територия по смисъла на § 34 от ПРЗ на ЗИДЗВ (посл. изм. ДВ, бр. 95 от 2009 г.). Поради изложеното не могат да бъдат приети съображенията на касатора по същество, че извършването на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК мрежата се осъществява инцидентно или по изключение. Напротив, редът и задълженията в тази връзка са подробно уредени и известни на страните. Настоящата съдебна инстанция споделя останалите мотиви на първоинстанционния съд при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК, поради което същите не следва да бъдат повтаряни. В допълнение към тях, касаторът неоснователно се позовава на Решение ПП-3/09.05.2017 г. на КЕВР. С него се констатира, че обособената територия на В И К ООД, Димитровград е престанала да съществува и на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК производството по разглеждане на бизнес плана на оператора за регулаторния период 2017- 2021 г. е прекратено като недопустимо. Поради това касаторът счита, че от решението се установява липсата на качеството оператор по чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и задължено лице за заплащане на годишна такса ВиК регулиране, както и че от страна на КЕВР не са осъществени дължимите административни услуги на дружеството срещу дължимата такса. В тази връзка следва да се отбележи, че липсата на данни относно извършена проверка на изводите в решение ПП-3/09.05.2017 г. по съдебен ред не дава основание за пълно възприемане на заключението на КЕВР и промяна на горните изводи. С оглед изложеното, не се установяват релевираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от ДОПК за отмяна на съдебното решение и същото следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Предвид изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 100 лв. на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение